Среща и разговор от далечна Австралия с художника на книгите-игри Ивайло Иванчев, чийто нарисувано още през 90-те ни впечатлява и удивлява дори и днес!

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
Ивайло Иванчев, с който днес се срещаме в месинджър, а самият той в момента живее и твори в Сидни, далечна Австралия. За всички нас в PC Mania вълнението е огромно!

След срещата и разговора с Димитър Стоянов-Димо от ИК “Плеяда”, както и след интервюто с Петър Станимиров-Пепи от култовото през 90-те издателство “МЕГА”, днес наш гост е художникът Ивайло Иванчев, за който може да се каже, че е работил с почти всички автори и издатели на интерактивния жанр “книга-игра” през онези славни години. Илюстрации и арт на подобни издания, както и много нарисувани корици от Ивайло Иванчев ние можем да срещнем в книгите-игри на Майкъл Майндкрайм, Робърт Блонд & Ейдриън Уейн, Върджил Дриймънд, Колин Уолъмбъри и др. Можем да ги срещнем и във всички издателства от онзи период като споменатите вече ИК “Плеяда” и “МЕГА”, така и в ИК “Астрала” и ИК “Хермес”. Но ние лично от PC Mania знаем, че по онова размирно време Ивайло е рисувал и за издателство “Фют”, вкл. където е илюстрирал множество книжки с детски приказки и народни герои. Днес, в края на 2021, обаче Ивайло Иванчев вече живее и твори в далечна Австралия и вероятно, проектите, по които работи в момента, са от съвсем друго естество и ниво спрямо онези творби, с които го помним в родината ни и през 90-те. Така или иначе, именно този художник ни гостува сега и нека най-после да му дадем думата, за да разкаже – както за миналото, така и за настоящето си:

PC Mania: Здравей, Ивайло, и привет на теб и онова красиво място по света Австралия, където си в момента, а и доколкото знаем, сега твориш в Сидни. От нашето онлайн списание за игри и електронни забавления се радваме на твоя успех и доказателство, че школата в България е оценена навсякъде по света, още повече, че твоят успех не само идва от България, а е дълбоко личен и вкоренен в това, което правиш от години, а именно да рисуваш. Всъщност, като първи въпрос, как попадна и се озова чак там, в далечна Австралия?

Ивайло Иванчев: Здравейте! 90-те години в България бяха времена на мутрите и чалгата, на хипер инфлацията, на режима на тока и на водата. Още си спомням опашките за хляб, кредитните милионери, пирамидите и фараоните, комунистите-социалисти и пенсионерите-просяци. Страната ни буквално се раздели на крадци и окрадени. Тъй като аз не исках да бъда нито едното, нито другото, реших да емигрирам съм семейството си. И се случи така, че попаднах именно тук, където съм и сега…

PC Mania: Получи покана още в България, или просто реши да пътуваш и така се озова там, а с рисуването се оказа още по-лесно да си намериш работа? Разкажи ни как се стече животът след 90-те?

Ивайло Иванчев: Кандидатствах за Australian Permanent Visa – Skilled Migrants Category и получих тази така мечтана от много хора виза. 1998-ма година заминах със семейството ми за Сидни, Австралия. След всичко, което преживях в България през 90те, тука ми се видя като истински рай… Имах късмет, намерих си работа в анимационно студио, като аниматор, при това само за месец след като пристигнах и започнах като художник на сториборд и дизайнер. В общи линии, с това си занимавам и до наши дни!

PC Mania: Да, ние вече споменахме дотук задължителните неща: за Австралия, за книгите-игри, за Фют, но има нещо далеч по-увлекателно и то лично при теб в дълбочина и рисуването. Ти си роден в края на 60-те, но още когато си бил на 12 години, вероятно това се е случило в началото на 80-те, твои рисунки и начални опити за комикси са били публикувани в култовото списание на децата от онова време, а именно “Дъга”. Тук публикуваме скан от онова митично време, за което благодарим на организаторите на страницата в социалната мрежа “Фейсбук” на някогашното списание “Дъга”. Когато гледаш тези сканове от хартия, при това не просто от хартия, а от едно култово списание за децата на България, израснали зад Желязната завеса и без възможност да четат истински комикси, както децата в САЩ през онези години. И сега, като вече един успешен и доказан художник в света, а и вероятно си запазил детето в себе си – как намираш тези твои опити и поява още тогава в “Дъга” и дали именно успехът да бъдеш публикуван в списание “Дъга” не се оказа ключов за твоето израстване и развитие като художник? Общо-взето, какво си спомняш за онзи твой млад и ведър младежки период като дете?

Ивайло Иванчев: Моят “пръв комикс” в списание “Дъга” (смее се)… Бях на 10 години. Аз отраснах с “Пиф” през 80-те. Мечтаех да стана художник на комикси. Когато “Дъга” започна да излиза, мечтата ми мигом се превърна в това да работя в списанието като порасна. И на 20 години, точно след казармата, успях да се срещна и представя пред редактора на “Дъга” Георги Гъделев. Той още тогава хареса много моята работа и започнах да рисувам за тях, когато внезапно “Дъга” спря да излиза… Моят комикс там – “Изгубеният свят” – в последствие излезе като отделна книжка на издателство “Иван Вазов”. Започнах втори – но за мой късмет затвориха и това издателство! И то, като “Дъга”, беше държавно, а държавата през 1990-та беше фактически ограбена и банкрутирала…

PC Mania: И тогава се появи спасението с дяволчето “Фют”?

Ивайло Иванчев: Да, по това време започна да излиза, първо беше едно детско вестниче, “Фют”. Аз започнах да рисувам комикси там, но тях също ги затвориха. След няколко месеца, обаче, се намери частен издател и аз продължих с “Фют“ близо 8 години. Нарисувах графичния роман “Белия Дявол” – по романа на Христо Калчев и сценарист Асен Кожухаров, който излезе, мисля, 1992 година, също така рисувах и продължение на “Справедливите”, по сценарий на Любо Манолов. Участвах в списание “Рико” на Божидар Димитров, с моя комикс “Крег”. Но отново излезе само един брой и после фалира…

PC Mania: Нека сега да се завърнем в книгите-игри и нашата най-голяма мания от всички. Ти за първи път илюстрира книга-игра именно за Блонд и Уейн в тяхната най-първа история “Варварският бог” през 1993, където ти си партнира рамо до рамо с друг голям художник от списание “Дъга” Евгений Йорданов и Вие заедно илюстрирахте първата част на Алкирия (корицата обаче беше дело на Димитър Стоянов-Димо). Как се стигна дотам въобще да рисуваш за книги-игри и как въобще започна в този игрови жанр?

Ивайло Иванчев: С издателите на ИК “Плеяда” Пепи и Димо се запознах по същото време, за което вече разказах и по-горе, това се случи на един панаир на книгата. Аз ги попитах дали търсят художник на комикси. Те ми отговориха, че в момента издават книги-игри и наистина имат нужда от илюстрации, при това в комиксов стил. Така започнах и при тях, в последствие започнах и с другите издателства също, като ИК “МЕГА” и ИК “Хермес”. Помня че в “Хермес” правех някои от кориците също. Тогава бях на свободна практика, така че работех за много клиенти. По отношение на моите взаимоотношения с другите художници и автори – аз не ги познавах лично навремето. Но дори и непознати за мен, аз никога не съм ги възприемал като конкуренция! Имах много поръчки и затова работех с много издателства. Хонорарите бяха ниски, но аз компенсирах с многото работа и висока скорост. От тогава свикнах да работя много бързо, един навик, който ми помогна доста след това. Когато има кратки срокове и ниско заплащане е като във филма “Бърз или мъртъв”, т.е. ти си или първото, или второто…

Среща на двамата “мастъри” (Пепи & Ивайло) в София и през 2018, любовта е взаимна!

PC Mania: Нужно ли те е време за да събереш вдъхновение преди да се захванеш с нов проект, или просто хващаш молива и оставяш ръката да те води?

Ивайло Иванчев: Вдъхновение? Това е лукс, който не съществува в илюстрацията и анимацията. Там има срокове и изисквания. Вдъхновението е само за “чистото” изкуство, а моето е доста по-различно…

PC Mania: Разкажи ни малко повече и как възприемаш известността си у нас, когато вече си известен и пробил в чужбина? Смяташ ли, че си човек, чийто мечти са се сбъднали и си даваш сметка за това?

Ивайло Иванчев: Не бих казал, че съм известен, нито в България, нито в Австралия. Освен в тесен кръг, може би. Да, името ми е на кредитите на много продукции и филми, но кой ги чете? Всъщност, аз никога не съм мечтал да бъда известен, или богат. Мечтаех да стана художник на комикси, да рисувам всеки ден и да мога да издържам себе си и семейство си само с рисуване и без да правя компромиси. Така че, да, мога да кажа, че мечтите ми се сбъднаха, защото всичко, което исках, успях да го постигна!

PC Mania: Настоящето интервю с Ивайло Иванчев е на път да приключи, но не и прекрасните илюстрации на художника, с които израснахме и бяхме част толкова години. Но най-голямата изненада оставихме за най-накрая, а именно, че сега, заедно с художника, ще обявим новия кръг от нашата Юбилейна игра на списание “PC Mania”, в която всички Вие, читателите ни, можете да ни изпращате Ваши картинки и илюстрации (във вид на jpg файл) и вдъхновени от книгите-игри, комиксите, или каквото си решите. А Ивайло Иванчев лично ще оцени най-добрите творби, на които ние от списанието ще раздадем награди, ако ни изпратите рисунките си до 29 Декември вкл. Сега да пожелаем здраве и успех на Ивайло Иванчев през Новата 2022 в България, в Австралия, или където реши да живее и да твори по света! А всички Вие – смело изпращайте Вашите рисунки на нашата поща: pisma@pcmania.bg