X-MEN: The Official Game

Трябва да започна с една уговорка. X-MEN: The Official Game е приятно заглавие, стига да се подходи към него по подходящия начин. Ако се надявате, че това е игра от калибъра на X-MEN: Legends, то по-добре от сега се откажете да я играете. Инак разочарованието ви е гарантирано. TOG е чист аркаден екшън, изискващ преди всичко добри реакции и бързи пръсти. Изпълнената в типичен комикс стил история на играта, е предвидена като мост между събитията от втория и третия филм. Затова, няма нужда да се притеснявате, че ще си развалите удоволствието, ако още не сте гледали The Last Stand.

В TOG ще проследите от близо приключенията на Логан, Боби и Кърт, известни също така под псевдонимите

Wolverine, Iceman и Nightcrawler

Така става ясно и защо последният не се мярка в новия филм.
Wolverine, типът с адамантиев скелет и злояд нрав, си е персонаж с доста директен характер и стилът на игра с него отговаря на това. Мисиите, в които го командвате, могат да се обобщят в една дума: меле. Където Логан мине, прав противник не остава. В интерес на истината и паднал противник не се задържа дълго – просто труповете бързо изчезват от екрана. Инак бързо щяха да се образуват камари от тела, затрудняващи движението и кадрите в секунда.

Бойната система на Логан е солидна, но и донякъде разочароващо проста. Той има: бърза, лека атака; по-бавна, силна атака; атака, отблъскваща всички околовръст; блок и скок. Wolverine може и да се възползва от две специални умения: лекуване и ярост. За първото му се налага да стои неподвижно, което на практика означава, че не може да го ползва с врагове наоколо. Яростта пък се акумулира с битките – активирате ли я, получавате за известно време ускорено възстановяване на здравето, движите се по-бързо, правите по-големи щети и други подобни, неприятни за противниците неща.

Nightcrawler налага доста по-различен ритъм и честно казано, поне за мен, е най-приятен за игра. Има лечебно умение, донякъде наподобяващо това на Логан, но далеч не може да се мери с него в челен бой. Не му се и налага обаче. Основната му сила е телепортацията. Способен е да се пренася от противник на противник и да ги засипва с юмруци и ритници, преди те дори да могат да му отговорят. Сещате се как Nightcrawler се биеше в X-MEN: United, нали? Същата щуротия е успешно пресъздадена и в играта. Само дето не може да грабнете някого, да се телепортирате 20 метра над земята и да го изтървете оттам. Нивата с Кърт са по-добре направени от тези на Логан, по-разчупени и по-големи са. Тук-там ще ви се налага и да се промъквате по малко, но този елемент за жалост не е достатъчно застъпен в играта.

Iceman представя трети, съвсем друг стил на игра. Накратко, сърфира из въздуха на парче лед и обстрелва къде където враг шавне. Здравето му се възстановява с времето, а има и леден щит, с който да се предпазва. Разбира се, въпросният щит не помага много, ако се натресете в земята или в някоя постройка. Също така, ако не се движите достатъчно бързо, няма да можете да ползвате силите му – нито защитните, нито атакуващите.

В крайна сметка имаме

нещо като три игри, събрани в една

Ако трябва да сме честни обаче, и на трите стила игра им липсва дълбочина. Докато се подвизава с Wolverine примерно, играчът често се оказва ограничен в някакво помещение, а отгоре му се изсипват вълни и вълни от противници. Спасението от еднообразието в случая е, че мисиите, налагащи ви да смените персонажа, идват доста често. Да поясня: всяко ниво се играе с точно определен от героите шанс да се пробвате да го минете с някой от другите двама просто няма.

Изкуствения интелект в играта, доколкото може да се нарече интелект, действа изключително по първа сигнална система. Тактиката на вразите е една: числено превъзходство и напред, напред, напред. Нещата стоят по-различно само при битките с босовете, безспорно най-добрите и запомнящи се моменти в играта. Не че и те са някакво сериозно препятствие, но поне са много по-забавни.

Като стана дума за трудност, преди всяка мисия можете да избирате от три варианта. Ако играете на по-висока трудност, обикновено получавате и повече “мутации”, които да заделите за подобряване на характеристиките на съответния персонаж след успешното минаване на нивото. Като цяло, играта не е сложна. Само с Iceman виждам причина да се играе на нещо под максималната трудност, и то единствено защото много от мисиите с него включват необходимостта да защитавате нещо или да изпълните целите си за определено време.
Както вероятно се досещате от написаното дотук, TOG е разработвана едновременно за всички платформи, както е и ясно, че е

пригодена най-вече за конзолната публика

Управлението с клавиатура и мишка е напълно възможно и доста прилично, но далеч не може да се сравни по удобство с един добър аналогов геймпад.

Графиката на PC версията на играта отстъпва само на тази на X-BOX360 варианта, но не с много. PC превъплъщението обаче се продава за $30, което си е далавера в сравнение с 360 изпълнението, което струва двойно. При това основните разлики изглежда са в по-четвъртитите сенки и по-късата видима дистанция. Тези различия за мен са неоправдани, защото честно казано и X-BOX360 версията не изглежда супер впечатляващо. Визията е по-скоро на едно прилично ниво. Възможностите за настройки за жалост се свеждат само до резолюцията и anti-aliasing. Дизайнът и движението на персонажите са отлично направени, но пък липсва вариация във вида на противниците. Макар и Wolverine да може да строши някой и друг сандък или витрина, адамантиевите му нокти не са в състояние да оставят дори драскотина по стените.

Звуковите ефекти в TOG не са особено впечатляващи, но това се компенсира от добрата музика, част от която е извадена директно от филма. Също така основните персонажи в играта са озвучени от играещите ги на големия екран.

Накрая, когато се опитвате да решите дали играта си заслужава, трябва да вземете под внимание и това, че ако сте достатъчно упорити, можете да я свършите за няма един ден. Мисиите са двадесетина, а някой от тях се минават за по няма и десет минути. Но и самата игра няма претенции да е нещо велико, нито да представя нещо невиждано. TOG е просто нелошо заглавие, което доставя някой и друг приятен момент с X-MEN. Стига да нямате големи очаквания.

Автор: Борис Цветков