Ето на това се казва изненада – една конзолна игра, която видяхме преди цели четири години изведнъж се появява в РС версия. Безспорно странно решение на SEGА, предвид че оригиналът определено не бе сред най-добре приетите PS3 и XBOX360 заглавия. Не че нямаше своите добри моменти, но еднообразният геймплей и прекомерните амбиции на Creative Assembly очевидно не успяха да бъдат реализирани достатъчно добре. И сега, след такова огромно забавяне идва ред на РС порт. Дали шефовете на SEGA наистина се надяват на успех или просто някой някъде е решил, че преработването на кода на играта ще стане толкова лесно, че каквито и приходи да бъдат реализирани после, те все ще си заслужават?
Поглед към оригинала
В оригинал Viking: Battle for Asgard бе дело на студиото Creative Assembly, но РС портът на играта е поверен на неизвестното Hardlight Studios, за което това е първият проект съвместно със славната японска компания. В интерес на истината основните принципи на портването изглеждат спазени – налице е задължителното подобрение в графиката и добавката на специални визуални ефекти, контролите са реорганизирани за работа с мишка и клавиатура, а играта поддържа и геймпад. Въпреки това в основата си Viking: Battle for Asgard от 2012 г. е същата тази Viking: Battle for Asgard от 2008 г., която държи посредствения рейтинг от 65 пункта в Metacritic. И има защо.
На теория викингите са едни от най-подценяваните герои за видео игри. С няколко малки изключения тези кръвожадни войни на Севера са странно изоставени извън светлините на прожекторите на съвременните разработчици, които продължават да настояват за дракони, зомбита и извънземни. Във Viking: Battle for Asgard главната роля е поверена на млад боец на име Скарин. След като пада в битка, той е върнат към живота с помощта на богинята Фреа, дъщеря на Один, с благородната мисия да спаси света от армиите на злото, водени от Хел, (тя пък е щерка на Локи) които заплашват да го залеят. В общи линии това е и цялата история на Viking: Battle for Asgard. Скарин е безличен, нищо в образа му не ви кара да милеете за него и до самия край на играта той си остава стандартен боец, независимо колко богата и драматична може да бъде скандинавската митология.
Да обикаляш Скандинавия
Действието в играта се развива между три самостоятелни острова, които героят ви трябва да обикаля напред-назад в изпълнение на мисията си. Движението пеша става прекалено бавно, а околният свят не е особено красив, затова повечето геймъри биха искали да използват телепортиращите камъни, но тяхното разположение е проблематично. Разбира се, ядрото на всяка игра с викинги – освен ако не става дума за корабоплавателен симулатор, но досега такъв май няма направен – би трябвало да са битките. За съжаление Viking: Battle for Asgard не е кръвожадната и брутална игра, каквато вероятни бихте искали. По принцип бойната система работи, но комбо ударите са скучни и еднообразни, кадрите на забавен каданс не създават удовлетворение, а гличовете и слабият изкуствен интелект на вашите противници не допринася с нищо.
На всичкото отгоре светът на Viking: Battle for Asgard изглежда странно празен и бездушен. Страховитата атмосфера, позната ни от десетки скандинавски легенди и сказания просто отсъства. Отделните острови в играта са малки, безлични, нямат собствена история, нито някаква интересна функция, освен да служат за бойно поле на поредната скучна схватка. Всеки един остров предлага същите еднотипни куестове и елементарни елементи на платформинг, които кратките стелт сцени не могат да разнообразят.
Спасение в масовката
От време на време Viking: Battle for Asgard напомня за далеч по-добрите игри на Creative Assembly от стратегическата поредица Total War. Става въпрос за редица мащабни схватки и обсади, където екранът се изпълва с десетки врагове. Тези относително кратки моменти, които рядко траят повече от десетина минути, са едно от малкото силни качества на играта. Тогава усещането за участие в нещо голямо се засилва, а ако имате късмета да привлечете на своя страна един от разрушителните дракони, то масовката наистина става кървава.
За съжаление точно когато сте започнали да се радвате на играта, битката приключва и Viking: Battle for Asgard влиза в поредния монотонен ритъм. Някъде дълбоко скрити под всичките негативи има някои смислени и пълни с потенциал елементи, но над тях играта е просто скучна, еднообразна и най-добре може да бъде характеризирана като една гигантска пропиляна възможност. А това е заключение, валидно както преди 4 години, така и днес.
Автор: Иво Цеков