by PC Mania
Въобще не би прозвучало преувеличено, ако изрева с все сила пред всички ви, че Chaos Theory определено е най-яката част от прословутата юбисофтска поредица Splinter Cell. Въобще – най-страхотната стелт игра, излизала някога. След Thief: Deadly Shadows, разбира се! Феновете на пушките и хай-тек джаджите да ме прощават, ама няма нищо по-добро от този феноменален готически стелт. Да не говорим, че образът на Гарет е един от най-запомнящите се в гейминга въобще…
Та, да се върнем на въпроса, а именно: Chaos Theory – красива, разнообразна, пълна с изненади и нови екстри, достатъчни, че да задоволят и най-претенциозните мозъци. Какво повече ви трябва?
Един различен Splinter Cell
Промените в Chaos Theory са десетки. И по мое мнение – все за добро. На първо място, необходимостта да бъдете наистина безшумни и незабелязани (освен ако изрично не ви е заповядано) вече не се натрапва с такава ярост, както в предишните две части. Например ако задействате алармата повече от три пъти, усмихвайки се невинно пред сварилата ви по долни гащи старателно скрита охранителна камера, това няма да доведе до автоматичен провал на мисията (естествено Ламбърт, вашият бос, няма да пропусне да измрънка недоволно). В подобни случаи всичко живо ще се наеме да ви търси и ще бъде няколко пъти по-бдително отпреди. Тогава шансовете ви за оцеляване ще намалеят значително, но няма да изчезнат напълно. Но все пак и това е опция за благото на разнообразието – да минете нивото, използвайки цялата огнестрелна мощ, с която разполагате, а не да рестартирате, докато съвсем не загубите първоначалния си ентусиазъм.
На второ място: дизайнът на десетте наистина огромни мисии сега е доста по-нелинеен и разчупен, предлагайки много по-голям брой различни пътища, чрез които да достигнете безшумно до своята цел (включително повече входове и изходи от дадена сграда). Като отражение на тази промяна в съотношението екшън-стелт, в началото на всяко ниво ще имате възможност да решите с какъв тип екипировка предпочитате да стартирате – дали тя да е пригодена за промъкване или за директно нападение. Съществува и среден вариант, препоръчван от Уилям Рединг – един от NPC-тата. А изборът ви, естествено, ще зависи от вашия предпочитан стил на игра, макар че все още най-удобният начин да минеш дадено ниво е като останеш напълно незабелязан.
Командоският нож
За нещастие на враговете си, в Chaos Theory Сам Фишър е далеч по-подготвен отпреди. Той е научил много по-голям брой движения и хватки, които няма търпение да изпробва, и е взел със себе си една още по-ефективна хай-тек екипировка. Може би най-значимата промяна в сингълплейър кампанията е въвеждането на нож – нещо, което по една или друга причина липсваше до ден днешен. С негова помощ ще заплашвате доста по-сериозно гърлата на противниците, докато ги разпитвате; ще чупите ключалки, с които нямате време да се занимавате по-отблизо, и естествено – ще го използвате за близък бой.
Ножът върши много по-полезна работа, отколкото си мислите, и въобще не е екстра, която трябва да се подценява. Представете си например, че се намирате зад някаква палатка, чийто вход се охранява от патрулиращ и въоръжен до зъби тип. Вместо да си хабите мунициите, защо просто не разрежете задната част и не се вмъкнете в нея, без противниците въобще да разберат, че съществувате. Същото правило важи и за по-крехките повърхности като найлон например.
Време да убиваш
Освен всичко останало, Сам може да изпълнява и някои наистина зрелищни убийства. Например още в първата мисия имате възможност да увиснете от външната страна на парапета на малката тераска, заобикаляща местния морски фар, и когато патрулиращият по нея противник се доближи достатъчно до вас, да се покатерите и да го изхвърлите от нея директно във водата с едно бързо и ловко движение. Или пък, докато сте обвили крака и ръце на някоя водосточна тръба, минаваща близо до тавана, защо не да сграбчите минаващия под вас патрул и да не му дадете това, което той винаги е искал, но досега просто не го е знаел – да му извиете врата във въздуха с едно звучно “щрак”.
Друга сериозна промяна в геймплея на поредицата Splinter Cell е наличието на допълнителни опции при отварянето на врати. Сега можете да ги открехвате по “стелт” начин, т.е. съвсем безшумно, без да привличате каквото и да било внимание. Или пък ако видите с помощта на оптичния кабел или топлинното си зрение, че от другата страна, точно пред нея, е застанал (или се кани да мине) противник, защо да не я разбиете яростно, за да го претрепете на бърза ръка, без да разбере откъде му е дошло. Естествено, това ще предизвика доста шум, така че внимавайте.
Eкспериментална екипировка
Подобрения се забелязват както във вашия основен арсенал, така и в начина, по който ще го използвате. Например пушката SC-20K вече има една допълнителна притурка, която я превръща в истинска полуавтоматична двуцевка, идеална за бой в близки помещения, но за съжаление – адски шумна. Алтернативната стрелба на вашия 5-7 SC пистолет пък ще изважда от равновесие огромна част от осветителните тела за кратък период от време. Това определено е по-приемливият начин, отколкото да ги чупите – нещо, което ще предизвика силно подозрение у охраната. Освен това с натискането на клавиша Q, докато се прицелвате, ще променяте основната ръка, с която държите оръжието си и по този начин ще получавате по-добри възможности за изстрел в зависимост от позицията, която сте заели.
В Chaos Theory Сам разполага и с едно допълнително, електрически подобрено зрение, наречено EEV. С негова помощ той може да сканира обектите около себе си, за да разбере кои са интерактивни и кои не. Например кое се влияе от алтернативната стрелба на пистолета, кое може да бъде хакнато (под формата на доста забавна мини-игра, в която трябва да откриете правилния порт адрес), кой предмет представлява опасност за вас (например мина) и т.н. EEV-то е особено приложимо, тъй като, освен за бинокъл, благодарение на зумващите функции, Сам го използва и за да прониква в компютрите от разстояние. Така той да събира ценна информация, без да се налага да застава баш пред тях и да разкарва работещия на тях персонал. Това означава, че сега може да преминете през едно ниво в буквалния смисъл без абсолютно никой да ви забележи.
Звукометърът
Splinter Cell ветераните няма как да не забележат, че сега, наред с т.нар. стелт метър, който определя до каква степен сте видими за околните, присъства и един нов. Той се нарича звукометър и работи в две посоки. От една страна отчита силата на звука, носещ се около вас, и от друга, определя колко шум вдигате самите вие. Така например, ако влезете в стая, в която касетофонът е набичен на макс, можете да използвате това в своя полза и да съобразите движенията си (и шумът, който издават те) с него. Ако пък се озовете на някое мъртвило, тогава ще трябва да бъдете доста по-внимателни в това, което правите. Тази нова екстра в Chaos Theory, ако питате мен, е една от най-яките в цялата игра.
В екип с приятел
Когато се наситите на сингълплейър кампанията, Chaos Theory ще ви предложи още една, доста примамлива възможност да се завърнете в света на Том Кланси и Splinter Cell. Ubisoft за изковали майсторски добър кооперативен режим на игра, състоящ се от няколко обвързани помежду си мисии, които допълват цялостния сюжет в играта. Заедно със свой приятел ще може да се впуснете в поредица от опасни операции, като едновременно с това ще може да изпълнявате няколко специални движения, които иначе не биха могли да се осъществят от един-единствен човек. Например ако вашият партньор приклекне, ще образува с ръцете си “люлка”, върху която вие бихте могли да стъпите, за да бъдете издигнати до иначе недостъпни от вас самите места. Или пък единият ще може да хвърли другият с все сила срещу някоя нещастна жертва. Въобще – манията е пълна.
Естествено, мултиплейър режимът не е пренебрегнат. Прословутата игра Шпиони срещу Наемници, която Pandora Tomorrow въведе, се завръща с все сила в Chaos Theory с няколко нови и за двата екипа екстри.
Между светлината и тъмнината
Без съмнение Chaos Theory е една от най-красивите игри, излизали на пазара през последно време. Ако набичите на макс абсолютно всички опции, наред с Pixel Shader 3.0, ще станете свидетели на една невероятно детайлна, макар и твърде мрачна на моменти, околна среда, придружена с изключително реалистични светлинни ефекти. Естествено, всичко си има своята цена – в такива ситуации, поне при мен, играта се държеше доста нестабилно, след половин-един час гейминг зацикляше и се налагаше да рестартирам. Звукът пък е все така на едно добро ниво. Отново шегаджийските реплики на Сам Фишър са озвучени от холивудския актьор Майкъл Айрънсайд (гадта в “Шотландски боец 2”), а майсторски изпълненият саундтрак е дело на невероятно талантливия бразилец Амон Тобин.
Разбира се, Chaos Theory не е перфектната игра. Забелязват се дребни проблеми с изкуствения интелект, понякога историята се поднася твърде накъсано и неразбираемо между мисиите, а някои от готините нови движения в репертоара на Сам остават почти неприложими в повечето нива. Ето материал за разсъждение на разработчиците, когато решат да създадат Splinter Cell 4. А такъв ни очаква догодина!
Автор: Владимир Тодоров