Порция позитивизъм, еп. 1 – Почини си!

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

На всички ни е ясно, че 2020-та няма да бъде запомнена с добро. В година като настоящата е лесно да бъдеш черноглед, за живота като цяло, но дори и в частност за нашето иначе според мен позитивно хоби. Лесно е да се залуташ в негативни мисли – как все повече и повече игри биват забавяни, как политиката навлиза в гейминга във все по-крайни и по-крайни форми и какво ли още не. Например аз бях тръгнал да правя материал за това как реализма в игрите става прекален, вземайки за пример Red Dead Redemption 2, но бързо се усетих, че едва ли някой иска да ме слуша как се оплаквам десет минути.

Ето защо реших да пробвам обратното – да се опитам да насоча вниманието ви към разнообразни позитивни неща в гейминга, които със сигурност знаете и сами, но може би не се замисляте за тях достатъчно често. Не се стряскайте – няма да заложа на изтърканото сравнение с други времена или места – опяване в стил „преди сто години хората на твоята възраст са загивали в окопите на световна война, а ти сега цъкаш игрички” е контрапродуктивно и не е приятно за никого. Всеки има нужда от доза позитивизъм от време на време! Ето с какво бих започнал аз…

Моята препоръка за получаване на малко позитивна енергия е – направете си една виртуална почивка. Какво имам предвид – да вземем за пример The Elder Scrolls V: Skyrim. Това лично за мен е една изключително релаксираща игра – това твърдение може да ви се стори странно, предвид, че в нея ви преследват дракони, демони и други най-разнообразни гадове. На практика обаче, релаксът идва от там, че играта ви дава пълен контрол – ако искате просто да се разходите из зимните гори, намалете трудността до минимума и дори най-големият дракон няма да е заплаха. Ако дори това не ви успокоява, пуснете конзолата и си включете God mode, в който нищо не може да ви нарани. А защо дори не изключите гравитацията и не се качите да гледате изгрева от някой висок връх? Че кой ще ви спре?

Ето какво исках да кажа. Позволете си просто да се полюбувате на дадено заглавие, като за малко забравите куестовете, achievement-ите и цикленето. Отново Skyrim е идеалната виртуална реалност за това, защото нищо в играта не ви притиска. Да, според историята древен дракон заплашва да изяде света и вие сте единственият герой или героиня, които могат да го спрат, но реално в играта нямате бърза работа. Отделете няколко часа на това да си подредите книгите в библиотеката, да си построите нова къща или да пояздите с кон до дестинацията си през тундрата, вместо да ползвате fast travel-а – нищо лошо няма да се случи.

Това не е предизвикателство! Знам, че геймърите като цяло сме състезателно настроени хора и обичаме да си поставяме предизвикателства, speed run-ове, 100% завършване на игри и така нататък, но в случая предизвикателството е да се абстрахирате от предизвикателствата. Разбира се, ако ви доставя истинско удоволствие да превъртите Skyrim само с вилица – със сигурност, действайте. Но идеята ми е, че не е необходимо да го правите.

Skyrim далеч не е единственото заглавие, което може да ви предложи такава виртуална ваканция – веднага се сещам за Witcher 3, който също предлага забележителни гледки, които просто да седнете и да попивате. Можете да си позволите един ден да нямате напредък в основната история – не е чак такава драма.

Макар, че светът на Вещера е доста по-злокобен от този на Skyrim, с всякакви изскачащи от блатото вещици и зъбати русалки, които ви преследват и ви чупят лодката докато просто искате да съберете всички съкровища от морето около Скелиге, да му се не види, играта предлага и по-спокойни местообитания. Такива ще срещнете най-вече в експаншъна Blood and Wine, който се развива във фееричното херцогство Toussaint. Тази местност е като излязла от детска приказка (на някои места – буквално), и в нея се живее значително по-приятно, отколкото на други места във вселената на Вещера. Просто се загледайте в селяните, прибиращи реколтата от грозде, в изгрева над искрящите води на централното езеро, или поиграйте Gwent просто, за да послушате великолепната музика, въпреки че отдавна имате всички карти. Геймингът ни предлага уникалната възможност да се пренесем в друг свят – защо да я пропиляваме, гледайки само в Quest Log-a?

Ако пък всички тези фентъзи вселени не са ви по вкуса, може би ще ви е приятно да прекарате известно време под парещото слънце над Los Santos в Grand Theft Auto V. Вселената на GTA V на пръв поглед е напрягаща, като се имат предвид всички убийства, взривове и прегазени пешеходци, но после се сещате, че единствените причинители на всичко това сте самите вие и ако просто спрете, градът всъщност става едно доста прилично място за разглеждане. Разходете се по кея и се загледайте в плажуващите (но не прекалено дълго, защото са програмирани да агресират и да извикат полиция). Знаете ли, че дори можете да се возите на увеселителното влакче? ОК, това не е най-невероятното преживяване на всички времена, но е интересно все пак.

Разбира се, можете да направите такава „ваканция” с произволна ваша любима игра.

Това беше първото зрънце позитивизъм, който се опитах да побутна във ваша посока. Успях ли, или подобно безцелно шляене из игрите ви се струва тъпо? Надявам се все пак да съм ви вдъхновил поне за малко да се откъснете от забързаното ежедневие, което би могло да включва и действията ни в игрите, за да можете да се „поспрете и да помиришете розите”, както казват чужденците. До скоро с нови порции позитивизъм!

 

Автор: Terwell