Trick Style

100% ви се е искало да сте скейтър, да правите перфектно и най-сложните номера, да се разнасяте от континент на континент само за едно състезание и всичко това да ви се плаща… И на мен ми се е искало ама – кур! Откак’ се е появила дъската на колела и нейната разновидност сноуборда все съм си мислел да се науча. И досега не съм успял дори и да започна да си се представям на дъска :).

Но отпреди седмица мога да кажа, че съм добър и ставам все по-добър

Благодарение на Trick Style, разбира се !

През 2260 година нравите и начинът на живот са се променили значително. Логично е и забавленията да са се променили – от тях не е останало почти нищо, което познаваме. Най-забележима е промяната при екстремните спортове. От ските, сноу- и скейтбордовете не е останало нищо освен елегантната форма и вманиачаването по тях. Явно вече антигравитацията е овладяна и реактивните двигатели са смалени до размер на кубински портокал :). Или поне японската корпорация Sasumi е успяла да ги вгради в какво ли не и като за начало в гореспоменатите “дъски”. Това е много успешно като начинание и скоро състезанията стават печеливши донемайкъде, но и въпрос на престиж за всеки спортист. Точно в такова състезание се впускате и вие и то с главата напред.

Moжете да си изберете 9 играчи и 2 режима на игра взаимно свързани еднo с другo. От избора на играч идват и неговите умения. От местата, на които избирате да играете, зависи как и колко пиниза ще придобиете и колко бързо. Играчите са мно-о-о-го полигонални, терените са смазващо направени. Перфектно изпълнени са пичовете и мадамите, особено Angel –
на руси плитки, с едни такива форми…

ммм… бих си поговорил с нея след състезанията на малко по-задушевно място…. Един от играчите е руски гражданин, има представители на 7 раси и националности, особено внимание обърнете на така наречения King – 46-годишен гад, толкова добър, пъргав и ловък, че не ми се говори. Въобще събран е целият елит на добре балансиращите на летви и дъски, с които ви предстоят среща след среща по света, но не и у нас :).

Не ви съветвам да пропускате тренинга, дори и да ви се иска да праснете King с тесла по гадната противна мутра! Там започват спортсменските битки, където можете да потренирате, да добиете сръчност и чак тогава да добиете право да ползвате клавишните комбинации и да продължите. Ако се задържите пред екрана 10-ина дена (което ви обещавам), и се поизпотите, ще можете да се научите на – ИЗНЕНАДА – 100 трика!!!
Повече от това – Кама Сутра.

A neaa това дъската под мишка и из градовете Лондон, Манхатън и Токио. Всеки град има своя специфика като терен, казвам терен, но разбирайте условия за “каране”, обхващащи от полуподземията на лондонското метро, през безумни манхатънски квартали, до небесно разположеното Токио. Това, че са само три града, не да не ви успокоява, а дори трябва да ви притеснява! Във всеки от тях имате по 5 до 7 трасета, направени така, че да се борите с опонентите си, без да ви идва да направите Delete+Shift през Windows Explirer. Е, понякога ще си кажете (гарантирам), че не искате да я виждате тая игра, но няма да издържите много :).

Покрай Биг Бен и Пикадили из Лондон ще се въртите, карайки, докато паднете от стола, но с толкова кеф пък няма как да сте падали, освен ако не сте фен на X-Wing i Tie-Fighter (като мен – на 13 мисия на X-Wing с джойстик в ръка). Манхатънското надбягване е пълно с опасности, има дори и улично движение :). А токийското е просто феноменално – полунебесно – полуградско, максимално сложно, направено, за да покажете това, което сте научили при тренировките с Кинг и останалите, и тук ще се наложи да ползвате ВСИЧКИТЕ НАУЧЕНИ ТРИКОВЕ, за да достигнете до мечтаната Мека на Пролигата – Toкio Velodrome! A там какво е, оставям на вас да разберете, като ви предупреждавам, че победата ви нито ще е лека, нито бърза. Но това, което не можете да направите като пинизи, ще видите на монитор, изпълнено с лекота от  Мia, Angel & Co.
Инсталацията на играта и тръгването ? на моето великолепно РС (P II 450, 96 МB RAM, Creative RivaTNT) мина без грам проблем. Всичко си беше тип-топ. А след стартирането на Тrickstyle.exe направо оглупях.
Няма такава графика!

Не, не! Има и е на гореспоменатата игра! Ако се сещате за графичната революция на Forsaken (за справка брoй 1-ви на PC Mania), се сещате за какво говоря. Става дума за най-свежите и най-искрящите цветове, показвани на монитор. Авторите на енджина могат да ходят по улиците и да викат:

“Ние сме, ние сме!”

с гордост. Това, което са направили, е достойно за паметник в Силиконовата Долина. Има всичко което ни трябва, даже и малко повече – освен стандартните светлини, ленсфлеър и светлини от двигатели, има и невероятно красиви следи, оставяни от бордовете на играчите и зашеметяващи гледки из градовете, достойни за четката на Шишкин, ако той се беше родил 21-22 век:).

Играчите :

Аngel: 18-годишна англичанка, почти най-млада и определено най-съблазнителна лично за мен. Претендира за титлата “Най-бърза”.
Brad: доста внушителен блондин на около 30 години, легенда на австралийската лига. Стабилен и масивен играч.

King: Не ми се говори за него… с две думи : МНОГО ДОБЪР. Не можах да играя с него. Пада се кубинец и е нещо като падре на този спорт.

Мia: Облечена в кожа стръвно настроена французойка. Бърза, спец по триковете. Силно желана от почитателите на Raquel Darian например.

Max: Aгресивен шваба, овладял до съвършенство изкуството на мръсните номера и бързината.

Rose: Хулиганка с необуздан нрав, плюс това от Ямайка. Правете си изводите сами.

Shin: Японски самурай, преквалифицирал се в спортист. Владее всички номера на летящите дъски. Доста пъргав.

Uri: Чиста проба братушка – нито те харесва, нито ще го харесаш. Склонен към бруталност с цел победа.

Zak: 16-годишен бруклински хашлак. Готин, подвижен и симпатичен. Изборът на девойките.

Персонално аз съм си и оставам фен на Аcclaim, каквото и да ми кажете. Помислете сами, oсвен ТrickStyle eia: Turok 1 u 2, Forsaken (говори се за Forsaken 2), Shadow Man, Revolt, Machines, South Park… За част от тези игри може да се поспори дали имат по “четири пръста над върха”, но са си върхът. Няма да спорим.

Автор: Пеню Дачев