Aliens: Colonial Marines

Gearbox, в коя година живеете всъщност? 2008 или 2013? Това беше първото нещо, което ми дойде на ум, след като прекарах първите си два часа в болезнено скучната компания на Aliens: Colonial Marines.

Чак ме хваща яд, като си помисля колко добра игра можеше да бъде това. Особено като се има предвид, че авторите на Borderlands стоят основно зад нея, поне на хартия (според твърденията в нета голяма част от нея е била поверена на TimeGate Studios, които не се славят с голяма репутация). Очевидно обаче близо шестте години, които разработчиците (при това няколко студия) прекарват над нея, не са били достатъчни.

Крайният резултат е меко казано посредствен

На първо място – историята е незаинтригуваща, банална и преизпълнена с герои, за които въобще не ти пука. Мислите си, че това е някакъв спейс хорър с елементи на сървайвъл? Жестоко се лъжете. Играта дори не си прави труда да ви плаши. Тя просто ви захвърля в един скучен свят, лишен от всякакъв живот и атмосфера. Единственото нещо, което се изисква от вас, е да натискате спусъка, докато не заспите без да искате пред екрана на монитора.

Да, „Пришълци”, на който се води директно продължение, също бе голяма патаклама. През първия час обаче филмът се стараеше да създаде някаква основа, на която да базира последвалите диви престрелки. Aliens: Colonial Marines просто те захвърля в тях.

Като шутър Aliens: Colonial Marines издиша

Системата за прикритие е елементарна на фона на днешните геймплей идеи. Натискате C, приклякате зад някой кашон и живеете с идеята, че сте в безопасност, докато някой не започне да ви цели по тиквата. Всичко това би било простимо до известна степен, ако Aliens: Colonial Marines не бе толкова безпощадна към вашия герой. Два-три изстрела в тялото ви от някой от „Уейланд-Ютани” и сте труп.

Самият изкуствен интелект на противниците също е под всякаква критика. В повечето случаи те или се втурват към позицията ви и по този начин се превръщат в лесна мишена, или седят като идиоти на едно място. Всичко това прави самите престрелки още по-скучни, отколкото реално са.

Докато се чудите как е възможно това, ще виждате как вашите съекипници трошат стъкла, скачат през прозорци и стрелят от прикритието си (плътно прилепнали гръб към него), без да излагат цялото си тяло. „Ех, искам и аз така!”, ще си казвате с жаден поглед, защото всъщност това не ви е позволено. Явно сте проспали тези упражнения в тренировъчния лагер или някой е решил, че не са ви нужни в подобна игра. E, поне стъкла може да чупите.

Не всичко в Aliens: Colonial Marines е отчайващо

Героят ви трупа опит и получава точки, с помощта на които може да ъпгрейдва определени елементи от арсенала си. В случая кустомизацията е що-годе на ниво.

Дори първите няколко близки срещи с ксеноморфите, в които трябва да натискате панически E, ако ви доближат, са интересни. Поне до момента, в който не видите, че повече от това просто няма да получите като геймплей.

Прави впечатление също така, че Gearbox боравят добре с лиценза – емблематични за поредицата места, като Сулако и колонията Hadley’s Hope са внимателно пресъздадени. Същото важи и за оръжията – и най-малкият детайл е очевиден.

Актьорите, отговорни за озвучаването на Бишъп и Хикс, също намират място в играта, а отпратките към филма не са една и две, което вероятно ще се понрави на повечето фенове.

Носталгията обаче няма да се задържи твърде дълго

и веднъж щом отшуми, ще видите колко проблемна е всъщност играта. В нито един момент тя не пресъздава напрежението и клаустрофобичните изживявания, характерни за филмите, а мисиите са скучни и лишени от въображение. Да, тук-таме има проблясъци, например когато трябва да защитите контролната зала в Hadley’s Hope от постоянно атакуващи ксеноморфи, да се качите в товарния екзоскелет, с който Рипли пребиваше кралицата във втория филм или да прочистите тунелите с любимия на Васкез M56 Smartgun. Като цяло обаче това е игра, от която трябва да стоите настрана на всяка цена.

Дори мултиплейърът

не е това, което човек би очаквал от подобно заглавие. Кооп режимът за до четирима души е не по-малко скучен от сингъл кампанията. Що се отнася до съревнователното мулти, тук откриваме четири режима – Team Deathmatch, Extermination, Escape и Survival. То е може би най-добрият елемент в цялата игра и ако искате да усетите поне малко напрежение и удоволствие, трябва директно да се насочите към него. В края на краищата обаче ще осъзнаете, че и мултиплейърът не предлага нищо кой знае какво по-различно от Aliens vs Predator или от Left 4 Dead, от който авторите са черпили вдъхновение с пълни шепи.

В аудиовизуално отношение

също граничи с посредствеността. Да, саундтракът е почти същият, като този в „Пришълци”, но озвучението на някои персонажи и повечето звукови ефекти са под всякаква критика. Като графика пък Aliens: Colonial Marines прилича на заглавие от преди пет години. Анимациите на героите са дървени, някои текстури са замъглени, експлозиите – трагични…

Общо взето – Aliens: Colonial Marines не е Alien играта, която всички фенове на поредицата се надяваха, че ще получат. Тя е кратка (превърта се за около 4 часа), скучна е и е преизпълнена с изключително линейни нива. Просто поредният посредствен шутър на пазара. Тъжно, но факт. И не, Gearbox, когато открих “легендарната помпа двуцевка” на Хикс, не получих нърдгазъм.

Автор: Владимир Тодоров