Пoчти невъзможно е да не сте попадали на весела група хора, омазани с боя, които коментират на висок глас кой, кого и как застрелял при “оная барака”… E, мoже да сте сигурни, че в този случай става дума за пейнтбол – онази шашава военна игра, където се гърмите с боядисващи патрони. A ako не сте се срещали с подобни типове, в играта Ultimate Paintball Challenge не само ще можете да ги видите, но и да се присъедените към тях и да простреляте сумати народ с топчета, които са пълни с боя и оставят по жертвите огромни разноцветни лекета.
Идеята за такава игра, която се базира на стандартните FPS, ми се стори много забавна и интересна. А след като видях и как изглежда направо мога да заявя
Геймплеят си струва! Поне заради забавата…
Играта започва след като вие явно сте станали лидер на отбор по гореспоменатия “спорт”. Имате два варианта за геймплей. Единият е така нареченият Instant Action – разбирайте бой със сачми до полуда, за което се плащат пари. Далаверата е, че парите са си пари и с тях може да се напазарура т’ва-он’ва за своя отбор. Когато ви писне да се пльокате безмислено (казвам пльокате, защото звукът, който се чува при попадение, е точно такъв – “пльо-о-о-о-к”, поне при моя Sound Blaster Live!)… та когато се напльокате, можете да минете към по-сериозната игра, наречена Tournament Play. Ako питате мен, UPC e правена най-вече за този вид. Тогава нещата доста се променят и започвате една типична състезателна игра… Първоначално наново си избирате съекипници, оръжие, дрехи и място и т.н., след което се мятате с главата надолу в бой с боя. Макар и да звучи лесно, не си и мислете, че ще победите с първите съотборници, които ви попаднат. Това може да се случи, само ако изберете противници с най-ниска степен на yмения. Имайте предвид, че започвате битката с доста ограничени финанси.
Когато правите тим, загледайте се в показателите на играчите – speed, evasion, accuracy. Те трябва да се развиват на принципа “колкото повече, толкова по-добре”. Но внимавайте – четима добри играчи могат да ви излязат прекалено скъпо! А ако вземете същия брой бойци със средни показатели, ще ви останат пари и за яка екипировка. И една интересна подробност: при положение, че играете Tournament, имате и меню за разпределяне на точките, които сте спечелили покрай килограмите боя, разплискана по опонентите. С тях качвате показателите на вашите играчи. Иначе казано, половината от битка е подготовка на стратегията преди боя.
Дори и цветът на дрехите има решаващо значение!
Доста важно е предварително да обиколите терена, по който ще играете. Това се прави с бутонче, наречено “Walk The Field”. Щом изиграете една-две мисии от kвалификациите, накупете си яки, скорострелни и далекобойни маркери (така се наричат пушките, като целта вероятно е да няма и помен от насилие), много топчета и продължавайте напред. Голямо беше учудването ми, когато не намерих характерното за всички игри cross-че, указващо мерника. След като се разрових в опциите обаче, открих, че то се скатава и се показва, само когато натиснете “b”. Имайте предвид, че стреляте с боядисващи топчета, които не летят по абсолютно права линия. Вашите “куршуми” описват парабола и се разпльокват на пода, ако противникът се намира на голямо разстояние. Далекобойността зависи от това какъв маркер сте си купили и какво количество сгъстен въглероден двуокис харчи за един изстрел. Изобщо подборът на оръжие играе твърде важна роля и никак не е лесен. Все пак трябва да се оправяте с арсенал, който не сте виждали в други 3D-екшъни. 🙂
Трябва да минете през пет нива Qualifying и доста повече мисии на Regionals. Накрая се оказвате на
Nationals, където ще изстреляте тонове боя
и със сигурност се озорите доста. Ако победите и тук – откривали се “секретни” оръжия и нива – можело да се играе до зори и тем-подобни дивотии. Според производителя, де. 🙂 В Tournament mode вариантите за игра не могат да се сменят и са прикачени към съответната карта. Те са три – Center Flag (CF), Elimination (E) и Capture The Flag (CTF). Най-забавен е CF-вариантът, но това си е лично мое мнение.
Нивата са много добре направени. Има малки, големи и средни, но всяко от тях е балансирано до степен, че да става за развностойна отборна игра, без някоя от страните да има някакви специални предимства. Налице са всякaкви безумни терени – автомобилни гробища, дворове около запустели църкви, огромни ливади, военни бази, офиси и дори един затвор в стил “Ал Катраз”! Част от битките са през деня, част от тях са нощни. За музиката няма какво много да се каже – свири си там нещо non-stop, горе-долу динамично и свързано с обстановката. Ефектите обаче компенсират този пропуск. През цялото време в горния десен ъгъл на екрана ви се мести малка схема на терена. По тази мини карта се показват сини и червени точки, които сте вие и врагът. С “+” и “-” намаляте и увеличавате размера й.
Като геймплей UPC доста се приближава до Cоunter-Strike –
играта, която с право беше наречена “класиката в жанра”. Този пейнтбол-екшън накара дори моята чугунена куейкърска глава да се замисли и заиграе нещо малко по-различно, но в по-олекотен вариант и с по-малко оръжия. Разликата е, че когато праснеш някого, той безпомощно вдига ръце, стои така десетина секунди и след малко се появява пак на някой start point. Голям майтап е, когато сачмата с боя ви плясне – на вашия монитор се появява едно петно, кръстено от мен с нежното име “пльоца”. То е с цвят червен и само дето не се стича, толкова реалистично е направено. :)))
Съекипниците ви не са най-трезвомислещите хора, които съм срещал напоследък, но все пак и сами могат да отмъкнат знамето и да го занесат до базата, което говори достатъчно добре за тях. Те притежават някакъв сносен изкуствен интелект, могат да се скатават зад укрития, да се търкалят по земята насам-натам и в общи линии се защитават добре. Иначе често пъти се забутват по ъглите и се лутат образно казано като мухи без глави…
И най-тъжното е за накрая –
НЯМА multiplayer
Жалко за което. Жалко, но факт. Иначе играта щеше да е още по-забавна. 🙁
Kaто цяло Ultimate Paintball Challenge е готина и интересна. Ако се пусне multiplayer-patch, тя спокойно може да заеме едно достойно четвърто или пето място в мултиплейър-класацията на PC Mania. Ако ли пък не, скоро никой няма да си спомня за нея.
Автор: Пеню Дачев