Wolfenstein

Откакто Wolfenstein 3D излезе през далечната 1992 г. и дефинира жанра „шутър от първо лице”, пазарът бе залят със стотици заглавия, които се опитват в една или друга степен да предоставят същото неподправено усещане. Някои успяха, повечето се провалиха и сега, 17 години по-късно идва ред на самия „баща” на жанра да покаже какво може. Играейки новия шутър на Activision и Raven Software човек неизбежно изпитва носталгия и приятното чувство за нещо познато. В същото време играта прибавя и нови елементи и разнообразява геймплея. Резултатът – солиден шутър, който ще допадне на всички фенове на жанра.

В тила на врага

За разлика от повечето екшъни, посветени на Втората световна война, които ви пращат в ключови моменти и сражения, във Wolfenstein ще се наложи да гостувате на терена на нацистите. Годината е 1943 и до края на войната все още остава много време. За да разбият статуквото и да си осигурят така важната преднина обаче, нацистите са твърдо решени да усвоят тайнствена окултна сила, наречена Черното слънце. Ако те успеят да постигнат това, преимуществото им ще нарасне неимоверно и Третият райх бавно, но сигурно ще поеме по пътя към световно господство. Разбира се, това е крайно нежелателно и тежката задача да се справи с пъклените планове на Химлер и есесовските му отряди е поверена на стария ни познайник Уилям Блазковиц, по-известен като Би Джей.

По-голямата част от играта се развива в Айзенщад, малък град в сърцето на Германия, който обаче далеч не е толкова спокоен, колкото изглежда. Най-напред тук има засилено присъствие на нацисти, които провеждат разкопки в търсене на повече информация за тайнствената сила. Местното ядро на съпротивата също е направило Айзенщад своя щабквартира, а за капак на всичко някаква организация на учени също се е забъркала в играта. Като добавим и присъствието на група оръжейни търговци, готови да снабдят всеки, който има достатъчно пари, получаваме пъстра картинка, в която Би Джей трябва да се ориентира.

Far Cry по времето на Третия райх

Първото впечатление от играта е, че цялостната концепция наподобява тази във Far Cry 2. Имате една карта, по която може да се движите относително свободно, няколко фракции, чиито мисии може да приемате и изпълнявате, и черен пазар на оръжие, откъдето може да си купите необходимите ви ъпгрейди. За разлика от продукта на Ubisoft обаче тук светът не е напълно отворен, което ви спестява дългите и досадни пътувания от една точка до друга. След като получите дадена задача, тя веднага се отбелязва на картата ви, а вграденият компас ви помага да стигнете бързо до нея. Това не означава, че ще загубите, ако се помотаете малко извън предварително зададения маршрут. Айзенщад може да не е съвременен метрополис, но има достатъчно къщи, подземия и тайници, в които може да попаднете на полезни за мисията предмети.

Така например местният еквивалент на куфарчетата с диаманти са торби с доброто старо злато. Разхвърляни на различни места като сейфове или просто лежащи наоколо в чакане да бъдат прибрани, те ви дават необходимите средства, за да закупите ъпгрейди от оръжейния магазин. Ако пък откриете документи с важна информация, оставени от нацистите, ще може да отключите нови ъпгрейди.

Тe биват два вида – за конвенционалните ви оръжия (включително и гранатите) и за силите на амулета ви. Тъй като разнообразието от ъпгрейди е голямо, а финансовите възможности са относително ограничени, не може да придобиете абсолютно всяка технология. Това налага известно стратегическо мислене при подбора. Трябва да прецените кое оръжие използвате най-много, да се осведомите за предимствата на съответния ъпгрейд и да прецените дали наистина ви е необходим.

Намесва се и свръхестественото

Ако единственото, което срещате в играта бяха войници с черни униформи и немски акцент, Wolfenstein нямаше да се отличава от повечето шутъри по Втолата световна. За щастие обаче играта има доста сериозен свръхестествен елемент, който се разкрива още от самото начало. Увлеченията на нацисткото ръководство и самия Хитлер по окултното са добре документирани и са известни не една и две експедиции, чрез които немците се опитват да се доберат до различни артефакти, за които се смята, че имат особена сила.

Така след като Би Джей прави неочаквано посещение на разкопките, които нацистите провеждат край града, той открива тайнствен медальон. Този амулет има няколко специални сили, които може да използвате и представлява съществена част от геймплея. Преди всичко с негова помощ влизате в един алтернативен свят, в който виждате образи и предмети, които са иначе недостъпни за сетивата ви. Така може за откривате тайни пътеки и входове, както и да виждате враговете си в тъмното. Това е ключ към много загадки, особено когато попаднете в наглед невъзможна ситуация. Активирайте амулета и се огледайте, за да откриете откъде трябва да продължите пътя си.

Останалите сили също не са за подценяване. Имате традиционния булет-тайм ефект, който забавя времето и ви позволява да действате с почти свръхестествени рефлекси. Това на практика значи, че може да минете през врата, която се отваря само за няколко секунди или да се доближите до няколко противника и да ги застреляте преди още да се успели да реагират. Освен това имате възможността да включите около себе си щит, който спира куршумите или пък на свой ред да пробивате защитата на по-опасните си противници.

На война като на война

Говорейки за врагове, във Wolfenstein има изобилие от такива. Те варират по брой, външен вид и сила – от обикновените войници на Вермахта, през специалните кадри на SS до свръхестествените противници, призовани от силата на Черното слънце. Но изглежда всички се ръководят от девиза „Напред срещу Би Джей!”. На практика това означава, че ще вземете дейно участие в доста динамични битки, които може и да не са от класата на тези в Call of Duty, но със сигурност гарантират доза напрежение. По-екзотичните врагове са доста опасни, но пък имат определени слабости, които може да използвате чрез силите на амулета ви. А пък вие спокойно може да го направите, защото из картата са разхвърляни достатъчно места, където да го заредите с енергия, така че не трябва да бъдете ненужно икономични.

Като цяло битките в играта са добре изпълнени. Враговете ви са мобилни, опитват се да ви заобиколят или приближат фронтално, а от време на време ви замерват с гранати. Подобно на много други щутъри, когато в близост до вас има граната, индикаторът на екрана ви показва къде е тя, така че да я избегнете, а ако сте достатъчно бързи, може дори да я хвърлите обратно. Вероятно в по-голямата част от времето ще прибягвате до конвенционалните си оръжия, но играта позволява и активното използване на околната среда. Във Wolfenstein има доста разрушения и повечето от предметите около вас могат да бъдат вдигнати във въздуха или простреляни. Някои прикрития подлежат на разрушаване, а разположените наоколо червени варели с динамит се нуждаят от един-два премерени изстрела, за да се превърнат в помитаща всичко експлозия. Ако решите, че нацистите заслужават нещо по-гадно или просто куршумите ви са на привършване, може да вкарате тежката артилерия. Тя идва под формата на някои от екзотичните оръжия, които може да придобиете, като например неподправеното удоволствие да изпепелите някой нацист с плазмен лъч.

Малко критика за цвят

Wolfenstein в никакъв случай не е перфектна игра. Въпреки относителната свобода на действие, елементът на изследване бързо намалява, особено когато се наложи да минете по същите малки уличики повече от дузина пъти. Наличието на няколко фракции също не създава особена интрига. За разлика от Splinter Cell: Double Agent например, където играчът трябваше внимателно да подбира действията си, за да балансира между групите, тук няма такава необходимост. Няма начин да ядосате едните или да се представите по-добре пред другите; те просто ви казват къде да отидете и какво да унищожите. Графиката на играта е съвсем прилична, но на места прозира фактът, че енджинът idTech 4 – който движи Quake 4 например – вече не е толкова добър, колкото беше. Звуковите ефекти са ОК, но акцентът и някои от имената на немците имат сериозна нужна от преправяне.

В днешните тежки времена много издатели и автори са водени от идеята да заложат на сигурно и затова често правят римейкове на стари заглавия или просто сменят цифрата в името в опит да извлекат максимално приходи от продукта. Случаят с Wolfenstein определено не е такъв. Като се има предвид колко време е минало между издаването на отделните части, едва ли можем да обвиним Activision в опит да изцедят лиценза.  Достоен продължител на поредицата, Wolfenstein се отличава със солиден геймплей и работеща концепция, която го превръща в задължително заглавие за всеки фен на шутърите.

Автор: Иво Цеков