by Стефан Червенков
Дълго време смятах ловните симулатори за безкрайно тъпи. После открих TheHunter: Call of the wild, и осъзнах колко забавно е да клечиш в храстите, дебнейки зайци и глигани.
Споменатото по-горе заглавие дълги години (от 2017-та) е абсолютен хегемон в жанра, но ето че THQ Nordic се опитват да завоюват кралската корона с новата си игра Way of the hunter.
Новото предложение предлага ултра реалистична графика, ултра реалистичен геймплей и голямо разнообразие от животински видове и оръжия. Това поне според рекламите.
Старото чифте на дяда
Нетипично за жанра, в Way of the hunter има история и кампания. Вие влизате в ролята на River Knox, холивудски каскадьор, който се връща към корените си и поема управлението на малко ловно стопанство след като собственикът му (вашият дядо) влиза в болница. Първите няколко куеста целят да ви научат как да управлявате персонажа си, да екипирате различни оръжия и прибори, и да стреляте с първото си оръжие – старата вярна пушка на дядо (сериозно, така се казва).
Изпълнявайки тези куестове ще разберете няколко неща – героят ви е шумен, муден, и поради избраният от създателите на играта странен FoV – изглежда е висок около 1.40 (след огромна вълна оплаквания още в първия ден на играта, програмистите обещаха да добавят опция за нагласяне на field of view със спешен пач). Другото което ще разберете, стреляйки по мишени и язовци, е че при използване на оптичен мерник, прицелът ви трепери като на развълнуван старец с Паркинсон.За щастие сравнително бързо ще се сдобиете с нова пушка и по-добър мерник, които донякъде оправят нещата.
Освен пушката и хижата на дядо, вие започвате и с превозно средство – джип. Бавен, тромав и непроватлив, той ще бъде единственото ви средство за придвижване из огромните нива на играта (засега – две, всяко с размери над 70 квадратни километра). Имайте предвид също и че колата, точно както персонажът ви, имат неприятния навик да се “заклещват” в различни препятствия по пътя. За щастие, можете да го ресетнете, използвайки лаптопа в хижата и цъкайки на Car.
И ловец съм, и рибар съм
Горното подзаглавие е измама, риболов в играта няма. Но пък има 20-на вида птици и бозайници чакащи да вкарате доза олово в огранизма им. Тук не можем да правим сравнение с CoTW и нейните над 80 вида дивеч, но пък все пак едното е игра на пет години, с 20-на DLC-та, а другото излезе на 16-ти август. Има време.
Всеки вид си има различни навици, часове на активност и тънкости как се лови (а също така и подробна информация в игровата енциклопедия).
Ловът като действие е изпипан наистина до последните детайли – промъквайки се към избраната плячка, трябва да внимавате да не ви види, да не ви чуе, и да не ви помирише. Преди това трябва да откриете самите животни, следвайки техните следи, барабонки, локви урина и звуците които издават. С други думи, търпението е важно ако искате да сполучите в Way of the hunter. Понякога.
В други случаи AI-то на животните сякаш отказва, и можете с мръсна газ да паркирате джипа на пет метра от стадо елени, да се приближите колкото душа ви иска, и да ги застреляте от упор (още нещо, което девелопърите обещаха да оправят със спешен пач).
Ениуей, да приемем че сте успели да застреляте нещо по един или друг начин. Много щастлив изстрел който засяга двата им дроба, мозъка или сърцето ги оставя на място, но поради вече споменатите треперещи ръце на героя (и това ще оправят с пач) е доста трудно да произведете такъв, особено на разстояние над 70-80 метра. Тогава идва моментът да проследите следите от кръв и измачкана растителност, които раненото животно оставя, докато откриете трупа. И тук идва поредната нередност в играта – дори да сте засегнали артерия (за което подсказва наличието на балончета въздух в кръвта) жертвата ви оставя след себе си мижави капки кръв, почти невидими в гъстата растителност и без никаква подсказка накъде сочат. Това води до моменти в които по 20 минути търсите простреляния елен, за да го намерите в храста зад вас. И доста често – до пълен провал в търсенето на плячката (поредното и не последно нещо, което ще бъде оправено със спешен пач…).
Ако все пак стигнете до трупа, играта ви възнаграждава с изключително детайлна информация за изстрела и щетите нанесени от него, опция да го гледате на запис (подобно на видяното в Sniper Elite серията) и подробна информация за животното – размери, тегло, възраст, цена ако го продадете за месо или стойност ако решите да го запазите за трофей.
Tools of trade
Nine Rocks Games и THQ Nordic са решили да използват в играта само лицензирани истински оръжия, вместо да си измислят такива като в CoTW. Парите отделени за това обаче, явно не са били особено много, затова въпреки обещанията, вие получавате избор от 7 нарезни карабини (+ дядовата) и 5 гладкоцевни пушки, всичките модели на по 40-50-60 години. На разположение имате и два бинокъла (единият от които безплатен) и 4-5 различни оптики. Обещаното разнообразие в момента липсва в играта, и вероятно ще бъде добавено чрез DLC-та в по-късен етап.
Ако като мен сте свикнали на екстри като уреди за нощно виждане, термално наблюдение, лъкове и арбалети, палатки, преносими укрития, примамки, полу-автоматично оръжие, различни видове амуниции или поне възможност да стреляте по нещо по-голямо от фазан с гладкоцевни оръжия – сори, това не е вашата игра. Поне, нали, докато не бъдат добавени с платени DLC-та…
Графика, звук, контроли.
Няма да си кривя душата, на пръв поглед Way of the hunter изглежда впечатляващо. Хорицата от Nine Rocks Games са се постарали да изцедят всичко от използвания Unreal Engine и гледката разкриваща се пред вас е впечатляваща, особено ако имате достатъчно мощно PC да пуснете 4к и High настройки. После обаче идва осъзнаването, че играта е пълна с гличове, понякога комични, друг път пречещи ви да играете (като телепортиращите се насам-натам елени). Освен това, макар и красиви, огромните карти са болезнено празни – само гори, планини и реки (за разлика от CoTW).
После идва и реализацията, че дори да разполагате с процесор и видео карта от последно поколение, и дори (както отчаяно опитах да направя) да свалите всички настройки на low, кадрите в секунда подскачат от 120 на 20, без значение какво точно се случва на екрана. Също така, по незнайни причини, за много хора (включително – мен) играта крашва на интрото или на последващите видеа в играта (но можете да ги скип-нете и да си спестите краша). Все неща, които е обещано да бъдат оправени с, познахте, спешни пачове.
Що се отнася до звукът на играта, отново трябва да спомена и добри, и лоши неща. Естествените звуци на природата, цвърчащите насекоми, пеещи птички, ручащи ручейчета и т.н са прекрасни. Джипът ви звучи като бормашина. Артистите озвучаващи диалозите в куестовете, вероятно са изгонени от НАТФИЗ за некадърност студенти.
Опция за промяна на контролите няма. Да, въпреки че е 2022-ра година, някак са забравили да я сложат (и това ще бъде оправено в спешен пач…). Идващите фабрично контроли пък са крайно неудобни и нелогични – за пример, за да се прицелите трябва да използвате десния бутон на мишката, но после за финните настройки на мерника се използват стрелките. Точно пет изстрела по-късно, тендовагинитът чука на вашата врата.
Мултиплейър
На практика – не работи. Nuff said.
Финална оценка
Way of the hunter е игра с огромен потенциал. Ако всичко което беше обещано, наистина идваше с първоначалния рилийз, определено щяхме да имаме нов крал на доста нишовите ловни симулатори.
За практика обаче получаваме крайно недовършен продукт – беден откъм опции, с липсващи елементарни неща като настройка на контролите или камерата, преизпълнен с гличове и бъгове, с практически неиграем мултиплейър. Това дори не игра на ниво early access, това е игра на ниво beta.
Като плюс, голяма част от нещата които THQ Nordic обещават от години, просто липсват в крайния продукт. Може би ще бъдат добавени някога, в перфектен свят дори ще бъдат добавени чрез безплатни DLC-та (но не вярвам – въпреки че играта излезе вчера, и състоянието в което е, тя ВЕЧЕ има платено DLC).
Може би, няколко пача по-късно ще и дам още един шанс. За момента обаче, Way of the hunter е един красив, струващ 40 евра боклук.
