by PC Mania
Bethesda, в ролята си на издател или разработчик, имат заслуга за възраждането на множество класически серии – от Fallout, през DooM, до Wolfenstein. Подхождат с внимание към детайла и дори да им липсва вдъхновението на оригиналните автори, нещата им се получават добре. Но дори и на най-добрите се случва да стъпят накриво…
Wolfenstein: Youngblood е поредната част от reboot-натата поредица с главен участник B.J. Блазковиц
– прословутият супервойник, ловящ нацисти вече четвърто десетилетие. Този епизод обаче е по-скоро spin-off, отколкото пълнокръвно продължение – странична история, подобна на Far Cry: Blood Dragon например. Действието в играта се развива двадесетина години след края на предишната игра, Wolfenstein II: The New Colossus, през 80-те години на алтернативната вселена, в която нацистка Германия печели Втората световна война и превзема целия свят. Е, след действията ни в The New Colossus, вече не целия – Съединените Американски Щати отново са свободни и отново са суперсила. Блазковиц е изчезнал, неизвестно къде, как и защо. Вместо в него, в тази игра ще трябва да се превъплътим в неговите две дъщери-близначки. Те си поставят за цел да намерят баща си, крадат хеликоптер на ФБР и отлитат за Париж, който все още е окупиран от нацистите.
Този преразказ на историята може и да ви се струва претупан и прекалено съкратен, но уви, в самата игра историята не е развита с много повече детайли. Youngblood приема много неща за даденост и не си губи времето да ги обяснява.
Реално, цялото увъртане е просто бегъл опит да се обясни основната промяна в играта,
а именно – тя вече е кооперативна. Задължително, строго, безмилостно кооперативна. Да, имате възможност да играете в сингълплейър, но само с AI придружител. Ако някоя от двете ви поеме повечко щети, другата трябва да я съживи, иначе край на мисията. В нивата подозрително често се срещат два идентични ключа, които трябва да бъдат завъртени едновременно, или врати, които се отварят само от двама души. Ако искате да паузирате – не може, дори и в сингъл.
Това нямаше да е проблем, ако изкуственият интелект беше адекватен, но уви – често не е. Последното също нямаше да е проблем, ако двете сестри бяха интересно дуо, но отново уви – често не са. Цялата игра има някаква лесно доловима промяна в тона – в предишните части от серията имаше доста необичайни неща и понякога случващото се изглеждаше забавно отстрани, но самите персонажи приемаха своята реалност насериозно, а историята безспорно беше мрачна. Тук, двете момичета си говорят на “Само така, пич!”, танцуват и се боричкат в асансьори.
Кооперативността не е единствената промяна
– Wolfenstein винаги е бил линеен шутър, в който преминавате от ниво в ниво по горе-долу един единствен път, за да стигнете до предварително скриптирана развръзка. Youngblood прави крачка встрани от установената формула, като добавя няколко отворени зони, които можете да посещавате когато намерите за добре. В тях ще изпълнявате различни странични мисии, които са полу-задължителни, за да отключите следващата стъпка от основната история. Те обаче са доста дребни – ще опознаете тази версия на Париж съвсем бързо.
Промените не свършват дотук – в играта вече има и псевдо-RPG елемент. Вече ще трупате точки опит, ще вдигате нива и ще отключвате различни специални умения. Враговете също имат нива и е препоръчително да се изправяте само срещу такива със сходно на вашето – всеки противник, който е с 4-5 нива над вас, може да ви убие практически с един удар.
Най-странната промяна обаче е в бойната система. В Wolfenstein игрите досега, тя беше максимално изчистeна – стреляш по противник, след време той пада на земята; тук-там имаше и противници, които трябва да стреляш в точно определено слабо място, но само толкова. В Youngblood, оръжията ни имат два вида муниции, а противниците имат два вида броня. Едните куршуми са ефективни само срещу едната броня, другите – срещу другата. И двата вида муниции нанасят пренебрежимо малко щети на неправилния тип броня, така че трябва да съобразявате патроните спрямо противника, срещу когото се биете. Това само по себе си не е чак толкова драматично, ако не беше една малка, но извънредно важна подробност – адски трудно е да различите едната броня от другата. Бронята се показва над барчетата с живот на всеки враг. Едната е изобразена като малки бели правоъгълници, а другата – като малки бели квадрати с точка в тях. Кой нормален човек може да прецени геометрията на малко бяло петно над главите на пет различни противника, в средата на ожесточена престрелка? Може би идеята е едната близначка да стреля по единия тип врагове, а другата по вторите – това е единственото предположение, което имам за тази крайно утежнена система.
Графиката е добра – главно защото е на практика без промяна спрямо предишната част. Държа обаче да обърна внимание на лицата на двете героини – по мое мнение те са крайно неестествени и сякаш са моделирани от хората, правили Mass Effect: Andromeda. Няма ли поне един дизайнер в гейм-индустрията през последните години, който да може да създаде нормално изглеждащо женско лице?
Завършвам с един въпрос – кому беше необходимо всичко това?
Защо толкова много промени, в точно тази игра? Youngblood няма достатъчно енергия, за да трансформира поредицата толкова драстично. Никое от нововъведенията не е нещо качествено ново, което не сме виждали другаде, нито пък е реализирано достатъчно интересно, че да изпъква. Силно се надявам в следващото си издание, поредицата да се върне към предишната си формула.
Автор: Terwell