Тенис симулаторите повече от всяка друга спортна игра се нуждаят от усещането, че наистина ти контролираш топката, а не тя теб. Защото няма нищо по-лесно от това цялото упражнение да се превърне в тримерен Pong – спомняте си онази игричка от зората на електронните развлечения, нали?
За популярен спорт като тениса, до ден днешен са се появили дори твърде малко опити за сносен симулатор. Някои от тях успяваха в едни неща, други в други, а трети (далеч по-голямата група) се проваляха с гръм и трясък. Първото място обаче неизменно беше за все едно и също заглавие – Virtua Tennis на SEGA.
Аз самият винаги съм бил голям фен на VT. И все пак, след като ми попреминеше началния ентусиазъм, идваше и умереното, но натрапчиво разочарование. Знам, че една малка армия от фенове ще е готова да ме пребие с виртуалните си тенис ракети, заради това, което ще кажа. И все пак – Virtua Tennis (независимо от изданието) не предлагаше нужния контрол върху топката. Причината тази поредица да е такъв гигантски хит е, уви, липсата на сериозна конкуренция.
Измежду около дузината конкуренти винаги се е отличавало едно заглавие – Top Spin. Всъщност, ако трябва да изправя TS и VT лице в лице и да кажа коя всъщност е по-добрата игра за мен, аз най-вероятно ще се затрудня. Като цялостно представяне Virtua Tennis винаги е била по-шлифованият продукт. Top Spin винаги подхвърля по някоя и друга свежа идея и дори успява да приложи успешно на практика част от тези идеи. Проблемът е, че нещата, които не се получаваха, бяха също толкова фрапиращи.
Добрата новина е, че Top Spin 3 изглежда именно като изданието, постигнало за пръв път търсения толкова години от създателите на поредицата баланс между реализъм и удоволствие.
Нека ви спестя едно голямо разочарование още на старта. Ако си мислите, че в новия TS ще е достатъчно просто да натиснете правилния бутон в правилно време и това ще ви осигури перфектния удар. М-не, този път не само ще трябва да натиснете бутона в правилния момент, но и да го пуснете в още по правилния момент. И за да е още по-весело, дистанцията, на която ще намирате от топката в момента на удара, също е от решаващо значение. Ако сте твърде близо, това неминуемо ще ви принуди да върнете топката с твърде висока парабола и респективно да станете лесна жертва на противника си, особено ако той е наистина добър. Ако пък сте твърде далеч, това почти сигурно ще ви накара да извадите топката в аут. Или както казват тенис треньорите – тенисът се играе с крака, а не с ръце. И това важи в пълна сила за Top Spin 3.
Сервисът в играта също представлява сериозно изпитание. Изпълнението при него е идентично в голяма степен с това на ударите. Което означава, че ако не пуснете бутона в правилния момент, ужасно лесно можете на топката просто да тупне безполезно на земята след като сте я подхвърлили във въздуха. В същото време дълбочината на сервиза зависи от това доколко ще задържите левия стик на геймпада. Звучи нечовешки трудно, но всъщност е сравнително лесно просто да вкараш сервиз в отсрещната половина. Виж, да изпълниш наистина сериозен сервиз, с добра точност и добра скорост, е нещо съвсем друго. За ас пък дори не смея да си помисля още. Но нима не е точно така и в истинския тенис?
Колкото до останалото, както и сами виждате от скрийншотовете, играта изглежда меко казано добре. Приликата с реалните тенис звезди (а в тази игра те не са никак малко) е наистина поразителна. Режимите на игра са в общи линии стандартните, като – за мое облекчение поне – са пропуснати досадните мини-игри. Като цяло Top Spin 3 може и да не е точно перфектният тенис симулатор, но се доближава дяволски близо до тази заветна цел.
Автор: Ивелин Иванов