Wolcen: Lords of Mayhem

400 000 $ в Kickstarter вдъхнаха живот на Wolcen: Lords of Mayhem през вече далечната 2015 г. Играта, първоначално зовяща се Umbra, обещаваше да бъде следващото голямо нещо в ARPG жанра. Обширен отворен свят, пълен до козирката с тонове loot, комплексна crafting  система и множество опции за кустомизация са само част от нещата, които бяха обещани на хората, подкрепили играта. За съжаление, нищо от гореизброените неща не е достигнало финалните етапи от разработката на заглавието. Това, което представлява Wolcen: Lords of Mayhem към момента е едно на пръв поглед стандартно ARPG, с динамична бойна система, предоставящо ни дълбоко и комплексно развитие на героя. А споменах ли бъгове? Тонове, тонове бъгове…

Като оставим на страна техническите проблеми от различно естество и факта, че Wolcen е прекарала в Steam Early Access почти 5 години, за което време трябваше да я полират маааалко повече, имаме една приятна и интересна геймплейно игра. Повтарям геймплейно. Другите елементи присъстват просто….за украса.

Историята и света на играта не са нищо запомнящо се. Разработчиците са черпили вдъхновение с пълни шепи от легендарната вселена на Games Workshop и от еталона в жанра – Path of Exile. Има заемки и от други ARPG-та. Това което се е получило е една претоплена манджа от изпитани съставки, която няма да ви накара да задълбавате в света и да следите развитието на събитията с интерес. Кампанията е базова и обикновена. Диалозите между героите често са клиширани и глупави, а кътсцените разказващи ни историята са безлични, но драматични и в повечето случаи зле анимирани. С две думи, Wolcen щеше да си е добре, дори и да нямаше история.

Освен бъговете, които както споменах са много и навсякъде, другия основен технически проблем на играта е свързан с онлайн сървърите… или по-скоро липсата им в първите няколко дни след излизането на играта. Този проблем, въпреки съществен за цялостното изживяване е по-лесен за преглъщане, ако се поставим в обувките на разработчиците. Това е първото заглавие на момчетата и момичетата от WOLCEN Studio и най-вероятно дори и не са сънували, играта им да генерира толкова голям интерес.

Идеята зад геймплея е семпла и интересна.

Wolcen поема по-различен път, в разрез с общоприетите практики на жанра. В началото няма да избирате измежду различни класове. Няма да бъдете ограничавани да започвате приключението си като магьосник, стрелец или войн. По всяко време и както намерите за добре, имате свободата да променяте стила си на игра. Това става като просто смените оръжието на героя си.

Новите умения са нещо като предмети, които ще намирате докато изследвате света или претърсвайки останките на ордите от чудовища, след като сте ги изклали. Скиловете може да научите или продадете по ваше желание, но ще имате възможност да ги използвате само, ако сте екипирали правилното за целта оръжие.

Активните умения ще се подобряват докато ги използвате. Когато достигнат определено ниво, ще имате възможност да избирате различни опции за модификацията им. Модификациите засилват процента на полезно действие на вашите способности, като увеличават щетите, обсега им или изменят тяхното действие.

С всяко следващо ниво, героят ви ще получава по 10 точки, с които да подобрите характеристите му. Те са общо 4 – свирепост, якост, ловкост и мъдрост. Всяка една от тях ще развива героя ви в две направления.Едно водещо и едно второстепенно.

Най-интересният елемент в развитието на героя е голямото, кръгло и подозрително много напомнящо това от Path of Exile дърво за пасивни умения, високопарно наречено “Gate of Fates”. То е изградено от няколко взаимосвързани пръстена, които може да въртите един спрямо друг, както намерите за добре. Всеки един от пръстените се състои от умения от различно ниво. Колкото пръстенът е по-външен, толкова нивото на уменията му е по-високо. От своя страна, последните са разделени на такива за близък бой, за огнестрелни оръжия и магически. Така, чрез завъртането на пръстените имате възможност да съчетаете меле умения от централния пръстен с по-ниско ниво, с магически или далекобойни умения с по-високо ниво от някой от по-външните пръстени. Възможностите са десетки. Всичко това окуражава експериментирането на бойното поле и честата смяна на оръжия в различни ситуации.

Както може да се разбере от жанра на играта, бойната система на Wolcen е екшън ориентирана. Постоянно ще трябва да жонглирате между три вида ресурси – ярост, воля и издръжливост. Яростта и волята са взаимосвързани, ако пуснете някоя магия, ще изтощите запасите си от воля, но ще запълните тези от ярост. Яростта захранва меле уменията, а волята нагнетява магиите. Двата вида ресурси се запълват, докато налагате чудовищата със стандартни атаки. Тази концепция, окуражава бързото мислене и комбинирането на умения от двата вида по време на битка. Като добавим към това и телеграфиращите своите атаки опоненти, които се налага да избягвате използвайки третия ресурс – издръжливост, не е трудно да се досетим откъде идва главното А пред абревиатурата RPG в жанровата класификация на играта.

Към всички тези механики, разработчиците от WOLCEN Studio са добавили и система за подобряване на екипировката чрез кристали, която подозрително много прилича на тази от Path of Exile.

Тъй като бъговете заемат голяма част от играта, а и се постарах да ги споменавам често в по-горните редове от ревюто, няма как не им обърнем повечко внимание. По всичко личи, че на играта и е трябвало още време за полировка. Спорадичните, но константни аудио бъгове, отвличат вниманието от иначе приличния саундтрак. На няколко пъти ми се случваше героят да върви в една посока, а да е обърнат в обратната и чат пат показваше интересни танцови умения. Но иначе графиката е на ниво. В някои битки се случват бъгове, които искат рестарт. Като цяло играта реагира тромаво на зададените командите, което е много дразнещо в по-напечените схватки. Към техническите проблеми може да добавим и загубата на прогрес в онлайн режима, от който доста хора пропищяха в интернет в първите дни след лаунча.

Wolcen се пука по шевовете и от редица недомислици.

Предметите нямат специални имена и са озаглавени просто като “axe”, “gauntlet” или “boots”.  Този на пръв поглед дребен детайл е огромна недомислица от страна на разработчиците и ви изправя пред неудобството да прибирате в инвентара си всеки предмет, тъй като никога не се знае дали сте попаднали на нещо интересно. А всички знаем, че мястото в инвентара никога не достига. Друг проблем е факта, че левият бутон на мишката служи както за придвижване, така и за атака и няма опция за промяна. Във Wolcen и присъстват редица дребни елементи, които често ме учудват, като например възможността да боядисате очите на героя ви с различен цвят и така да заприлича малко повече на… Дейвид Боуи, но от друга страна, елементарната и задължителна опция за подреждане на инвентара, просто отсъства.

След всичко казано дотук, ми е трудно да ви препоръчам Wolcen: Lords of Mayhem. Освен ако не сте закоравял фен на жанра и не сте разнищили другите по-известни ARPG, не виждам защо ви трябва да се занимавате с играта на WOLCEN Studio. Разбира се, тя си има своя чар и вече е намерила аудитория. В момента на писането на ревюто, Wolcen е най-продаваната игра в Steam, въпреки преобладаващите смесени отзиви. И в най-професионалното ревю има доза субективизъм и винаги може да се случи така, че преценката ми да не е правилна, но според мен Wolcen: Lords of Mayhem е средняшка игра, която бих ви препоръчал, само ако нямате друга алтернатива.

Автор: Петър Хайтов