by PC Mania
В това ново интервю и с нашия нов гост наистина ще си говорим за спомени. Още повече спомени в нашия уебсайт на PC Mania и то съвсем буквални и реални, защото Юрий Попов, с който всъщност се срещаме днес, е изкодил и лично изработил целия наш уеб архив на нашето офлайн списание. Да, точно така, правилно чухте! ЦЕЛИЯТ АРХИВ на офлайн списанието ни досега, вкл. линкове и съдържание при нас от далечната 1998 и така до нашия актуален уебсайт в момента. Работа, достойна само за един великан и програмист като Юрий, който единствен си знае колко кафета е изпил, докато свърши съвсем сам всичко това. Нещо повече, макар и тук да си говорим за “спомени от старите ленти”, какъвто всъщност е този наш архив в PC Mania, Юрий е доказателство, че “само спомените не стигат”. Защото всъщност той се занимава с нещо съвсем друго, за което днес искаме да ни разкаже и именно за видео игрите и програмирането ще си говорим с него този път. Но нека, все пак, да му споделим лично какво сме открили за него и да започваме интервюто. А сега поздравяваме сърдечно Юрий и най-после му даваме думата, тук в уебсайта PC Mania, чийто архив лично Юрий компилира:
PC Mania: Нашите чест и почитания към теб, Юрий, че се отзова на поканата ни за това интервю! В предварителния разговор ти изрично настоя да си говорим за “бъдещето” вместо за “миналото”. И ние сме напълно съгласни с теб, но пожелахме поне първите два въпроса да бъдат за вдъхновение и отдадена почит към делото на “задругата PC Mania” през годините. Сега като се замисля, наистина от 1998 година измина толкова много време, но PC Mania въпреки всичко е жива и здрава до днес, и то благодарение на теб, Юрий, който й вдъхна повторно живот с твоята работа над базата данни с всички наши статии досега. Благодарим ти, приятелю, за целият този труд и усилие, което си положил! По телефона ти ни спомена за твоя личен “спомен” с нашето списание преди много години и още помниш кой брой и каква точно корица ти беше попаднала тогава. Когато в онези години, като по-млад, ти откри нашето списание на хартия, въобще предполагаше ли, че един ден ще попълваш и неговата база данни през 2020 година? Как се почувства, когато това наистина ти се случи? И дали беше вълнуващо?
Юрий Попов: Бях на 7 години, когато баба ми ми взе първия брой на PC Mania. Поисках го заради корицата, която си спомням и до днес. Става дума за Брой 6 (13), Юни ’99. Както можете да предположите, това беше само началото на колекцията ми. Чаках с нетърпение да излезе всеки един брой – по онова време това беше най-достъпният начин за мен да получа най-актуалната информация от света на видео игрите. Четях новините около големите гейминг студия и си мечтаех един ден аз също да имам възможността да създавам свои собствени видео игри. Когато се свързахте с мен, за да мигрирам базата с данни на PC Mania, се зарадвах изключително много – най-накрая аз също можех да върна “жеста” към вас и към вашия труд през всички тези години. Самата работа ми припомни много позабравени статии и новини…
PC Mania: В крайна сметка, днес базата данни с всички статии в PC Mania от 1998 година и досега вече е факт и всеки един брой и материал при нас вече може да бъде издирен, локализиран и четен през 2021, благодарим ти още веднъж, Юрий! И все пак сме списание именно за електронни и видео игри, а точно ти най-добре знаеш това, но и ние знаем, че си “потомствен програмист” и не само баща ти е бил програмист, а също и дядо ти е бил с инженерна специалност. В този случай, особено в семейството, което си отраснал, сподели ни, и преди да продължим нататък, кои са най-яките и PC MANIAшки игри, които си открил още като дете на твоя личен Правец? И как и кога, едно забавление се превръща… в работа?
Юрий Попов: На Правеца играех предимно на Panic Attack и на Rescue Riders. С последващите ъпгрейди на компютъра вкъщи започнах да играя много и различни по жанрове игри. Едни от най-любимите ми от този период, обаче, си остават Commander Keen, Dota, Starcraft, Arx Fatalis, Diablo 2 и Half-Life. А относно въпроса, как едно забавление се превръща в работа, бих казал, че това се постига чрез целенасоченен труд, упоритост и малка доза късмет, която да ти помогне да срещнеш правилните хора. В крайна сметка – създаването на видео игри е колективен труд. Не мисля, че един човек може да бъде добър във всеки аспект от създаването на една хубава игра, а именно измислянето на идея, последващия гейм дизайн, писането на историята, създаването на 2D арт и 3D модели, анимации, композиция на музика, създаване и навръзване на звуци, маркетинг, продажби, PR и т.н. и стигнем до моята част с програмирането, където също са необходими не малко познания, свързани с програмни езици, гейм енджин, математика, физика и т.н.
PC Mania: А сега се “завръщаме в бъдещето” и ни извини, че дори заделихме време за “спомени” повече, отколкото трябваше при теб, Юрий! Но, както и посочихме в заглавието, понякога “спомените не стигат”, ето защо оттук нататък ще си говорим само по актуалните за теб теми. Нека да започнем с това, че ти си девлопър на игри и съосновател в независимото и българско студио за компютърни игри Incineration Productions. И нашите поздравления, че в това бурно за всички време, ти си избрал да се посветиш именно на това да накараш хората да играят и да се забавляват. Но тук идва един много стряскащ момент, поне що се отнася до “хората в България”, защото тук у нас, сякаш игрите не са на “дневен ред” и има цяло едно “медийно затъмнение” по темата. По телевизора ни говорят “политици”, гледаме най-вече за успехите на “спортисти”, а ни забавляват – “комици”… И за игрите, особено за компютърните игри тепърва започва да се говори по-активно. Според теб защо това трябва да се промени и да се насърчат хората, а именно закостенелия българин най-после да открие компютърните игри и колко са яки? Но визирам най-вече хората на нашите години с теб, за децата – ще те питам после…
Юрий Попов: Видео игрите имат много интересни аспекти – като започнем от новините, които отразяват труда на гейм разработчиците и стигнем до самия бизнес. В крайна сметка, приходите, които генерира гейминг индустрията са по-големи от тези, които генерират музикалната и филмовата индустрия взети заедно. Интересното е, че през последните години, все повече сериозни, бизнес медии обръщат погледа си към нашата индустрия. Радвам се, че това се случва, тъй като браншът генерира изключително голяма добавена стойност.
PC Mania: Нека сега да се спрем най-после на работата ти в Incineration Productions и нейните най-нови игри, за които ние лично проучихме. Първо, разкажи ни малко повече за играта SpellPunk VR, която всички наши фенове в уебсайта сигурно играят, или поне са виждали като банер, но, може би, досега няма как да знаят или въобще не я свързват с теб? И да, защо VR игрите са бъдещето и дали онзи роман и филм “Играч първи, приготви се” не е на път да се сбъдне? С виртуален шлем на главата, или поне VR очила, но всичко това изглежда сякаш наистина ОТ БЪДЕЩЕТО! Нямаме търпение да научим повече от теб сега, как ВЪОБЩЕ се създава такава игра и дали все пак очилата са задължителни, на какъв език се пише и т.н.
Юрий Попов: Вярвам, че във VR технологиите има интересно и голямо бъдеще и тук не говорим единствено за създаването на видео игри, а и за разработката на смислени продукти в Автомобилната индустрия, Здравеопазването, Образованието, Търговията и т.н. Освен със създаването на наши собствени игри за виртуална реалност, в Incineration Productions, се занимаваме и с предоставянето на аутсорс услуги за всеки един от тези сектори. Работим по изключително вдъхновяващи иновации за чуждестранни клиенти, а ни се иска VR-ът да навлезе и в България и да допринесем с опита си за успеха и конкурентоспособността на местните бизнеси. Що се отнася до SpellPunk VR и A Very Bad Christmas Eve – и двете игри са написани на C#, като работим с Unity Game Engine.
SpellPunk VR е екшън мултиплеър игра. Арт стилът на играта наподобява комикс, а начинът, по който се играе играта, е силно иновативен за жанра. По време на игра, играчите рисуват магически символи във въздуха с ръцете си и когато нарисуват правилния символ, активират съответната магия, чрез която се дуелират със своя опонент.
A Very Bad Christmas Eve е single-player екшън-пъзел игра. Действието в играта се развива на Бъдни вечер. Дядо Коледа точно е потеглил с шейната си, за да раздаде желаните подаръци на всички послушни деца по света. Елфите отдавна вече спят. Освен един. Главният герой в A Very Bad Christmas Eve е последният елф, останал в работилницата на Дядо Коледа. Елфът се наслаждава на заслужена почивка, отпуснат удобно в креслото пред камината, отпивайки от своето топло какао. Светлината е приглушена. В далечината проблясват коледните лампички, прилежно окачени по елхата са и гирляндите. Тишината е нарушена единствено от пукащите дърва в камината и свиренето на приятна коледна музика, идваща от едно старо радио. До един момент. Изведнъж започват да пищят различни аларми в работилницата. Машините, отговарящи за гладкото протичане на мисията на Дядо Коледа, започват да се чупят една по една. Времето изтича. Главният герой е единственият, който може да спаси Коледа. Но дали Дядо Коледа би могъл да разчита на него в действителност?
И двете ни игри за виртуална реалност могат да бъдат закупени от Steam и Viveport, както и да бъдат играни в почти всеки VR клуб по света. Достъпни са за Valve Index, HP Reverb G2, сериите на HTC Vive и Vive Cosmos, сериите на Oculus Rift, както и за сериите на Oculus Quest през Oculus Link.
PC Mania: Разкажи ни сега последните новости от очакваната игра Third Omen? Аз лично бях много впечатлен, когато научих, че ще бъде DARK FANTASY, още повече, че чух и другото ти интервю, мисля, че беше в Телевизия Европа, където каза, че играта ще си бъде типично фентъзи, но ще се развива “на тъмно през цялото време”, или, както ти се пошегува, “в Мордор”. Тъй като аз самият съм толкинист и с пътешествието на Фродо и Сам Майтапер съм отраснал, сподели ли повече дали именно от Дж. Р. Р. Толкин си се вдъхновил за тази игра, или сега ще се сетим заедно с теб за други примери като “градът на тъмните елфи” Menzoberranzan от играта Dungeons & Dragons, подземието под града Waterdeep, което се казва Undermountain, а ти, като запален и страстен геймър, можеш да укажеш и други подобни примери. И да, в крайна сметка спри се именно на Вашата игра и какво друго ще бъде новост в нея?
Юрий Попов: Когато създадохме Incineration Productions и започнахме разработката на Third Omen, никога не сме подозирали, че междувременно ще публикуваме и игри за виртуална реалност. Всичко се случи между другото. Към момента екипът ни се разширява, за да успеем да обхванем нуждите на проектите, които разработваме. Интересното е, че Third Omen, SpellPunk VR и A Very Bad Christmas Eve са напълно различни игри както като визуален стил, така и като жанр и използвани гейм механики. Това, от своя страна, обогатява портфолиото на компанията ни и ни учи на изключително много техники и похвати в създаването на завладяващи видео игри. Third Omen е специална игра за нас и нямаме търпение да я покажем на света. В началото, когато все още разработвахме концепцията й, често я описвахме като “dark fantasy стил, сходен на Dark Souls, бърза, динамична, easy to learn – hard to master combat система, сходна на Devil May Cry и с богата история като God of War”. С напредването на времето, обаче, арт стилът на играта стана изключително автентичен, различен и много dark. Определено Third Omen ще бъде една запомняща се игра, оставила своя отпечатък.
PC Mania: Не мога да не ти задам подобен въпрос, още повече, че се разбрахме с теб да си говорим за бъдещето – и така, ДЕЦАТА! Всичко това, което се прави сега в България за малчуганите и относно програмирането, множеството детски школи, компютърни курсове за ученици, инициативи, награди за най-добри деца-програмисти и т.н. Всичко това вероятно го одобряваш напълно, че се случва, но дали именно с програмирането следва да се започне? Всъщност, точно при теб и преди е било точно така, но аз имам предвид, че може би трябва да насърчим децата да играят. Да се вдъхновяват и вкарват творчество в самите си игри, и едва след това, и вече сами да поискат да създадат нещо, вместо просто да се запишат на поредния курс и да очакват да научат нещо наготово от него… Не знам дали разбра въпроса ми, но дали именно с “игрите”, а не с “кодирането” трябва да се започне при едно дете. И нека го кажа отново така, за да запалиш един малчуган е по-добре да му покажеш “игра” или “код”?
Юрий Попов: Не смятам, че трябва да насърчаваме децата да започнат да играят видео игри или да ги записваме на всякакви извънкласни занимания, които ние си мислим, че са подходящи за тях. Това, което можем да направим, обаче, е да им покажем различните възможности за запълване на свободното им време. Ще опитат едно нещо, след това ще опитат друго нещо и сами ще си покажат, какво в действителност им е интересно. Затова и има толкова много различни школи, или ако трябва да го съотнесем към игрите – различни жанрове, различни стилове и т.н. Конкретно в гейминг индустрията има толкова много различни професии. Програмирането е само една от тях. Просто при мен, си беше и се оказа точно моето нещо…
(Финал) Нашата среща с Юрий днес е на път да приключи, но архивът на PC Mania ще си остане завършен и попълнен през годините и занапред. Така че още веднъж поздравяваме младия програмист за смелостта да се включи при нас и да разкаже за своя опит. Споделихме темите, които ни вълнуват всички, къде за игри, къде за “програмистка” или друга житейска философия, но със сигурност нещо, което не се среща всеки ден и у всеки. Защото именно хора като Юрий Попов правят или конструират самото “бъдеще”, или такова, каквото ще видим самите ние в игрите им след време. А пък тогава те вече ще са измислили нова игра и колелото ще се завърти отново и за кой ли път. За нас беше особена чест за срещата ни с теб днес, Юрий, и успех от Екипа ни! И считаме, че в твоя лице PC Mania си има истински приятел и поддръжник, за което вечно ще сме ти благодарни! До нови срещи!
Юрий Попов: Благодаря и аз за възможността да осъществим това интервю. За мен беше истинско удоволствие!