by PC Mania
Посредственост. Това е първата дума, която изниква в съзнанието ми след няколкото часа, прекарани с Game of Thrones – ролевата игра по една от любимите ми фентъзи поредици. Въпреки че е разработвана близо седем години, тя изглежда така, сякаш някой е пришпорил авторите да я пуснат колкото се може по-бързо. Крайният резултат е един монотонен, грозен и отблъскващ продукт, който не бих препоръчал дори и на най-заклетите фенове на Джордж Р. Р. Мартин и „Песен за огън и лед”.
Както може би знаете, играта ни поверява управлението на
Морс Уестфорд и Алестър Саруик –
двама герои, които никога досега не са се появявали из страницата на епоса. Най-общо казано първият е надянал черното.Т.е. е от братята на Нощния страж. Освен това е превъплъщенец. Това значи, че той ще може да влиза буквално под кожата на своето куче и да открива тайни пътеки из света или да подслушва нечии разговори. Дори ще има възможност да проследява даден човек само по миризмата му. От друга страна, Алестър е червен жрец, който може да се взира в огъня, за да прозира скрити истини, да посича противниците си с огнен меч, а в по-късни нива – дори да използва огнена магия.
Дотук добре. Всъщност, историята е може би най-силният аспект на Game of Thrones. Тя е оригинална (т.е. не е изкопирана от книгата), върви паралелно със събитията от „Игра на тронове” и ще ви отведе до познати местности като Вала и Кралски чертог. Малцина обаче ще са тези, които ще успеят да преживеят скучния геймплей, за да достигнат до любопитния финал.
Да вземем за пример визията. Някои модели на героите изглеждат ужасно. Само погледнете кучето на Морс и ще се убедите. Да не говорим, че светът на Game of Thrones е населен с множество еднакво изглеждащи NPC-та. Разбира се, не всичко е толкова отчайващо. Някои герои, като лорд командира на Нощния страж, Церсей и Варис, са отлично изрисувани и са на практика 1:1 с актьорите от сериала на HBO.
Анимациите са вдървени и на моменти дори жалки и смешни. Понякога, когато убиете противник, ще ви посрещне кървава довършваща анимация. Тя обаче е една и съща за съответния тип оръжие и ако не го смените по време на битка, сцената всеки път ще е една и съща. До втръсване.
На пръв поглед ролевата система изглежда стабилна
Още в самото начало ще трябва да изберете един куп умения, да разпределите точки из статистиките на героя, да изберете неговите слаби и силни страни. На практика обаче всичко се свежда до използването на 2-3 умения. Отново повтаряемостта може буквално да ви подлуди.
Към всичко това можем да прибавим и върволицата от бъгове – музиката понякога спира внезапно и почва отначало, предметите се врязват в тялото на героя и какво ли още не. Да не говорим, че е пълно с недомислици от типа на това, че не може да лоуднете сейв по време на битка. Това означава, че ако направите грешка по време на някоя мисия (например ексортна – да, куестовете не са особено оригинални), ще трябва първо да умрете и след това да я рестартирате. Хитро, нали?
В заключение – това е игра, от която трябва задължително да стоите настрана. После да не кажете, че не съм ви предупредил.
Автор: Владимир Тодоров