by PC Mania
Представете си следната ситуация – сядате удобно пред компютъра, пускате новата си игра и се настройвате за забавление. Не след дълго обаче установявате, че това далеч не е така, защото вместо удоволствие, получавате странни графични ефекти, липсващи текстури, разбит геймплей и всичко останало, което наричаме просто бъгове. А вие седите и се чудите къде е проблемът.
Той не е във вашия компютър
Нито пък е в монитора, видео картата или периферията. Софтуерните бъгове представляват грешка, повреда или дефект в програмата, които водят до неочакван или грешен резултат в нейното поведение. На практика наличието на бъг в сорс кода на играта или в нейната архитектура означава, че във всеки един момент от нея може да се натъкнете на проблеми в най-различна форма – от досадни визуални дефекти до логически грешки, които не ви позволяват да продължите напред.
Бъговете не са характерни единствено за игрите, но наличието им в дадено заглавие може да бъде крайно неприятно и да унищожи напълно всяко удоволствие от играта. Понякога бъговете могат да възникнат в резултат на програмен дефект извън човешкия контрол, но в повечето случаи проблемите са поради недоглеждане и недоизпипване от страна на разработчиците. През годините игри като Hidden and Dangerous, Vampire: The Masquerade – Bloodlines, Gothic 3, S.T.A.L.K.E.R. и дори всемогъщата GTA IV са ставали жертва на подобни недостатъци.
Глас народен – глас Божий
„Дано да се разболееш от всички болести и да умреш в страшни мъки!” – крайно неприятно пожелание, но за Брад Уордъл писма с подобно съдържание са ежедневие. Уордъл е шеф на Stardock, а причината за всенародната любов е крайно бъгавата версия на играта Demigod, която неговата компания издаде тази пролет. Към момента на премиерата си мултиплейърът на играта е практически неизползваем, някои потребители изобщо не успяват да я стартират, а за капак се оказва, че мрежовият код е бил тестван под ограничено натоварване и когато хиляди хора от цял свят се логват, той просто блокира.
„Хората бяха ядосани и с право – обяснява Уордъл пред Gamesradar – но кой всъщност бе виновен за това? Stardock беше просто издател на Demigod, играта бе създадена от Gas Powdered Games. Но пък мрежовият код бе дело на едно малко студио”. Така ако наличието на бъгове е видимо за всички, никой не е готов лесно да поеме отговорността за тяхното съществуване. Според Брад Уордъл неговата компания е приела вината – „Трябваше да направим повече тестове на продукта преди да го пуснем на пазара”, завършва той. Други компании обаче далеч не са толкова сговорчиви.
Връщане назад няма
Повечето издатели на „проблемни” игри отказват всякакви рекламации за бъгави продукти. Те се оправдават преди всичко с т.нар. End-user License Agreement (EULA), където с дребен шрифт е посочено при кои случаи авторите и издателите носят отговорност. Друга стратегия е издаването на последващи пачове, за които официално се твърди, че премахват проблемите. Valve например имат политиката категорично да отказват всякакви рекламации за игри, купени през Steam, макар че когато РС версията на GTA IV се появи, иначе всемогъщата компания бе принудена да направи изключение. На свой ред Stardock, които са собственици на онлайн услугата Impulse, са сред малкото фирми, готови да приемат рекламации не само за свалени игри, но и за такива, купени в магазина.
Българската следа
Случайно или не, по време на своя мандат като Комисар по защита на потребителите Меглена Кунева започна кампания с цел да приравни компютърните игри към потребителската електроника и по този начин да задължи издателите да връщат пари в случай на сериозни проблеми. Основните усилия на кампанията са насочени към това продуктите, които се предлагат на онлайн пазара да бъдат със същия статут като тези, които може да си купите в магазина.
Подобна идея има всички основания да се превърне в реалност, тъй като РС игрите се базират на софтуер, какъвто може да бъде открит в много комерсиални продукти като телевизори, телефони и дори коли. Така както всеки от тези предмети може да бъде върнат при дефект, същото може да се отнася и за самите игри. Това обаче е нож с две остриета – статистиката показва, че над 80 процента от игрите на пазара страдат от бъгове в някаква форма. Възможността законово да поискате обезщетение дори за най-малкия дефект може да отприщи вълна от искове и злоупотреби, които да се отразят зле на индустрията. Така например, една от причините, поради които Demigod блокира при пускането си, се оказва наличието на Google Desktop, което пречи на стартиращия файл. По същество това дори не е бъг, а несъвместимост, за която е трудно да се намери виновник.
Панаир на бъговете
И до днес Vampire: The Masquerade – Bloodlines си остава класически пример за това не трябва да се прави игра. Студиото Troika получава правото да разработи Bloodlines като първата игра заедно с Half-Life 2, която използва енджина на Valve Source. За съжаление талантливият екип скоро попада под кръстосан огън между суровите изисквания на издателите Activision и договорните задължения към Valve. Activision настояват за възможно най-бързо приключване на проекта, за да участва в празничния сезон за 2004 г. В същото време уговорката с Valve забранява на Troika да приключи работа по Bloodlines преди излизането на Half-Life 2, за да не се създава конкуренция на хита на Valve. Поставен между чука и наковалнята, малкият екип на Troika се опитва да намери соломоновско решение като предава играта на Activision само седмица преди появата на Half-Life 2 на пазара. В резултат екипът на Activision, който се занимава с тестването на продуктите, има само седем дни, за да провери Bloodlines, тъй като издателите са решили двете игри – Bloodlines и Half-Life 2 – да излязат едновременно. Прибързаната работа и напрежението са си казали думата и бъговете във вампирското приключение започват да изникват един след друг. В Activision решават, че въпреки това играта може да бъде пусната на пазара – катастрофално решение, тъй като до края на годината от Bloodlines са продадени малко над 70 000 копия срещу внушителните 4 милиона за Half-Life 2. Провалът е фатален за Troika и студиото затваря врати два месеца по-късно. За щастие феновете приемат радушно Bloodlines и започват дългия процес на закърпване на играта – нещо, което можеше да бъде спестено при други обстоятелства.
Boiling Point: Road to Hell пък дава нови измерения на понятието „диамант в боклука”. Кръстоска между FPS и RPG от време, когато Borderlands е била само бегла идея в нечия глава, тя предлага оригинален геймплей – стига изобщо да сте в състояние да я подкарате, тъй като при появата си на пазара играта е практически нефункционална. Друга подобна иновативна игра – S.T.A.L.K.E.R.: Shadow of Chernobyl – също остана в историята с многобройни проблеми и липса на адекватна съвместимост с излязлата по същото време Windows Vista.
Докато конзолните версии на Grant Theft Auto IV печелеха овации и награди, PC вариантът на играта затвърди негативното значение, което обикновено се влага в думата „порт”. За това допринесоха множеството грешки в кода, графичните проблеми, невъзможността за фина настройка на визуалните опции и липсата на поддръжка на две видео карти. Дори геймъри с мощни машини бяха принудени да бродят из улиците на Либерти Сити на ниска резолюция поради ужасния фреймрейт. А всички оплаквания бяха посрещнати с лаконичното изказване на Rockstar, че високите настройки са предназначени за хора, които разполагат със съответните добри конфигурации, без да споменават какво точно имат предвид.
Изглежда, че бъговете и занапред ще продължат да бъдат част от РС игрите. Какво е решението на проблема – по-задълбочени тестове, допълнителни финансови и технически ресурси, творческа свобода на разработчиците да предадат продукта едва, когато е готов или строги санкции за издателите, които пускат бъгави заглавия – е трудно да се каже. Със сигурност обаче геймърите трябва да се заредят с доза търпение, дори само защото под цялата купчина проблеми може да се крие нещо наистина добро.
Автор: Иво Цеков