by PC Mania
Who the Alice is Brian Fargo? Вероятно този въпрос биха си задали голяма част от вас, ако просто го бях споменал по-надолу. За да можете да оцените Fall… ъъъ, Wasteland 2 подобаващо обаче, трябва да знаете кой е този човек. Та, Брайън Фарго е основателят на Interplay и идеолог и сценарист на цяла плеяда от класики, между които Bard’s Tale, Battle Chess, Neuromancer, както и едно постапокалиптично ролево приключение, чието име може и да ви говори нещо – Fallout. Малцина са тези обаче, които знаят, че и преди да излезем за пръв път от Vault 13 в търсене на „воден“ чип, г-н Фарго ни е запращал в алтернативната реалност, в която Съединените щати са опустошени от ядрена война.
Първият Wasteland е култово RPG от онзи тип, който дълго време смятахме за окончателно загинал… поне докато не се появиха Legend of Grimrock и Might & Magic X. Първата „пустош“ беше една от първите игри, които запомняха откъде е минавал играчът и какво е правил там. Действията ви имаха последствия, а славата ви се носеше сред малкото оцелели насред напуканата американска равнина и ви посрещаха не само по дрехите, а и по репутацията. В играта поемахме ролята на четирима представители на „пустинните рейнджъри“ – последната отломка от някогашните сили на реда. Годината е 2087 – 89 години след ядрената война, превърнала нашата любима синьо-зелена планетка в жълто-кафява. В течение на играта, рейнджърите имат за цел да разплетат мистерията около предвоенен алгоритъм, който има за цел да изтреби малкото оцелели хора.
War… War never changes!
Духовното продължение на тази ролева класика е добре известно в наши дни, под името Fallout. То обаче е доста по-различно като концепция, геймплей и дори атмосфера – докато в Wasteland се залагаше на това колко сериозна материя са ядрените оръжия, във Fallout нещата винаги са се плъзгали по тънката граница между политическата сатира и чистата кретения. Благодарение на онова популярно в последните години сайтченценце, известно като „Kickstarter“, Брайън Фарго успя да събере достатъчно зелени мангизи, с които най-сетне да зарадва феновете на оригиналната си концепция с достойно продължение. Няколко забавяния по-късно, Wasteland 2 най-сетне е тук и след като прекарах кратките 20-ина часа в нейната компания, съм готов да ви препратя директно към Steam, за да си дадете честно изкараните парички за нея. Но преди това нека да видим – какво ново?
Сюжетът ни запраща цели 15 години след края на първата игра. Един от „оригиналните“ пустинни рейнджъри, на име Ейс, е намерен мъртъв и по трупа му има следи от доста грозни гаври. Това, разбира се, не може да остане безнаказано, а и красноречиво показва, че блюстителят на постапокалиптичният ред едва ли е починал мирно в съня си в компанията на най-близките си и чаша горещо какао от преди войната. Заради това, генерал Варгас – лидерът на рейнджърите, сформира нов екип и заедно с тях тръгва на мисия/приключение из великата американска пустош. Целите на групичката са две – да разкрият какво точно се е случило с Ейс и евентуално да доизпълнят свръхсекретната мисия, която е бил поел преди да ритне камбаната.
Свят като човешка длан… или три-четири!
Първата дума, която ми хрумва за описание на света в Wasteland 2 е „просторен“! Не се майтапя – не бях очаквал, че ще е толкова голям. Не ми се беше случвало скоро да попадна на игра, в която след 20 часа геймплей още да не съм видял и една трета от игровото поле. С поначало малката си група от четирима рейнджъри ще преминете през разнообразни терени, между които пустини, минни полета, облагородени земи, оазиси и изкуствено създадени острови. Феновете на оригинала ще се зарадват на новината, че първите няколко часа ще си се размотават по графично ъпдейтната версия на Аризонската пустиня от първата игра. Може да има и други терени – няма да се изненадам да открия и джунгла по някое време, както са тръгнали нещата. Напук на заглавието на играта обаче, навсякъде из света ще се спъвате в поселища и хората, които ги обитават. Част от тях ще ви дават задачки, друга ще се опитва да ви пречи да изпълните текущите си такива, а трети дори ще можете да вземете със себе си. Максимално групата ви може да се състои от седем човечета.
Всеки от въпросните има своя история, свои амбиции, цели и особености на характера. Стартовите членове на екипа можете да направите по ваш вкус, можете да изберете и от няколко предварително генерирани. Трябва само да внимавате със стартовите им умения, защото ако си направите групичка от четирима рейнджъри, които са най-умели в ръкопашния бой и никой от тях не разбира нищо от компютри, по някое време ще видите зор. В балансът е истината, казват. Като споменах уменията – системата за тяхната употреба е много подобна на тази в първия Fallout – избирате си какво да правите и посочвате с/на кого. Това позволява доста комични ситуации, които бяха възможни и в гореспоменатата игра – да преджобите някого, но вместо да му гепите нещо, да му сложите запалена пръчка динамит в чантичката/панталона и да се насладите на последвалите фойерверки.
That old familiar feeling
Рейнджърите ви могат да се бият. И честичко ще се налага, да не кажа дори че е малко по-начесто, отколкото е разумно. Битките са походови, като системата отново ще се стори позната на игралите Fallout. Ако не знаете за какво иде реч – разполагате с „екшън“ точки и всяко действие, движение по екрана или употреба на умение отнема част от тях. Разликата спрямо класиката от 1997-ма е, че интерфейсът е доста осъвременен, имате hotkeys за отделни умения, както и ви се изчисляват всички траектории и евентуални щети предварително. Всъщност по този параграф, Wasteland 2 прави доста заемки от XCOM: Enemy Unknown. От битките, куестовете и изследването на света трупате опит, благодарение на който, естествено, вдигате нива и подобрявате статистиките и уменията на човечетата си. Също нищо ново под слънцето.
През цялото време, докато играех, имах усещането за дежа вю. Сякаш играя друга игра… по едно време се усетих, че правя все повече и повече паралели с Fallout, отколкото с оригиналния Wasteland. Въпреки сериозната сюжетната нишка, представена основно посредством невероятно добре написани и озвучени разговори с NPC-та и редицата неочаквани обрати, тонът и атмосферата караха в главата ми да зазвучава 50-тарска музика и гласът на Рон Пърлман да повтаря отново и отново „War… war never changes“. В един момент осъзнах, че играя това, което можеше да бъде Fallout 3, ако Фарго се беше заел с него преди десетина години. Не ме разбирайте погрешно – играта е повече от много добра, просто заглавието й е сбъркано. Да кажем, че е печатна грешка.
Fallout 2,5
Графично заглавието се държи добре – въпреки че е захранвано от популярния в последно време енджин Unity 3D, изглежда много добре и ако не бях влязъл в папката на играта да проверя къде ми отиват сейвовете, сигурно нямаше да повярвам, че графичната машина е именно тази. Имаме си красива и убедителна смяна на ден и нощ, реалистични атмосферни условия и аномалии, детайлни текстури и поне на мен не ми се случи нито веднъж някой модел да пропадне, запецне в стена или мине през друг такъв. Само не приближавайте камерата, защото ако го направите, част от гореспоменатите графични шукаритети отпадат от уравнението. За звука също може да се говори единствено със суперлативи – войс актингът е убедителен, а музиката не се натрапва и допринася за цялостното впечатление и атмосферата.
Wasteland 2 е игра, която бих препоръчал на всеки, който не е пробвал оригиналния Fallout или изпитва носталгия по този тип геймплей. InXile Entertainment, начело с Фарго са създали една от онези игри, които осъзнаваме че надграждат върху стари концепции, но въпреки това играем с удоволствие. Не чакайте Fallout 4, а директно се мятайте в рейнджърското пост-апокалиптично приключение. Няма да съжалявате!
Автор: Диян Каролев