Alice: Madness Returns

Всеки геймър ще се съгласи, че персонажи като зомбитата и нацистите се радват на неувяхваща обич от страна на десетки гейм дизайнери. В същото време обаче класическите произведения и приказки остават странно пренебрегнати, въпреки че от тях биха станали страхотни игри. Представете си например как би изглеждал сървайвъл хорър по „Приключенията на Робинзон Крузо”, в който трябва да оцелеете на непознат тихоокеански остров, изпълнен със заплахи. Или пък отборен онлайн шутър по „Бременските музиканти”, където играчите избират различни класове на базата на въпросните животни и се сражават в напрегнати мачове. А какво ще кажете за леко извратена интерпретация на „Алиса в Страната на чудесата”, в която невинното момиче е заменено от проблемна тийнейджърка със склонност към остри предмети и насилие над животни?

А, тук май са ме изпреварили

Човекът с причудливо малко име Американ и фамилия МакГий направи блестяща интерпретация на романа на Луис Карол преди цяло десетилетие, а едноименната American McGee’s Alice се превърна в една от недооценените класики на РС игрите.

Оттогава изтече доста време. Американ се пробва с още няколко също толкова алтернативни, но определено по-слаби игри, хвана си гадже, премести се в Шанхай, скъса с девойката, но пък създаде Spicy Horse – студиото, отговорно за новата Alice: Madness Returns.

И така, Алиса се завръща, този път като по-зряла млада жена, чийто здрав разум е съкрушен от изминалите събития. Но Страната на чудесата отново е в опасност и Алиса трябва да се върне там, опитвайки се да спаси онова, което е останало както от вълшебното място, така и от собствената си психика. Лудо? О, да. Шантаво? Категорично. Неконвенционално? Просто няма накъде повече. Madness Returns е упражнение по стил, издържано в мрачни краски, демонични образи и дебнещи сенки.

Страната на лудостта

Дизайнът на Страната на чудесата е наистина страхотен, но всеки, който е играл оригиналната Alice едва ли е имал съмнение относно висотите, до които може да се издигне въображението на Американ МакГий. Въпреки че на места може да откриете повтарящи се елементи, местата, които ще посетите изглеждат мащабни и уникални. За разлика от доста игри, които често използват повтарящи се елементи в следващите си нива, тук всичко е толкова стилно и впечатляващо, че не ви оставя време да се замислите дали вече не сте го виждали в преден епизод. Някои от образите със сигурност са вдъхновени от писанията на Луис Карол, но авторският почерк на МакГий се усеща във всеки един момент. Всяко едно от нива е колоритно по своему, като особено впечатление прави Chapter 3, която ни отвежда в леко изкривена версия на феодална Япония.

Проблемни момичета

Или поне едно. На име Алиса. Тя може и да е разтърсена душевно, но това не означава, че е беззащитна. Напротив, тя е решена да се справи с всичко и всеки, който се изпречи на пътя й в това лудо приключение. За целта девойката използва най-различни причудливи оръжия – от познатия ни от оригинала Vorpal Blade, през мелничка за пипер, наподобяваща лека картечница до направо шантавия Hobby Horse. Всички те могат да се ъпгрейдват и да се използват с различен успех върху разнообразните врагове, които срещате по пътя си. Освен това самата Алиса е доста пъргава девойка, която може да избягва светкавични атаки, оставяйки след себе си само облак сини пеперуди, наподобяващ на Bayonetta. 

Другият геймплей елемент, който е доста застъпен е платформинга. При това доста. Това определено крие опасност, тъй като за да направите качествена игра с подобен геймплей дизайнът, управлението и физичните ефекти трябва да са на добро ниво. За щастие в Madness Returns като цяло всичко е изпипано. Периодично може и да се натъкнете на някоя проблемна ситуация, но платформингът в играта определено работи. Леко досадни са т.нар. невидими платформи, които се появяват само когато смалите Алиса, но след като веднъж свикнете, че при влизане в ново помещение е добре да го правите дори профилактично, няма да имате проблем.

Но екшън и платформинг не са единствените елементи в Madness Returns. Както стана модно напоследък в доста заглавия играта предлага и кратки 2D секции (не са кой знае колко добри, но стават за разнообразяване на темпото), които са добре дошло разнообразие. Освен това тук ще откриете пъзели и мозайки, тайни помещения и скрити предизвикателства, както дори и забавна музикална игра, наподобяваща Guitar Hero, която е толкова не на място, че всъщност още повече засилва чара на играта.

От другата страна на Заешката дупка

Въпреки всичко Alice: Madness Returns не е перфектна игра. Дребни технически недостатъци като пикселирани текстури, тромави битки (lock-on системата например не функционира достатъчно прецизно) и лошо качество на озвучението тук-таме безспорно развалят впечатлението. Но най-големият проблем с играта сякаш е нейната дължина. Факт е, че напоследък много заглавия попадат под прицела на критиката, защото предлагат безобразно къс сингълплейър с несериозното обяснение, че от своя страна мултиплейърът им ще ви залепи за екрана с месеци. Madness Returns обаче отива в другата крайност – Американ МакГий сякаш се е притеснявал, че десетгодишното чакане трябва да се компенсира с максимално материал и не е пестил нива и епизоди. Вземете например Chapter 2 – след като прекарате доволно много време помагайки на Carpenter да подготви своето представление (тук се занимавате с пишещ октопод, пееща риба и трупа кокетни стриди – казах ви, тази игра е странна), нивото би трябвало просто да приключи. Вместо това без никакъв смисъл сте изпратени на нова половинчасова мисия да спасявате моряшки души, която отново се изразява в битки и платформени елементи. Няма как действието да не се провлачи чувствително след няколко подобни изпълнения.

Друг пример за това са разклоненията в нивата. Действително Madness Returns разполага с доста отклонения от типа на тайни стаи, невидими платформи и други на пръв поглед незабележими места, които може да откриете и да посетите. След като обаче се порадвате първоначално на това, неминуемо ще усетите и известна скука от изследването на нивата, тъй като често пъти се налага да прекарате десетина минути в трудни платформени изпълнения, само за да съберете две или три зъбчета, чиято полза е под въпрос. Да не говорим за откъслечните спомени, които не допринасят с нищо за консолидирането на и без това твърде сюрреалистичната история или пък бутилките, чието събиране е просто безсмислено.

На практика дължината на Madness Returns може спокойно да се съкрати с една трета, без това по никакъв начин да повлияе негативно на крайния продукт. Така че бъдете спокойни, може би няма да стигнете края на приключението, но със сигурност ще прекарате приятно всичкото време, посветено на него.

Автор: Иво Цеков