Tron 2.0

1982-ра … Колкото и да е невероятно, още преди двадесет и една години Уолт Дисни издаде един от най-добрите киберекшъни на всички времена. Всъщност това бе и първият представител на този поджанр. Филмът Tron бе и си остава уникалнo явление. Комбинацията от много зъл и почти толкова могъщ изкуствен интелект, хомо сапиенс в машината и добър индианец (едноименната програма Трон), който да помага на нашия главен герой, си беше истинско новаторство за началото на 80- те. Хората, отговорни за визията на този филм, доведоха нещата до уникални, невиждани, почти шизофренични картини. За пръв път след “2001 – Една одисея в космоса” на Стенли Кубрик компютрите изглеждаха дотолкова непредубедено зловещо. В резултат на Tron на бял свят се появиха множество фенове и едни от първите игри, вдъхновени от киното. Всъщност по-интересното е, че в наши дни с цялата технология и средства филмовите шамани в Холивуд все по-рядко успяват да родят нещо, което да напомня успеха на Tron и последвалата кибермания. За да почетат вече позабравения култ към първия филмов мегахит, посветен на виртуалната реалност, през миналата година авторите на Мики Маус и компания решиха да освежат старата слава. Едно от действията, които Дисни реши да предприеме, бе създаването (от страна на Monolith) на първокачествена 3D пуцалка, а именно Tron 2.0. Настоящата игра експлоатира до максимум идеята и атмосферата на първоизточника. Единствената особеност е, че сценарият се развива двадесетина години след оригиналните събития. Алан Брадли – бащата на Трон, пренаписва алгоритмите, довели до кашата от 1982-а. Следва леко сборичкване, замъгляване на картината и програмистът изчезва. Синът му решава да провери какво става, при което бива “дигитализиран” и вкаран в компютъра… Действието на геймката започва. От този момент до финала се изнизват тридесетина нива абсолютно интензивно джиткане и разплитане на мистерии. Причините за настъпващия хаос се разкриват постепенно, на час по лъжичка на фона на голяма порция врагове и пуцане, водещо до изтръпване на показалеца. Местата, из които се развива екшънът, включват бродене из виртуалната реалност на класическо ПЦ, Firewall и още няколко екзотични хардуерни вариации. В тази последната група най-оригиналното чудо е вътрешността на един престарял 16-битов компютър Нивата, които се предлагат във вътрешностите му, имат много приятна графика и изключително носталгични ретро елементи. Всеки, докосвал се до родната гордост “Правец 16”, би изпитал истинско умиление  при вида на тази хардуерна реликва. По отношение на действието и прогреса при изпълнението на задачите Tron 2.0 е разделен на две. Първата част представлява класическата пуцалка. По този показател геймката се намира някъде към идеалната среда, тоест няма залитания в някоя от крайностите на 3D-жанра. Джиткането не се свежда нито до безумна употреба на тонове муниции в стил Doom или Serious Sam, нито пък предлага влудяваща реалистичност а ла Tom Clancy’s “Не-знам-сикакво”. Повечето от елементите на геймплея като врагове, оръжия и телесни способности са добре балансирани, така че да изстискат до максимум възможностите ви, но без да  ви ходят по нервите с неща като безмозъчно пуцане или пък смърт с един куршум. Интересното е, че при битките и разораването на нивата играчът се сблъсква с три специфични явления. Първото е помощни програми с неизяснена функция, второто – артефакти, заразени с компютърни вируси и третото – лоши сектори по харда. За справянето с тези проблеми във “версия 2.0” са предвидени забавни способности от рода на дезинфекция, дефрагментиране и опознаване на неизвестен софтуер. Единственият момент в тази част на Tron, която може да издразни феновете на триизмерните екшъни, са присъстващите акробатични изпълнения. Шутърът бъка от места, в които героят трябва да маймунства от клон на клон. Неприятно е, че повечето от неуспешните подскоци се оказват много по-смъртоносни и от преки контакти с противника. Падането дори от средни височини има чести фатални последици. В това отношение хората от Monolith може би малко са се поолели – все пак искаме да играем 3D-екшън, а не Tomb Raider. The Grid Вторият вариант на джиткане, поместен в играта, обаче е почти безгрешен. Става дума за така наречените Light Cycle турнири, за които ви споменах още в превюто на Tron 2.0. Te представляват убийствени съревнования с дигитални мотоциклети, които препускат с шеметна скорост из виртуалната реалност. Играчът попада в накъдрена арена заедно с няколко противници. Машината му се движи с определена скорост и оставя доста дълга диря, която представлява нещо като стена. Състезателят изгаря, ако се блъсне в стените на нивото или въпросната диря (собствена или на някои от съперниците). Играенето в този режим се разнообразява от няколко шукаритета за еднократна употреба, които се срещат из трасетата и ви помагат да преборите иначе изключително съобразителните и коварни вражески мотоциклетисти. Голямо плюсче в тази част на играта е и фактът, че респаунването при загуба на даден двубой става изключително бързо. ERASER.EXE Враговете, с които се сблъсква наша милост, са екипирани с изключително добри оръжия, които носят имена в софтуерен стил. Като качества и способности представителите на противниковото програмно осигуряване са средна хубост. Въпреки това изкуственият им интелект е сравнително неприятен. Ако забележат героя, лошковците веднага се втурват да викат подкрепление и (или) най-безцеремонно се изсипват групово с цялата си дезинтегрираща мощ. Репликите им от рода на “Freeze program!!!” са само за заблуда на противника, така че не разчитайте някой да пожали живота ви, само да ви заточи задълго в някой zip-архив, вместо да стовари отгоре ви цялата мощ на командата “Erase”. Стрелбата на повечето от гадините е достатъчно точна и силна. Моментните кафе-паузи по средата на баталията водят до ужасен летален край и неприятно презареждане. Благинките, които идват на помощ в борбата с неприятелските .EXE-та и .DLL-и, са няколко. В 2.0 са предвидени някои предмети, които могат да превърнат действието почти в подобие на Thief или Hitman. Tron предлага редица възможности за тихичко промъкване и заличаване на враговете. При правилен подход и търпение някои от нивата могат да се минат по един доста зловещ (и леко възхитителен) начин. Друг помощник в борбата са и сравнително честите възможности за подновяване и закърпване на собствения корпус. Показателите в играта, за които трябва да внимавате, са само два: живот и енергия. Последният елемент практически служи за всички операции – от пуцането до зареждането на нови програмки, четене на мейли и гледане на филмчета. Попълването на запасите се извършва по два основни начина. “Вариант едно” е презареждане в съответни станции, а вариант две – изсмукване на софтуерните останки от сразените врагове. Артефакти Оръжията в Tron 2.0 са разделени в четири основни групи. Във всяка от тях има по три смъртоносни приспособления. Основното пуцало на героя е синичък метателен диск. Колкото и елементарно да изглежда, дигиталното фризби има приятна разрушителна мощ. Наред с това разполага и с множество допълнителни екстри. Първата е, че накрая винаги се завръща при своя собственик. Втората – не харчи енергия. На трето място (но не и по важност) трябва да се отбележи, че при нужда то се превръща в приятно добър щит. Останалите части от арсенала са смесица от класически и оригинални елементи. Сред най-забележителните измислици е последното оръжие от четвъртия комплект. Чудото представлява нещо като базука, която изстрелва малки черни дупки. На мястото на попадението изниква светеща сфера, която поглъща и анихилира всеки намиращ се близко враг. Второто по-забавно оръжие представлява виолетово осветена лапичка. Допряна до някой обект, тя изсмуква живота му и добавя еквивалентно количество енергия в запасите на играча. Друг по-оригинален момент спрямо класическите 3D екшъни е и наличието на множество полезни “предмети”. Освен верните си “кремъклийки” играчът разполага с още две графи придобивки, подобряващи качествата и защитата му. Екстрите представляват нещо като малки помощни програмки. Събраните от героя софтуерни елементи се разполагат в цифровизиран еквивалент на инвентар. По подобие на някои RPG геймки само част от добавките наистина могат да бъдат използвани. За всяко основно ниво има и съответните (в случая паметови) изисквания. Допълнителната закачка идва и от това, че хардът, с който се разполага, е накъсан на парчета с определена големина. Version 4.19 Друг елемент, създаващ усещане за RPG, е възможността за ъпгрейд. С течение на времето нашият главен герой Брадли-младши събира и получава определен брой точки, с които се превръща в програма с по-висока версия. В Tron 2.0 е вместена и възможност за подобряване на предметите. На места из нивата има хвърчащи обекти, с чиято помощ версията на някоя от помощните програми също може да се качи. Външният вид на играта е определено най-характерната й част. Графиката следва плътно филмовия първоизточник. Като резултат повечето картинки са издържани в едва няколко цвята. Случаите, при които има повече от десетина разцветки, са истинска рядкост. Частите на отделните хардуерни вътрешности са боядисани по един и същи начин. Повечето от детайлите на фона са приятно ръбовати. На пръв поглед всичко това звучи твърде елементарно, но на втори – ще откриете множество малки подробности, които ще ви наведат на мисълта, че опростеният дизайн не е резултат от програмистки мързел и небрежно отношение към работата. По-динамичните елементи в играта като човечета, оръжия и пуцане са изобразени със страхотна прецизност. Екзотичните кремъклийки предлагат не само подходяща огнева мощ, но и множество свързани с нея визуални ефекти. Избухванията, стрелбата и разпадащите се противници са просто прекрасни. Забавен момент са и текстчетата в DOS стил явяващи се от време на време. Пропуск в графиката са може би само елементите от “реалния” живот. Всички обекти извън компютърния свят са доста дървени. Хората с техните лица и движения са далеч от идеала за реализъм. Необяснимите ръкомахания и поклащания, характерни за някои по-стари генерации геймки, изобилстват в това (за щастие обнадеждаващо малко) парче от цялостния геймплей. Като аудио играта обаче е една идея назад. Геймката предлага среден звук с отявлени кибернетични мотиви. Писуканията и металическите гласове изобилстват. Репликите са в тон с всичко останало, но музикалната част е леко незабележима. Според мен в играта отсъстват хубави парчета и аудиомотиви. Поне не отговарят на моя вкус. Въпреки тези и още няколко пренебрежимо малки недостатъци Tron 2.0 е просто прекрасна. Атмосферата и сценарият й са наистина оригинални и ако се доберете до финалните надписи, сами ще се уверите в това. Самото изпълнение на графиката и геймплея са изключително добри. Едно нещо обаче е сигурно – всеки геймър с натежало ЕГН, който таи в сърцето си поне малко любов към филмовия първоизточник, би оценил тази игра по достойнство.

Автор: Сергей Ганчев