Най-безсмисленото нещо на този свят е войната. За съжаление хората са така устроени, че откакто са се появили на бял свят, воюват по между си. Някога сраженията са се водили за оцеляване, след това за територии, а в близкото минало изцяло заради пари и ресурси. Един ярък пример за безсмислени военни действия е конфликтът във Виетнам (и като цяло – за агресивната външна политика на САЩ), в който дребните дръпниочковци сритаха нахъсаните задници на американците и им показаха, че за да браниш родината си, не са нужни милиарди долари и свръхнови военни технологии.
От няколко години насам едно чешко студио се опитва да пресъздаде атмосферата, витаеща във виетнамските джунгли по време на тогавашните емблематични сражения. Vietcong 2 е третото поред заглавие (ако броим експанжъна на първата част), което има за цел да ни върне около половин век назад и да ни направи свидетели на този брутален конфликт.
Две гледни точки
За разлика от миналите части, където можехте да се сражавате единствено и само на страната на янките, сега ще имате възможността да се впуснете в кампании и с двете страни на конфликта – Съединените щати (US) и Виетконг (VC). За съжаление общият брой на мисиите едва надвишава петнадесет, а начинът, по който са разделени в кампаниите, ме изумява. Фактът, че с американците можете да се гърчите в повече от десет мисии, а със съперниците им едва в четири, говори сам по себе си, че в тази част от геймплея нещо намирисва. Започвате играта си в компанията на US-армията. Ще поемете управлението на капитан от американските военни части на име Даниъл Буун. Той ще трябва да ескортира военен репортер, пристигнал в древния град Хю, за да отрази празниците по случай традиционната виетнамска Нова година.
Порцията от играта с VC пък е изключително кратка и отразява живота на едно младо момче (партизанин, сражаващ се за южняшката армия), което трябва да намери пътя от своето село до горещото място на сраженията – Хю. Естествено, действията и в двете кампании се развиват през 1968 г. по времето на новогодишните празненства в гореспоменатия град. За разлика от предишните части, тази ще ви изненада главно с урбанистичната си атмосфера, която лично аз не съм очаквал от игра, отразяваща Виетнамската война..
Работа в екип
Vietcong 2 е запазила повечето характерни елементи от геймплея на своя предшественик. Отново ще имате на разположение отряд, който да ви помага. Той се състои от няколко души, но основните са медик, инженер и радист. И тримата не са мощни като бат’ ви Бойко, но определено вършат работа. Особено първите двама, които постоянно ще ви снабдяват с амуниции и превръзки за вашите рани. В битките ще трябва да разчитате предимно на собствените си умения, защото системата за управление на другарите ви е доста първична и недоправена. Задачите, които ще получавате посредством радиста в отряда ви, или когато посещавате местната щабквартира, са разнообразни. Но за жалост те до голяма степен се припокриват с мисии, които вече сте виждали в предишната част на играта.
Изкуственият интелект на вразите е на достатъчно високо ниво, за да ви е необходим наистина сериозен арсенал, с който да им се противопоставите. За тази цел хората от Pterodon са се постарали да пресъздадат повече от петдесет реално съществуващи оръжия. Естествено, в тази бройка се включват всякакви видове гранати, пистолети, пушки, снайпери и т.н. Хубавото е, че ще може да се възползвате от всичко, което срещнете по пътя си, а амунициите, лежащи на земята, ще събирате автоматично. Разбира се, броят на нещата, които ще помъкнете със себе си, не е особено голям – нож, пистолет, две пушкала, аптечка и шепа гранати.
Ptero енджин III
е най-новата графична платформа, с която гъзареят чешките момчета и момичета от Pterodon. За съжаление обаче тя изглежда морално остаряла и недостатъчно достойна за игра, появяваща се на пазара в края на 2005-та година. Текстурите са бедни, ефектите изглеждат някак елементарни, а цялостният визуален облик не е на нужното високо ниво, което се поддържа от първенците в жанра. Жалко, че предишната част на поредицата се славеше с високи постижения в графично отношение и добре пресъздадена, гъста и на пръв поглед непроходима джунгла. За съжаление последното попълнение във виетконгското семейство е леко разочарование в тази насока.
В играта ще откриете и мултиплейър режим, в който могат да вземат участие до 64 играчи едновременно. Този аспект от Vietcong 2 е претърпял сериозни подобрения – добавени са нови опции за игра срещу живи опоненти, а някои от старите са доразвити. Хубава новина за всички любители на високите скорости е, че в мултито на шутъра ще могат да се управляват превозни средства. Мисля, че возилата и множеството реално пресъздадени оръжия, както и отборните режими за игра в мултиплейър, са чудесни предпоставки за едно приятно садистично изтребване между приятели.
В крайна сметка…
Повечето от вас най-вероятно са наясно с това, което ще кажа в заключителния си абзац, но аз се чувствам длъжен да го споделя. Факт е, че в последно време излизат страхотни заглавия, които продължават да доразвиват жанровете, като ги правят по-добри и по-обширни, допълват ги с елементи от други и по този начин им вдъхват нов живот. Също така не е тайна, че понякога не е нужна страхотна визия, за да бъде една игра одобрена от масите. На всеки е ясно, че добрият сюжет е от изключително важно значение за успеха на подобен продукт. Но явно само програмистите от Pterodon са в заблуда и все още си мислят, че могат да пробият на пазара в края на 2005-та с почти същото нещо, което ни пробутаха през 2003-та. И като заключение ще кажа, че въпреки всичките си недостатъци, Vietcong 2 е игра, която не може да се сравнява с големите в жанра, но все пак е приятна за изиграване, ако нямате твърде високи претенции в това отношение.
Автор: Асен Георгиев