Aggression – Reign over Europe

Играта Knights of Honor, българският опит да се открадне парче от пая на поредицата стратегии Total War, за съжаление не успя да привлече вниманието на достатъчен брой геймъри. Според мен Рицарите на Честта беше една страхотна джитка, която предлагаше възможности, далеч надхвърлящи тези в тогавашните Total War епизоди, но с огромния портфейл на Activision не можеше да се спори. Не помогна и фактът, че поради редица причини играта не излезе на български език. Aggression – Reign over Europe пък е руското торпедо, устремило се към крайцера Total War, с надежда да го потопи поне мъничко.

Развитие на държавата

Играта започва обещаващо. Играчът може да поеме властта над една от четири велики сили от началото на ХХ век – Русия, Германия, Франция или Великобритания. Действието се развива изцяло в Европа – САЩ не участват под никаква форма. Държавата ви си има ръководител и няколко министъра, които са еквивалентът на генералите от Rome: Total War например, с тази разлика, че не всички са само военни водачи, а има още учени, шпиони, хуманисти и др. Всичко останало ще се стори много познато на хардкор стратезите, но играта има и няколко основни разлики с конкурентките си жанра. Първо, ресурсите, които ще използвате, са доста нестандартни – става въпрос за индустрия и обучение. Всяка постройка или военна единица изискват определено количество и от двата ресурса. Това създава леко смешни моменти, когато се опитате да изтъргувате индустрия за обучение на международния пазар, но може би внасяте ноу-хау или нещо такова. Двата ресурса се добиват от градовете, които пък имат своя много проста система на управление. Жителите на всеки град могат да правят три неща – да подобряват жизненото си равнище, да работят в заводите или да ходят на училище и по този начин да увеличават ресурса обучение. Проблемът е, че не могат да правят и трите неща едновременно, и ако увеличите едното, другите две ще пострадат. А занижаването на жизнения стандарт е едно от най-неприятните неща, които могат да ви се случат, защото тогава градовете въстават, гражданите залитат към крайности като комунизъм или нацизъм и други такива неприятни случки. Тук е моментът да споменем, че идеологиите имат много важна роля в играта и трябва да се погрижите държавата ви да е максимално хомогенна в това отношение, дори с цената на политически репресии, които са запазена марка на министрите ви (NB: Авторът не одобрява политическите репресии в реалния живот). Както вече отбелязахме, министрите са няколко различни вида и ще ви трябва поне по един от всеки вид, за да имате някакъв контрол над държавата си. Любопитното е, че министрите са действителни исторически лица – хора като Ърнест Хемингуей, Владимир Ленин и т. н., които идват заедно с биографиите си и политическите си убеждения. Например едва ли ще е добра идея да вземете Сталин за министър в царска Русия или пък Гьоринг за генерал в демократична Франция. Това обаче означава, че сте напълно свободни да промените историята и да направите Великобритания нацистка държава или пък да преборите Октомврийската революция и Русия да си остане монархия.

Хубава работа, ама руска

След обещаващото начало нещата бързо тръгват надолу. Играта не е походова, а в реално време, което ви поставя в ситуация на постоянна надпревара с часовника. Да, можете да паузирате, но това би било ламерско. Кампанията е нелинейна, което означава че започвате играта през 1910 г. и получавате пълна свобода на действие. От време на време ще получавате различни задачи, които трябва да изпълните в определен срок, като успехът или неизпълнението им носи съответните ползи/наказания. Тези задачки изглеждаха като приятно разнообразие в началото, но впоследствие се оказа, че често са невъзможни за изпълнение, от което произтичат големи беди. Например, веднъж в една част от картата се появи японски посланик, който трябваше да ескортирам до другата, без да бъде убит от бунтовници по пътя. Но тъй като в момента нямах войски в близост, поръчах няколко взвода от най близкия град. Точно когато те бяха готови, посланикът беше убит, без да е направил и една крачка. Много често или ще трябва да разчитате на късмет – да има ваш генерал на правилното място, или ще трябва да заредите предишен save, за да отиграете правилно ситуацията. Най-неприятни са задачите с укротяване на бунтовници – те атакуват без видима причина дори спокойни градове и то със смазваща сила, нещо от рода на над 50 дивизии. В тези случаи или трябва да пожертвате икономиката си и да изпратите армия срещу тях, или трябва да се примирите със загубата на града. Печеливша ситуация няма.

Ако все пак решите да се биете, ще се сблъскате с една адски неудобна, бъгава и като цяло неприятна тактическа част. Момчетата от отдела по Контрол на качеството или са си седели на ръцете докато е трябвало да тестват, или – тъй като играта е правена от руснаци – са запивали яко с водка. Първо, за да спечелите, трябва да превземете определен брой стратегически точки по картата. Печелите бонус, ако превземете за определено време една специална точка, но не се занимавайте – времето е пет минути и врагът ще е или прекалено силен, за да я достигнете навреме, или прекалено слаб за да има смисъл. Първо се забелязва неприятният контрол над единиците – явно играта е била подмината от всички подобрения в интерфейса, които се случваха на стратегическия фронт в последните пет години. Ако кликнете два пъти с мишката върху някой десантчик например, ще селектирате всички пехотни единици наоколо – огнехвъргачки, картечници и т. н. Така губите възможността да има давате специфичните за тях команди и едва ли не трябва да избирате единиците една по една и да им давате заповеди. Тъй като още от рано ще започнете да водите гигантски боеве с много единици, разбирате за какъв шит става въпрос. Бедите не свършват дотук. Горките ви единици са по-неориентирани и от американец в час по география – често юнитите и ще отиват някъде около мястото, където сте им указал, но почти никога точно на това място. Понякога пък ще откажат да мърдат. Или да стрелят. Или да прескочат ограда. Но никога няма да ви се подчинят безпрекословно – щеше ми се да вярвам, че това е част от замисъла, но уви, това е просто кофти pathfinding. Понякога единиците ви ще стоят безучастно докато ги избива една-единствена картечница, друг път ще прочистят цял квартал от врази без ваша намеса. Както и в стратегическата част на играта, молете се да имате късмет или просто не се занимавайте с битки, а оставете компютъра да ги изчисли автоматично (винаги във ваш ущърб, но какво да се прави).

Всички проблеми на играта могат лесно да се оправят с няколко пача, но в сегашното си състояние тя не може да се пребори дори за една десета от успеха на която и да е от Total War джитките. Да се надяваме, че братушките ще осъзнаят грешките си и бързо ще ги поправят, защото съм сигурен, че са достатъчно кадърни да го направят.

Автор: Пламен Димитров