Top Gun: Hornet’s Nest

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 26 мар. 1999

Когато става дума за компютърни симулатори, името MicroProse обикновено е синоним на перфектно качество. А когато в заглавието на играта фигурира и името на култовия за всеки авиофен филм Top Gun, можем да очакваме само нещо супер. Лично аз разчитах, че тази игра ще бъде убийствена.

Този път обаче MicroProse са се изложили като абсолютни кифладжии. Не знам дали вината е тяхна или на конкретните изпълнители от Zipper Interactive, но най-новият им продукт Top Gun: Hornet’s Nest е твърде далече от представите за нормален симулатор.

Ако следваме логиката на едноименния филм, в тази игра трябва да става дума за елитната школа за пилоти на изтребители към Военноморските сили на САЩ. Да, ама не. В Top Gun: Hornet’s Nest дори няма тренировъчни мисии. Единственото общо с филма е, че поемате ролята на главния герой Maverick (Том Круз), който носи името на небезизвестните американски ракети въздух-земя. Освен това за разлика от оригинала ще трябва да карате F/A-18 Hornet, вместо традиционния за щатския флот изтребител F-14 Tomcat.

Играта е всичко друго, но не и реалистична. Забравете базовите правила за въздушни маневри. Управлението на самолетите не е трудно, но е в противоречие с всички възможни закони на физиката. Машината ви завива със скоростта на побеснял градински охлюв. Дори ако поддържате оптимална скорост, завоят на 360 градуса ще ви отнеме повече от половин минута. Резките маневри (доколкото са възможни) не предизвикват характерното причерняване пред очите, както е при истинските полети и реалистичните самолетни игри. В момента, когато се опитате да направите лупинг, с ужас ще установите, че самолетът веднага започва да пропада.

Битките твърде малко напомнят на симулатор. Приличат по-скоро на

игра в arcade-стил

Играчът може да стреля на воля, без да се притеснява много-много дали мунициите му ще свършат. За разлика от истинските самолети, радарът засича и целите, които приближават в гръб. Самонасочващите се ракети веднага прихващат всеки противник в предната полусфера, независимо дали имате визуален контакт или не.

Изтребителят ви е натоварен с въоръжение, с което и бомбардировач B-52 или Ту-140 би се затруднил да излети. Вашият Hornet може да

носи 10 ракети въздух-земя Maverick

до 24 Sidewinder или Sparrow за поразяване на самолети и тон снаряди за скорострелното ви оръдие. Освен това ще можете да използвате и ракети като Dart Wolf, Starflower и други подобни, за които никой от познатите ми оръжейни спецове не беше чувал нито дума. Най-голямото безумие обаче предстоеше – направо онемях, когато без да искам успях да унищожа противникова наземна база с противовъздушни ракети Sidewinder.
Поредната ми изненада бе, когато щатският самолетоносач Нимиц експлодира целия, щом забих носа на моя F/8-18 в неговата палуба.
Това обаче не трябва да ви притеснява. Не е нужно да си губите времето в тренировки по приземяване, тъй като мисията приключва веднага, след унищожите набелязаните цели.

За съжаление Top Gun  не предлага и твърде големи възможности за стрелба на воля. Играта в общи линии е

пълна скука

Тя съдържа три кампании – в Сибир, Ирак и Колумбия. Всяка от тях съдържа само по 10 мисии. Първоначално трябва да се борите със самозабравил се руски велможа, който се опитва да превърне Сибир в свое собствено владение, след това се сблъсквате с въздушните асове на Саддам Хюсеин и накрая – с латиноамериканските наркобосове. За жалост всяка от мисиите трае по от 5-10 минути. Опитен фен на симулаторите би могъл да превърти Top Gun за по-малко от един ден.

Едно от малкото хубави неща в играта може би е графиката. Самолетът ви изглежда направо страхотно, когато е накичен като коледна елха с тонове ракети. Наземните съоръжения са доста детайлно изпипани. Ще можете да се порадвате дори на отблясъците от прожекторите на вражеските летища или на пречупената през предното ви стъкло слънчева светлина. Промените в терена са нарисувани достатъчно контрастно, така че да не губите представа за височина, когато летите твърде ниско. Качеството на графиката обаче не е чак толкова добро, че да компенсира останалите слабости на играта. След като съм играл последните симулатори на F-16, MiG-29 и F-22 Raptor, новото отроче на  MicroProse ми се видя пълен боклук. Играта не е нито качествена патаклама, нито качествен симулатор. Така че ако имате излишно време за губене – убийте някой друг час с Top Gun: Hornet’s Nest. Едно обаче е сигурно – няма да се почувствате като Том Круз.

Автор: Морган Кроу