Някъде в началото на новата Uncharted 4: A Thief’s End има една сцена, която описва всичко, което символизира поредицата. Не, не става въпрос за динамична престрелка или ефектен платформинг в екзотична локация. Напротив, Нейтън Дрейк си е у дома и кротко стои на дивана, вперил поглед срещу един неочакван съперник. Годините са се отразили на прочутия авантюрист и бръчки прорязват челото му, докато косата по слепоочията му е посребрена. Момчешкият му лик е непокътнат, но разликата е видима.
А срещу него стои PlayStation.
Шегата, че Нейт не играе видео игри произлиза от Uncharted 2 и в тихата семейна вечер, човекът, покорил безброй гробници и решил дяволски пъзели, е предизвикан от своята някогашна приятелка и вече съпруга Елена да поиграе на… Crash Bandicoot. И само за миг разкошната 1080р визия на Uncharted 4 отстъпва място на пикселизирания 4:3 екран, на който се появява Crash, останал в историята като първата PlayStation емблема. Оттук насетне спокойно може да поиграете едноименната игра и първи голям хит на Naughty Dog. Идеята за включване на игра в игра не е нова (Bizarre Creations го направиха много умело със скритата Geometry Wars в рейсъра Project Gotham Racing за оригиналния XBOX), но тази сцена е страхотна. Тя е едновременно емоционална, непринудена и пълна с историята на поколения гейминг.
И ме кара да си дам сметка, че откакто Нейтън Дрейк промени света с появата си в Uncharted: Drake’s Fortune през 2007 г. е изминало почти цяло десетилетие, както и че майсторите от Naughty Dog ни радват със страхотните си игри вече над 20 години.
Оттук насетне да пишеш за Uncharted 4 става изненадващо лесно, защото няма друга модерна игра, чието име да говори така ясно за качеството ѝ. Графиката е разкошна, анимациите са гъвкави и плавни, локациите са разнообразни и атрактивни, а за капак на всичко нивото в Мадагаскар ни показва ясно, че Naughty Dog може да създаде и страхотен офроуд рейсър, само ако поиска.
Но истинската звезда в играта са диалозите. Няма друго заглавие, което да създава толкова автентична атмосфера, разчитайки преди всичко на размяната на реплики между героите. Нолан Норт и Трой Бейкър са безупречни в ролите си на Нейт и Сам, а всички останали майсторски им пригласят, за да се насладите на най-неподправените диалози, познати във видео игра. Добродушните закачи се редуват със сериозни и емоционални диалози и всичко е толкова естествено, че може да се закълнете, че това са най-обикновени хора, чиито разговор случайно сте дочули.
Ами, това е.
Ubisoft може да пренася Assassin’s Creed в който си иска исторически период, Rockstar може да провокира по най-различни начини с Grand Theft Auto, а Activision да налива милиони в бюджета на Call of Duty, но в 2016 г. – цели девет години след излизането на първата Uncharted игра – никой не може да направи по-истинска и грабваща игра от Naughty Dog. Намерете време и изиграйте тази игра; заслужавате го.
Копието от Uncharted 4: A Thief’s End за PS4 ни бе любезно предоставено от Пулсар
Автор: Иво Цеков