Uprising 2: Lead and Destroy

Идеята да се създаде хибрид между симулатор и реалновремева стратегия на пръв поглед изглежда налудничава – та нали върлите фенове на симулаторите рядко се увличат по стратегии,  а пък и майсторите на StarCraft надали ще се заиграят задълго на Microsoft Combat Flight Simulator например (който не вярва – да отиде в Русе и да провери). Въпреки това неотдавна Cyclone Studios прегърнаха тази шантава идея и родиха Uprising. Макар да не мога да определя това заглавие като “световен хит”, трябва да призная, че то постигна известен успех, най-вече защото предлагаше на играчите нещо ново и различно. Създателите на Uprising, верни на днешната максима “от всяка идея да се изстискват колкото се може повече печалби”, набързо спретнаха продължението Uprising 2: Lead and Destroy.

Води и унищожавай!

Замисълът си остава все същият – да се съчетае тръпката на симулаторите с прецизното стратегическо планиране. От кабината на своя команден Wraith Hovertank играчът има възможността да ръководи военните операции и сам да участва в екшъна. Самият Wraith представлява свръх-тежка наземна военна машина, която многократно превъзхожда по въоръжение и броня своите противници. На всичкото отгоре той е оборудван и с антигравитационно поле, което макар да не му позволява да лети като Wraith-овете от StarCraft, му осигурява висока маневреност и проходимост. Използвайки това

чудо на техниката

играчът обикновено има за задача да установи своята оперативна база, да понатрупа военни единици и за финал да разкаже играта на противника си. Между другото, така и не разбрах защо вместо да си създават такива главоболия, вашите командири просто не пуснат в действие няколко Hovertank-а наведнъж – по мои наблюдения само три от тези чудовища могат да се справят с абсолютно всяка военна сила и то без да си дават много-много зор. Но мисленето на военните (и на създателите на компютърни игри) винаги ще си остане загадка за обикновенните смъртни, така че нека не задълбаваме в тази насока…

За разлика от първата част, където играчът воюваше срещу други човешки същества, в Uprising 2 ще трябва да се справите с извънземната раса на Тричите (Trich). Това обаче не води до кой знае какво разнообразие – бойните единици на Тричите са почти аналогични с човешките, само дето са с различна “фасада”. Поне вече лесно можете да различавате своите армии от противниковите (това беше голям проблем в първия Uprising). Ще преминете през три кампании – защита на Човешкото космическо пространство, битка с Тричите в дълбокия космос и атака на техните територии. Тук възниква логичният въпрос: Защо авторите не са създали поне една кампания, в която играчът да се бие на страната на извънземната раса? Това щеше да внесе малко приятно разнообразие, от което играта без съмнение има нужда. На много малко играчи ще им стигнат нервите да се преборят с всичките 28 мисии, тъй като макар обстановката на всяка планета да е различна, действието обикновено се развива по един и същ стереотип, а по-голямата част от нивата са абсолютно линейни. Аз лично получих усещане за dёjа vu още на втората мисия.

Графиката никак не е лоша – тя съчетава голямо разнообразие от различни ландшафти с добри графични ефекти. Има дневни и нощни мисии. Предвидени са и климатични ефекти – дъжд, сняг и др. Основният проблем обаче е дали ще видите това на вашия компютър. Ако притежавате някаква Riva (дори да е TNT), Intel740 или нещо подобно, просто забравете за Uprising 2! Именно това е най-големият гаф – играта поддържа единствено и само стандартът 3DFx Glide, тоест – видеокартите от фамилията Voodoo. Това е един наистина сериозен недостатък, а update за стандарта Direct3D (тоест – всички останали 3D-карти) засега не съществува. Но дори да сте горд притежател на Voodoo (като мен) няма да изпитате пълно удоволствие, заради многобройните бъгове в engine-а. Например – карате си танка най-спокойно към далечния хоризонт и изведнъж от нищото пред вас изниква сграда?! Отдалечавате се малко назад и тя отново изчезва, като вече спокойно можете да различите релефа зад нея! Тази и други подобни издънки, се случват дори на Voodoo 2 и могат да причинят нервна криза на по-претенциозните играчи.
Като съм започнал да критикувам, нека се спра и на слабостите на самия gameplay. При съчетаването на двата жанра, сякаш тяхната същност се е загубила. Авторите са опростявали нещата все повече и повече, докато най-накрая се е получила една класическа… простотия! Uprising 2 е прекалено елементарен и за симулатор, и за стратегия. Кой добър симулатор може да се управлява само с няколко клавиша и мишка? Това звучи удобно, но всъщност просто показва колко малко възможности има вашият Wraith Hovertank. Разполагате с едно постоянно, неизчерпаемо оръжие и второ – избираемо. И това е всичко – няма отклоняващи ракети, няма грижи относно разпределението на енергията, няма възможност за повреди на отделните системи. Също така опростени са и стратегическите елементи – 5-6 сгради, чийто строеж може да бъде отчасти автоматизиран (да не би да ви дойде много) и също толкова военни единици. Разполагате с по един вид пехота, леки и тежки танкове, изтребители и бомбандировачи… Общо 5 единици (дано не съм пропуснал някоя – ще се получи грешка от 20% :-). Абсолютно аналогични са и войските на противниците ви – с две думи ПЪЛНА СКУКА. Да не говорим за това, че вашият Wraith е прекалено мощен и ако понижите трудността, можете да минете цялата игра без въобще да се затормозявате със стратегическите елементи. Това не е просто елементарно, то си е направо тъпо!

Пуцате, пуцате и минавате мисия след мисия, като трябва много да се постараете, за да загубите. Всички нива са предсказуеми и еднотипни, така че вероятно повечето от вас бързо ще зарежат играта.

Жалко наистина… Uprising 2 можеше да стане добра игра, тъй като разполага със сносна графика, страхотна музика и звук, както и задължителната възможност за multiplayer. За съжаление авторите са решили да заложат на тривиалността и за разлика от първия Uprising, не ни предлагат нищо ново. Нещо повече – липсва всякакво предизвикателство дори за начинаещите играчи. За да ви хареса Uprising 2, трябва:

1. да имате Voodoo, за да я пуснете.
2. да не се дразните от тоновете еднотипни мисии
3. да сте бил маниакален фен на първия Uprising

Ако отговаряте и на трите изисквания, играта е точно за вас, иначе в никакъв случай не ви я препоръчвам. По-добре да си играете на добрите стари StarCraft  и X-wing vs. Tie Fighter, отколкото на този несполучлив хибрид.

Автор: Боян Спасов