С “Пристанището на Гибелта” ще се сцепите от игра в най-популярната западна серия, позната и у нас като “Битки Безброй”!

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
Точно за книгата с тази приказна корица ще стане дума днес и в това книжно ревю!

Шапки долу за големия Иън Ливингстън, който от 1 Януари 2022 вече е официално обявен за “Рицар на Британската империя”, при това лично от Нейно Величество кралицата на Великобритания. Именно Сър Иън Ливингстън ни е подготвил това фентъзи приключение, наречено “Пристанището на Гибелта”, към което днес ще се вгледаме с Вас. Вероятно трябва първо да се вгледаме именно в заглавието на превода, което на английски звучи “Port of Peril”, но пък трябва да признаем, че издателите от Geny-G (в лицето на преводача и дизайнер Георги Чунев) са доловили, че един “град на крадците”, за който вече сме чели в изданията на ИК “Селекта” през 90-те, няма как звучи по-заплашително и по-гибелно. А сега вече да караме подред за всички онези неща, които успяха да ни впечатлят в тази книга-игра:

Книгата и оформлението

Не можем да скрием (като читатели), че останахме очаровани от изданието! Изданието е истинско бижу, с корица от самия Iain McCaig, който направи корицата и на оригиналната “Градът на Крадците” още през 80-те. Вътре обаче има стряскащ брой илюстрации на непознат по нашите ширини бразилски художник Хожер Гулар, но браво на издателите, че са се свързали с бразилските си колеги, за да ни зарадват с нещо нестандартно и различно от оригиналните британски илюстрации, за които дочухме, че дори не са особено впечатляващи. Така или иначе, хартията си тежи на мястото, а е включена дори и карта на континента, където се развива самото действие в книгата, която ще качим директно и още сега за справка:

Всички снимки, карти и илюстрации към статията ни са любезно предоставени от Geny-G и нейния издател в лицето на Георги Чунев, за което му благодарим изрично!

Литературата

Като за нова, но все пак стандартна игра в серията “Битки Безброй”, литературата не блести особено, но във всички случаи забавлява. Има няколко по-дълги епизода, вкл. самото въведение, където ще се озорите с четенето, но повечето глави са точно такива, каквито изисква жанрът, къси, кратки, включващи или невключващи битка, но със сигурност приятни, а същото се отнася и за самия превод, който се лее чудесно на български, но и си личи, че е минал и коректор и редакция, така че нямаме забележки по тази част. Все пак, тук думата за стила, малко или много, си остава в самия Сър Иън, който ни е дал един малко по-различен поглед този път, тъй като ни се струва, че имаше повече диалози и срещи с други герои, но и това е повече от добро като попадение. Броят на епизодите е стандартен за серията и е общо 400, но врътката тук е, както и при “Леговището на Снежната Вещица” от 80-те, че “мисията продължава”, дори и когато се намери “съкровището”, но за него ще си говорим след малко…

За “Правилата” би било добре да прочетем и “специалната подложка” на книгата…

За Мисията и “Съкровището”

Който няма търпение да научи за “правилата” да скролне към следващата секция в тази статия, а сега ще си поговорим за “основната мисия” в играта. Малко ни учуди, дори доста, че “кукичката” се случи именно с “пияни моряци”, което щеше да е много зле, ако беше останало като факт сам по себе си, но съчетано с това, че историята се развива, нови герои се включват, както и факта, че приключението не спира с намирането на съкровището, показва, че изборът на Иън за начален куест на героя изглежда правилен. Още повече, че самият куест се свърза (и разкрива после, внимание спойлер!) с желанието на стар крадец да създава кутии с капани, маркирани със знаци по тях, а после и да създава фалшиви карти на съкровища, в които приключенците да се натъкват именно на тези кутии с капани, вкл. да продава картите и така да създаде цяла бизнес ниша с подобни “пласменти”. Или с други думи, мисията на героя е простовата само на пръв поглед, а после се заплита достатъчно, за да е интересна. Браво в този случай и нататък…

Правилата на играта

Това е стандратна игра в серията “Битки Безброй” и всичко, което засяга правилата в същата серия, засяга и правилата в “Пристанището на Гибелта”. Във всеки случай, и след разрешение лично от Иън Ливингстън, издателят Георги Чунев е добавил “степен на трудност” (скролни нагоре към последната картинка), където уважаемият играч може сам да реши КАК ДА ИЗИГРАЕ играта и по какъв начин – дали това ще стане като се придържа към основните и вече наложени в същинската серия правила (т.е. например, няма да добавя точки към Умение или Издръжливост, ако последните са на своя максимум), или ще реши, че може да се екипира като “Рамбо” и натовари върху себе си и амулет, и магически меч, и магически ботуши и т.н., за да вдигне умението си на 16, си е негова работа. Да, малко дразни това, че още в първия епизод имаш опция да покачваш кръвта си, а ти досега няма как да си ранен, но това за нас в PC Mania из изцяло PR подход на Иън, който така насърчава книгата му да се обсъжда (явно като бъгова, нали?), но няма лошо и да се говорят и обсъждат правилата не е против правилата, нали? Другото, което е странно, че героят умира от глад, а в “раницата” си той носи поне 10 “припаса” и е малко тъпо, че натоварен като в супермаркет след покупки, а му се налага да бърка по кофите и да се храни с развалена храна. Така или иначе, ако имаме забележки в книгата, са това…

Оценка и Финален коментар

Нашият съвет от PC Mania е да се сдобиете с тази книга-игра, за да я тествате сами и реално да прецените дали така указаните по-горе плюсове и минуси не дават на практика едно иначе любимо изживяване, а именно да изиграете истинска игра в най-яката западна поредица за такива книги Fighting Fantasy. Но има и нещо друго, което ни прави впечатление, че макар издадена в Англия през 2017, правата на книгата досега не са позволили на НИКОЙ дигитален техен партньор да пусне електронна игра, например, в Google Play или в Steam, но това може да бъде единствено хубаво, защото именно човек като Сър Иън Ливингстън си е дал сметка, че книга като неговата е ценна именно като книга и ИЗЖИВЯВАНЕ С КНИГА, а не като “зарометачка с текст” в програма, или изцяло за сваляне дигитално. Ето защо, приятели на PC Mania, дайте шанс на Geny-G, на Иън и на “Битки Безброй” и си купете книгата, а така и ще подкрепите следващата нейна част, която идва съвсем скоро и чието продължение се случва именно след финала на тази. Успех, приключенци и дано уменията и кръвта Ви никога не свършват!

Тук можем (в дясно) да видим алтернативната корица на книгата, както и тази от новата корица на “Гората на Обречените”, но със сигурност тази на Iain McCaig е по-добра и отново поздравяваме българските издатели Geny-G за направения избор!