Времеубежище с международен приз!

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Романът Времеубежище на Георги Господинов беше награден с един от най-престижните литературни призове – Международната награда Букър! Тя се връчва на най-добрата книга, преведена на английски език и публикувана в Обединеното кралство или Ирландия.

Роман за това как се живее в остър дефицит на бъдеще, сплитащ сатира и носталгия, история и ирония.

Как реагираме на усещането, че светът рязко се е сменил и нищо не е като преди? Какво става, когато разберем, че бъдещето ни е отказано? Влизаме ли тогава в убежището на миналото? Можем ли сами да избираме своето минало, лично и това на държавата, в която живеем? Какво става, когато “вирусът на миналото” ни връхлети и как излизаме от това…

“За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом.”
Георги Господинов

“Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората…”
Надежда Радулова

И тогава миналото тръгна да завладява света… В началото залогът е една клиника, в края – един континент. Роман за това как се живее в остър дефицит на бъдеще, сплитащ сатира и носталгия, история и ирония. Романът “Времеубежище”, писан в последните няколко години, улавя цялата тревожност и предчувствие за буря, което витае във въздуха.

Преди време “Физика на тъгата” улови две ключови състояния днес – тъга и емпатия, сега “Времеубежище” ни кани да поговорим за света от вчера и света утре. Страшното и смешното в тази книга вървят ръка за ръка. Има страници, които разсмиват и стряскат едновременно. Отзивите сред първите читатели на ръкописа са възторжени: Безкомпромисен роман… Голям европейски роман… Изключително и смело писане… Може би най-добрият роман на Господинов, което след “Физика на тъгата” никак не е лесно…