by Росен Рашев
Играта стартира бързо, но още в главното меню започнаха въпросителните. Гледаш някаква статуя без глава насред пустиня, което е супер, само дето в самата игра няма нито пустиня, нито статуи. Освен това по нищо в интерфейса не личи, че изобщо си пуснал заглавие, свързано с шофиране. Веднага те засипват и с настройки за Motion Blur и Flashing light – малко излишно упражнение, при положение че първата ми работа винаги е да изровя опциите сам. Като цяло анимациите и UI решенията изглеждаха доста странно откъм логика.
Идеята е проста: вие сте Дрифтър отшелник, който по някаква причина е решил да спасява последните хора на Земята в Elbe Vitus. Историята обаче е оставена някъде далеч в бекграунда, защото основната цел тук е просто да се размиете в Lo-Fi естетиката.
Управлявате кола, която на теория е създадена за дрифт, но не очаквайте нищо общо с механиките на Need for Speed. Тук по-скоро търкате гуми в гигантски гори, където се чувствате като мравка с лека клаустрофобия. Първите ми два опита приключиха безславно – заклещих се в околната среда и така и не видях финала, нито дестинацията на енергийното ядро.
Музиката е монотонно Lo-Fi спокойствие, чийто интензитет расте паралелно с шанса ядрото в багажника ви да се взриви. Честно казано, ако играта не се казваше aDRIFT, може би нямаше да съм толкова критичен към самото качество на дрифта. Липсата на какъвто и да е базов тюториъл ме накара в началото изобщо да не се опитвам да поднасям, което пък ме остави с усещането, че не играя по начина, по който разработчикът е замислил.
Когато все пак се реших на „мисията невъзможна“, нещата не станаха по-добри. Невидими неравности по пътя изстрелваха колата в произволни посоки. Междувременно встрани изскачат някакви текстове с дребен шрифт, които няма как да прочетете, докато се борите да вкарате количката в пътя. Размазаният фон и общата визия създават чувството, че сте играли 12 часа на някоя забравена игра от 90-те и сега я сънувате в някакъв трескав, нефокусиран сън.
Така и не намерих причина да ме е грижа за енергийното ядро или за оцелелите. Смятам, че играта е подходящ начин за убиване на време, докато чакате друга игра да се зареди или докато в Discord слушате за стотен път как лидерът на гилдията обяснява тактиките за рейд в World of Warcraft на новаците.
Оценка: 3 от 10.
Основният проблем за мен е липсата на ситуации, в които реално вземаш решение. Просто натискаш газта и се молиш да не окосиш „китките“ в банкета. Проектът има нужда от сериозна обратна връзка от играчите, за да разбере какво точно иска да бъде. На този етап я приемам по-скоро като интерактивно музикално видео към Lo-Fi албум, което може да се играе. Трудно ми е да си представя ситуация, в която бих я препоръчал.
