Всеки път, когато се сблъскам с нова версия на класическия шутър Unreal Tournament на Epic Games, си спомням за първия геймтурнир, в който взех участие на младини. И дори спечелих. Чудя се как за толкова години не съм намерил подходящ повод да ви се похваля с това, но ето, че за всяко нещо идва точният момент.
По времето, когато победих всички съседи, взели участие в кървавия сблъсък, проведен в света на Unreal Tournament, все още нямаше големи интернет кафенета. За федерация по електронен спорт никой не беше си помислял, а подобни сблъсъци се организираха от дъжд на вятър и то в кварталните гаражи, наричани гордо от собственици и посетители “компютърни клубове”. Разказвам ви всичко това, не за да ви се изфукам, че съм спечелил някое друго леймърско състезание, а за да ви споделя, че когато стартирах Unreal Tournament III (UTIII) и направих няколко бързи дуела, ми се прииска отново да се изправя срещу приятелите от квартала и да им напукам канчетата. Това е така, не защото хората, живеещи наоколо не са ми приятни. Причината е, че играта носи същата онази атмосфера от първата част, която кара най-първичните инстинкти да вземат надмощие над разума.
Интензивен, кървав, безкраен сблъсък – това предлага новият триизмерен шутър на Epic Games. Напълно в духа на своите корени.
Не турнир, война!
Ако някой ви каже, че UTIII има солова кампания, не му вярвайте. Както винаги, играта е насочена със страшна сила към мултиплейър изживяванията. В основното меню има една опция, която трябва да мине за раздел със сингълплейър мисии, но те не са нищо повече от няколко часова тренировка за истинското мазало – играта в мрежа. Има и едно начално филмче, което, ако не друго, то поне демонстрира мощта на графичната платформа, на база на която е изградена играта. Видеото показва как грозни извънземни същества нападат нищо неподозираща човешка колония. Тогава изневиделица изскачат няколко въоръжени до зъби, бронирани като консервени кутии, бойци, които се впускат в неравностойна битка, за да спасят невинното население. Разбира се, най-мускулестият и печен тип е вашият герой – Рийпър.
Секунди след като изгледате началната анимация, вече ще подозирате, че целта на сингълплейър кампанията е да отмъстите за внезапното нападение. Основната разлика с предишните части на поредицата е, че вече няма да се състезавате в турнир, а ще се сражавате в истинска война.
Отново сме в играта
В първата мисия ще ви се наложи да покажете на една крехка девойка кой командва в семейството. Това е необходимо, защото след като в интрото ви раняват, оперират и излекуват и вече сте на крака, трябва да демонстрирате, че все още ви бива за нещо. А как най-добре може да стане това? Разбира се, че с един бърз дуел. Един срещу един. Целта е ясна – десет фрага. Оттук насетне кампанията става досадна и еднотипна – малко нетрогателна и често несвързана история за общата ситуация и дрязгите между разни враждуващи корпорации. И за разнообразие: нов режим плюс нова карта – с това ще се сблъсквате, напредвайки в соловата кампания. Далеч по-важно е обаче не дали ще се впуснете в сингъл или мултиплейър, а на кой от режимите на игра ще се спрете.
Малко, но от сърце
Възможностите не са кой знае колко много: Deathmatch, Team Deathmatch, Duel, Capture the Flag, Vehicle Capture the Flag, Warfare (известен в миналото като Conquest – смесица от Onslaught и Assault режимите, познати от Unreal Tournament 2004). Сигурен съм, че ще се обидите, ако ви разкажа какво се случва в първите четири режима, затова ги прескачам и направо преминавам към по-интересните последни два. Основната цел във Vehicle Capture the Flag, както може би се досещате, е да откраднете флага на противниците и да го донесете в своята база. Да, но има малка подробност – това се случва с помощта на многобройните превозни средства, които се мотаят насам-натам в играта. Особеното на този тип сражения е, че се провеждат на огромни карти, където битката се води основно между различните видове движещи се машинарии, включени в играта. Какви точно са те, ще прочетете малко по-надолу. Нека първо ви разкажа повече за режима Warfare, който би могъл да се определи като
черешката на тортата
в UTIII. Впускайки се в Warfare, автоматично попадате в един от двата враждуващи отбора. Всеки от тях разполага със собствена енергийна сфера, която трябва да отбранява. Целта ви е да разрушите електрическото кълбо на противника. Това обаче не е толкова просто. За да успеете да се доберете до него, трябва да превземете една или повече специални точки на картата. Те представляват други енергийни сфери, наречени “възли” (node). Така битката се провежда едновременно на няколко фронта. Веднъж за т.нар. “възли” – надмощието върху тях е от жизнено значение за развоя на събитията, и втори път – за самото противниково енергийно ядро.
Освен че отслабват защитата на вражеското ядро, спечелените “възли” ви дават възможност да се телепортирате на определени позиции или да се възползвате от стационарните оръдия, локализирани в района. А също така и други преимущества, които не са за изпускане. Най-хубавото обаче е, че присъствието на допълнителните елементи не прави битката по-мудна, а точно обратното – тази част на поредицата е изключително интензивна. Затова допринасят и превозните средства, за които вече дойде моментът да ви разкажа.
Фантазия на колела
Основните участници в тазгодишния сблъсък отново са високо технологичните пехотинци от Axon и техните смъртни врагове – противните извънземни изроди Necris.
Здравеняците от Axon влизат в новата битка с добре познатите от UT2004 превозни средства. Разбира се, претърпели са леки подобрения. Единственото по-сериозно нововъведение е наличието на летящи скейтбордове. Те ви позволяват да се предвиждате за нула време от точка до точка, но в същото време ви правят супер уязвими. Докато ги яздите, не можете да използвате богатия си арсенал. Manta – добре познатото от UT 2004 возило, летящо на въздушна възглавница, отново намира място на бойното поле. Този път то е с подобрена маневреност, но това не пречи да е все така лесна жертва за по-мощните противникови снаряди. На линия е и летящият Raptor, леко бронираното бъги Scorpion, което вече е екипирано със специална опция за ускорение, правеща го чудесен инструмент за атака в стил “камикадзе”. В титулярния състав място намират и бронираният Hellbender, двуместният въртохоптел Cicada, танковете Paladin, Goliath, Leviathan, както и мобилната артилерия Hellfire SPMA.
Извънземните нашественици от Necris разполагат само с шест возила. В тях обаче е вложено много въображение, което ги прави наистина любимо средство за забавление. Формите им са нетипични – някой от тях (напр. Scavenger) приличат на механизирани октоподи. Други пък впечатляват с чудовищните си размери, като например DarkWalker-ът. Това е гигантска роботизирана машина, която безумно много напомня на трикраките “Триподи” от “Война на световете”. Отличава се и със способността да изпепелява всичко около себе си чрез мощни лазери.
Да постреляме
За да станете шампион в тази война се изискват някои специфични способности, най-важната от които е боравенето с нереалния арсенал. В UTIII ще се сблъскате с едни от най-мощните, разнообразни и смъртоносни оръжия, познати в гейм историята. Слуховете, че всяко от тях ще бъде създадено от десетки хиляди пиксели, явно не са били само безпочвено раздуване на клюки. Те не само изглеждат убийствено, а и се държат така. На линия са класики като Rocket Launcher, Link Gun, Flak Cannon, Shock Rifle, Sniper Rifle, AVRiL, Enforcer и Impact Hammer. В редиците на нереалния турнамент се завръща и Tarydium Stinger, който успешно замества Minigun-а от предишната част. И най-добрият арсенал обаче би бил напълно безполезен, ако няма подходящ терен, на който да се използва…
Избери арена
Програмистите от Epic Games са се погрижили да изработят сериозно количество карти, където да премерим сили срещу хора или ботове. Те могат да бъдат условно разделени по големина и предназначение. Най-много са тези, на които могат да се практикуват режимите Deathmach, Team Deathmach и Duel. Те са по-малки в сравнение с арените за Vehicle Capture The Flag, например. Най-големи са тези за Warfare, които, освен с размери, могат да се похвалят и с добре премислена архитектура.
Като цяло картите са правени с чувство за умереност. Не са претрупани с оръжия, брони и други благини, но не страдат и от липсата им. Благодарение на графичния енджин Unreal 3.0 нивата изглеждат потресаващо добре. Особено когато играта е подкарана на достатъчно мощна машина. Околната среда обаче не е единственото нещо, което си заслужава да видите. Героите, оръжията, експлозиите, физиката на предметите – всичко е изпипано до крайност.
В абсолютно съзвучие с визуалните характеристики пристига и аудио оформлението. Особено приятно впечатление прави внимателно подбраният саундтрак, който значително улеснява вписването на играча в атмосферата. Звуковите ефекти, взривовете и репликите на героите се радвам на същото високо качество.
Реална възможност
На пазара в момента има редица качествени шутъри: TimeShift, Call of Duty 4: Modern Warfare, Half Life 2: The Orange Box и т.н. Въпреки тяхното присъствие обаче UTIII, без да използва революционни похвати, се нарежда директно в челната група. Това, което прави този шутър така популярен, е неговата страхотна атмосфера. Интензивният, кървав и на моменти налудничав геймплей е ключът към сърцата на милионите заклети фенове на поредицата. А те, в последните няколко седмици, жертваха съня си, за да могат да се отдадат изцяло на любимото си заглавие.
Автор: Асен Георгиев