World in Conflict: Soviet Assault

Спомняте ли си последните месеци на 2007? Беше студено. Имаше сняг. В началото на октомври излезе World in Conflict. Следващият ми спомен е от… 4 януари. През тези два месеца се случи нещо, за което вероятно не подозирате. Върнах се във времето. Не много – само до 1989 г. Алтернативната реалност, в която попаднах, обаче си беше плашеща. Развилня се Трета световна война. Руснаците сгънаха американците на техен терен, защото янките им отказаха финансова помощ. Битката беше зловеща. Точно както повечето хора си я представят.

И така до паметния четвърти януари, когато ми гръмна захранването на компютъра и трябваше да се върна в реалността.

Необходимо ли е да ви казвам, че последните седмици отново пребивавам в онази алтернативна реалност, за която ви говоря. Само че този път в компанията на експанжъна World in Conflict: Soviet Assault, който всъщност повече му отива да се нарича просто адон. Не заради друго, а защото всичко, което предлага като новост, се измерва числом и словом в шест (6) нови мисии с руснаците и две (2) карти за мултипллейър. Като оставим настрана незадоволителното количество нови предизвикателства, си заслужава да подчертаем факта, че вече можем да поемем управлението на съветската армия. Да, както всъщност посочва и заглавието, свежестта, която този адон придава на иначе поовехтялото заглавие, се крие във възможността да стъпите на източната граница на Берлин и за нула време съветският ви ботуш да се озове в най-западния край на града. Да управлявате безчетните червени бойци, които плячкосват територията на омразните капиталисти, стъпвайки градовете им един по един!

Сделка или не съвсем

Инвестицията в World in Conflict: Soviet Assault не е базирана върху здрава логика. По-скоро обратното. В крайна сметка това си е играта от края на 2007, в която са добавени шест мисии и две карти за мрежови битки. Няма нови единици или режими на игра, няма съществени промени в геймплея или в интерфейса. За сметка на това обаче новите приключения са примесени по много майсторски начин с четиринадесетте мисии от предишната част. Сюжетът в общи линии не се променя. Годината е 1989, руснаците нападат американците и НАТО на два фронта – в Централна Европа и Северна Америка, където силите на Червената армия се врязват безпощадно в крайбрежния Сиатъл. Разбира се, за да постигнат елемента на изненадата, братушките използват хитрина – напъхват хората и техниката си в цивилни кораби, а американският флот проспива този факт.

Рамо до рамо

World in Conflict е сполучливо заглавие, защото дава усещането за значимост на фона на мащабни сражения. То обаче не се постига чрез управление на огромни военни сили, а точно чрез обратния ефект. Единиците под ваше командване са намалени до минимум, но междувременно на бойното поле има още стотици приятелски части, които се бият рамо до рамо с вас.

Друга характерна особеност на тази реалновремева стратегия е, че в нея няма да ви се наложи да строите сгради или събирате ресурси. Всъщност единственият ресурс са точките „подкрепление”. Те позволяват на играчите да викат ограничен брой пехотинци, танкове или въздушни единици. Този подход засилва интензивността. Още от самото начало скачате в боя. Викате подкрепления, а когато враговете повалят някой от юнитите ви, точките, които сте „изхарчили” за него, бавно се възстановяват.

По-важни за вашия успех обаче са т.нар. tactical aid точки. Тях получавате, когато прегазвате вражеските войски, превземате стратегически локации или помагате на съюзник. Когато съберете повече от тези точки, можете да се възползвате от най-деструктивните оръжия в арсенала на враждуващите фракции. Изборът е повече от богат – напалм, артилерийски обстрел с разширен обсег или по-фокусиран (по-желание на клиента), въздушни нападения и дори атомни бомби.

Война вкъщи…

Вече не необходимо да играете двадесет и четири часа на компютъра, за да предизвикате домашна война. Трябва просто да стартирате World in Conflict: Soviet Assault и да се изцъклите пред монитора. Въпреки че по графичната платформа не са правени значими подобрения през последната година и половина, играта все още впечатлява със своята детайлност и изразителност. Бойното поле е огромно, а действията, които се случват на него във всеки един момент, клонят към безкрайност. Летящи ракети, артилерийски снаряди, хеликоптери, маневриращи танкове, лазеща пехота и всичко това на фона на полуразрушени градове като Берлин и Сиатъл, които само чакат да бъдат изтрити от лицето на земята от вашите и вражеските снаряди. Необходимо ли е да казвам, че околната среда е абсолютно подвластна на настроенията ви? Имали сте лош ден в училище – няма проблеми, един напалм върху близката гора със сигурност ще ви накара да се усмихнете. Или може би артилерийски залп в центъра на Сиатъл? Защо не. Крайният резултат е еднакъв – димяща пустош.

И все пак

Ако сте от зарибените фенове на Word in Conflict, трябва да се сдобиете с новото заглавие. Разбира се, при положение, че не сте се отегчили от многочасова игра на първата част, защото реално сега няма да получите нищо ново освен още от доброто старо. Въпреки това Soviet Assault е добра причина да изровите World in Conflict от тъмното кътче на стаята си, а е и възможност за разпространителите от Ubisoft да изкарат малко кинти по време на криза. От друга страна специалното издание World in Conflict: Complete Edition е перфектно за тези от вас, които никога не са се докосвали до интензивния геймплей на играта. Защо да го направите сега ли? Има поне пет причини: интензивен и не съвсем стандартен RTS геймплей, напълно разрушима околна среда, страхотна графика, уникален мултиплейър и шест нови мисии, в които играете на страната на СССР.

Автор: Асен Георгиев