by PC Mania
Излизаща във версии за PC, PS3, XBOX360 и – забележете – Wii U, Tom Clancy’s Splinter Cell: Blacklist е шестата поредна игра в стелт серията на Ubisoft. Освен това е и първото заглавие от повече от 3 години насам след като Conviction се появи през пролетта на 2010 г. Blacklsit е първият голям проект на относително младото студио Ubisoft Toronto, което компанията отвори през 2009 г. В играта на познатият ни ветеран Сам Фишър се налага да загърби ролята си на единак, за да оглави елитен антитерористичен екип, наречен Fourth Echelon. Както обикновено, Сам и новоизпечените му партньори няма да останат дълго без работа, тъй като нова терористична организация с името The Engineers се появява на хоризонта. Нейната цел – поредица от кървави атентати в големи американски градове, набелязани в т.нар. Blacklist, откъдето идва и името на играта.
С нова посока в кариерата на Сам, ново студио начело на проекта и дори нов глас (Ubisoft замени титуляра Майкъл Айрънсайд с Ерик Джонсън, познат на публиката от сериала „Смолвил“), Splinter Cell: Blacklist представлява сериозна промяна в хода на поредицата в доста отношения.
Дали обаче това е за добро?
Досега игрите в поредицата Splinter Cell са се отличавали със сериозна доза линейност независимо дали Сам преследва терористи в Панама или се изправя срещу стари врагове в Малта. Неговата задача неизменно е била да стартира от началото на нивото и да се придвижи до неговия край използвайки стелт и своите джаджи. Наистина по пътя му се разкриват различни възможности и леки отклонения, но всяка от игрите повече или по-малко се играе по този начин. Високата доза интерактивност обаче става все по-достъпна за разработчиците благодарение на напредъка в технологиите и затова не е изненада, че в последно време доста игри се опитват да предложат различни начини на изиграване, съобразени единствено с желанията и възможностите на геймърите. Заглавия като уникалната и недооценена Alpha Protocol и Deus Ex: Human Revolution са добър пример за това, а сега е ред на Splinter Cell да се присъедини към тази тенденция.
С други думи, въпреки че Blacklist е далеч от отворен свят – всъщност би било доста трудно да си представим поредицата да отиде точно в тази посока – в много отношение тя представлява чудесен хибрид, който дава на играчите толкова много възможности и избори, че линейният характер в основата на играта е почти незабележим.
Крепост в небето
Базата на операциите на Сам е огромен и пълен с високотехнологични джаджи самолет, наречен Paladin. По отношение на сюжета той представлява мобилната база, от която Fourth Echelon подготвя операциите си, а като геймплей самолетът е едно гигантско интерактивно меню. От командния център може да започнете нови сингъл и ко-оп мисии, да влезете онлайн за режима Spies vs Mercs, както и да разговаряте със своя екип. В него ще откриете познати лица като Анна Гримсдотир, която например ви дава възможност да ъпгрейднете Paladin с кредити, които трупате в течение на играта. Айзък Бригс пък е човекът, който ви трябва за най-различни статистики от играта, както и за някои ко-оп мисии. В стила на Mass Effect разговорите с вашия екип задълбочават отношенията ви, което е изключително важно предвид, че в началото Сам страда от тежестта на това да бъде самотен вълк.
И все пак геймплеят
Действието в самите мисии тече гладко, разнообразно и винаги с предизвикателство към играча. Типично в духа на поредицата, задачите в Blacklist ви отвеждат в най.различни точки на земното кълбо – от нефтени платформи през тунели, поселища и горящи рафинерии. За да се справи с враговете си Сам често трябва да променя стила си между стелт и агресивен като Blacklist ви дава кредити за три типа на игра – т.нар. Ghost, Panther и Assault. Тъй като това все пак е една предимно стелт игра, промъкването през нивата без да докоснете никого и без да бъдете засечени – или с други думи Ghost стила – ви дава най-много точки. Ако се впуснете напред с огнестрелно оръжие също ще ги получите, но няма да са толкова много. Понякога това обаче просто се налага, тъй като лошите са доста добри и ако не бъдете внимателни с маневрите си, Сам често ще попада в тяхното полезрение. Друг път времевият лимит, който някои мисии имат, може да ви притисне. Ключът към успеха е постоянното движение – в един миг Сам може да дебне врага си, а в следващият да се крие от него. Звучи стресиращо, динамично и качващо адреналина. И е точно така.
Самите кредити са важни за всичко, тъй като с тях си взимате нови джаджи, оръжия, екипировка, която ви дава бонуси в играта и класове в мултиплейъра. Чисто като количество предлаганите неща са адски много, което значи, че може да кустомизирате вашия Сам по почти уникален начин – още един плюс в борбата с линейния характер.
Същата икономика се пренася и в мултиплейъра на играта, където играчите се разделят на екипи от наемници и шпиони и ъпгрейдват своите герои с нови оръжия и джаджи. Въпреки че отсъстваше от Conviction, Spies vs. Mercs традиционно е популярен за Splinter Cell режим и има добра причина за това. Двете страни са с доста различни силни и слаби страни, а различните игри, в които може да премерите сили предлагат традиционни задачи като Team Deathmatch, Capture the Flag и Domination. За по-хардкор геймърите има и игра 2-на-2, където ъпгрейдите не са разрешени.
Какво няма да ви хареса?
От една страна историята. И това е традиционно за игрите с марка Tom Clancy. Американският писател някога може и да е създал име като автор на политически трилъри и шпионски романи, но игрите, носещи неговото име никога не са пленявали с някаква особено интересна история. Това не е The Last of Us и сюжетът около The Engineers бързо ще ви стане безинтересен. Лошите са безлични, а второстепенните герои се забравят бързо.
Друго нещо, на което трябва да обърнем внимание е системата за прикриване. В укритие се влиза лесно, но е по-трудно да го напуснете, когато се налага да действате бързо, например в разгара на някоя престрелка. Понякога секундите са безкрайно ценни и е глупаво, че Сам ги пропилява в невъзможността си да бъде максимално мобилен и да се подчинява на вашия контрол.
Извън това Splinter Cell: Blacklist е една солидна игра. Дълбоката сингъл кампания е допълнена от интересен ко-оп и онлайн режим, графиката е добра, озвучението – включително и новия „глас“ на Сам – върши работата си. Забележките са минимални и не развалят удоволствието от играта, независимо коя платформа сте избрали.
Автор: Иво Цеков