Where the Water tastes like Wine

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Днес ще Ви разкажем за една особена игра. Изстрадал своя път под жаркото Слънце и закалил петите си до бетон върху горещия асфалт, в обикаляне през целия Северо-Американски континет, вашият герой е сключил сделка с Дявола. Сделка, поради която Вие ще сте безсмъртен скелет, не знаещ миг покой, сън, жажда, болка или нужда от каквото и да е, но от едно! Да събирате историите на хората!

Онзи, с когото сте сключили тази сделка, ще ви освободи от вашия дълг тогава, когато се завърнете при него с историите на цял един континент. Денем и нощем, от ветровитите студове на пограничните с Канада Уисконсин и Минесота, до също толкова безпочвените и гладни жеги на Тексаските прашни пътища.

Ще се срещате с всякакви чудати хора със странни лица, изкривени от мъждукащия пламък на огъня, пред който ще се събирате.

Всеки от тези хора ще носи своята си житейска поука, своите си разбирания за живота, изпитания, които е преминал, и това, което е срещал по своя път.

Всяка различна история носи различно чувство и от сега ви давам този съвет безплатно – хубаво е да имате истории свързани с различни типове чувства. Причината зад това е, че на определени места ще се срещате с хора, които ще ви споделят постепенно своите житейски случки, но за да направят това, те ще искат от вас в замяна да им разкажете какво Вие знаете.

Но не произволно – те ще питат понякога за весели истории, или за тъжни, или за страшни такива. Различните персонажи искат различни неща и ще ги срещате по повече от веднъж по пътя си, защото и те са на пътешествие, макар и различно от вашето.

Колкото повече успявате да нацелите каква точно история ще се хареса на вашия събеседник, толкова повече той ще ви се доверява да ви разкаже повече за своите премеждия.

До колко сте успели да ги предразположите да ви се доверят, ще зависи от едно голямо око, което постепенно ще се разтваря, щом нацелите подходяща за тях история.

Като механика и геймплей

Играта може да не е нищо особено, и като цяло малко монотонно – ходите от Щат на Щат, където ви щат и където не ви щат. Определено не е за нетърпеливи хора. Изисква си време да се обиколи цял континент на крак, докато сте скелет. И механиката за ходене може да стане леко досадна в даден момент.

Разбира се, нямате таймер и можете да се шляете колкото искате. Впрочем като механики за прекосяване на разстояния за кратко време можете да се качите и на стоп или да си купите билет за влака. Това определено ще ви спести време. Но аз не се възползвах много от това, с оглед да посетя всяко кътче по картата (уви, по време на написването на статията, не съм пребродил още и половината Щати).

Стилистиката

Е едно от силните качества на играта, макар и да се проявява предимно като единични картини, вместо жива анимация. Но това си има своя силен чар и особено усещане, втъкано във всяка следваща картина, човек, обстановка, с която се запознавате.

Другата силна страна е озвучението

Включени са разкошни блус и кънтри парчета, които аз с удоволствие слушах. Макар че по някаква причина ми се струваше сякаш някои парчета се повтарят малко повече спрямо други, като цяло музиката е много зарибяваща и ви “вкарва във филма”.

Признавам си без бой, че съм гол и бос в музикалните си познания, но събраният саундтрак си струва да бъде записан на аудио диск, както правехме някога в тънката мета-ера след тази на касетките, за да си го слушате, пътувайки например от дивия Северозапад (аз съм от там, за това го споменавам) до брегове, осъмващи с гларуси и чайки (и в Лом ги има, но за морето говоря) през ония времена, известни като Лятна почивка и Пред-карантинни свободи.

Та защо да я изиграете?

Тази игра не е направена за да прекосите финала й. Тя е създадена за да се насладим на пътя. Ще ви срещне с всевъзможни чудати истории. Да, казах вече – някои страшни, някои смешни. Някои – измислени или изкривени от преразказване. Други – оставащи си неясни. Трети – откровено тъжни. А някои просто трогателни, нежни, способни да ви разтупкат сърцето зад тоя празен скелет, с който ви е отредено да обикаляте.

Това следващото дето ще ви го кажа, може да е малко пресилено, но за мен си е факт. За да изиграете тая игра, трябва да слушате със сърцето си. Защото емоцията, която историите ще породят у вас, е ориентирът, който ще ви помогне в последствие да избирате кое да разкажете.

Защото да – историите имат имена и са групирани по картинки, изразяващи емоции. Но те са груби ориентири, приблизителни, относителни, и всъщност са подлъщващи.

Основният ми проблем в играта беше тогава, когато забравех какво представлява някоя история. Дали защото не съм я разбрал или не съм слушал внимателно. И после подавам на събеседника си нещо, което не е това, което е търсел.

За финал

Ще се повторя като кажа, че играта не е нещо от модерните чудеса на дигиталното изкуство. Но определено има своя стил и вкус. Понякога е вкус на пясък довян от вятъра, скромност или щастлива случайност, и в моментите, в които я заварите в някой забравен от света край, изпечен от летните жеги – вкусът на водата, сякаш е сладко вино.