by PC Mania
Един перфектен тактически шутър гостува в империята на хазарта
Терористите никнат като гъби след дъжд. Добре че поне цели девет години Rainbow Six брани виртуалната реалност от тази напаст. Човек би си помислил, че за толкова време играта, пресъздаваща крайно рискованите операции на най-елитния фикционален контратерористичен екип в света, би се изчерпала тотално. Особено след миналогодишната поява на твърде посредствената Lockdown, с която Red Storm осраха пейзажа (най-вече заради идиотския изкуствен интелект на съотборниците ви).
Щом обаче поредицата вече е поверена в ръцете на Ubisoft Monteral – студиото, отговорно за появата на игри като Splinter Cell, Prince of Persia, Rainbow Six 3 и страхотния самостоятелен експанжън Black Arrow – значи има повод за надежди. Макар и пета подред игра от серията, Rainbow Six: Vegas все още има какво да предложи и без съмнение това е най-добрият шутър с тактически елементи, излизал за момента на пазара.
Нов екип, нови стратегии
Във Vegas ще поемете управлението на един новоизлюпен Рейнбоу Сикс екип, ръководен от Лоуган Келър. Неговата първа мисия протича в малкия крайграничен град Сан Джошуа дел Москвиера в Мексико, където основната му цел е, заедно с Гейбриъл Новак и Кан Акахаши, да залови терористка на име Ирена Моралес. Впоследствие обаче става ясно, че тя представлява далеч по-голяма заплаха, отколкото въобще шефовете му са си представяли. Операцията в страната на текилата и кактусите се превръща в пълен провал. А уви, неговите съекипници изчезват безследно.
Междувременно изниква друг проблем в едно от стотиците казината из Лас Вегас. Лоуган е натоварен със задачата да загърби ситуацията с изчезналите си другари и против волята си да отскочи до империята на хазарта, за да го разреши. Този път неговият гръб ще пази екип „Браво”, представен от Майкъл Уолтърс – афроамериканец, експерт по експлозивите и специалист в боравенето с тежки оръжия, и Джунг Парк – разузнавач от корейски произход, вещ в сферата на електрониката. Те ще останат с вас до края на играта, за да ви помогнат да елиминирате терористичната организация, превзела Лас Вегас и превърнала Града на порока в хаотично бойно поле.
По-малко тактика, повече екшън
С идеята Vegas да се хареса на по-голям кръг от геймъри, пък и предвид факта, че е насочена основно към собствениците на конзоли, Ubisoft Montreal са редуцирали тактическите елементи. Но не и прекалено. Сега те са просто с една идея по-малко. Например предварителното изготвяне на план преди началото на всяко ниво липсва изцяло, броят на съекипниците е намален двойно, а първите мисии са значително по-лесни с ясната идея да помогнат на новаците да навлязат плавно в ритъма на геймплея. Това обаче не означава, че играта е лоша или пък твърде лесна и може да я играете като стандартна пуцалка а ла Call of Duty 2. Напротив – Vegas е един изключително добре сглобен динамичен тактически шутър с много престрелки и зрелищни сцени.
Контролът на подчинените ви също е значително орязан, но според мен за добро, тъй като сега даването на заповеди става изключително лесно и интуитивно чрез сензитивна спрямо околната среда система, подобно Ghost Recon: Advanced Warfigher. Насочете мерника към някоя стълба, натиснете интервал и хората ви вкупом ще се качат и/или спуснат по нея. Направете същото срещу дадена врата и те ще се паркират пред нея в очакване на нови заповеди – да нахлуят с гръм и трясък и да изпозастрелят всичко живо, да метнат граната или чисто и просто да я отворят и внимателно да прочистят помещението от гадове.
Прикрий се!
Това, което прави Vegas наистина уникална, обаче е системата за прикритие. Макар и основният екшън да протича от първо лице, в момента, в който натиснете десния бутон на мишката в близост до някакъв обект – бил той кола, ниска бетонна стена или ъгъл на дадена сграда – Лоугън веднага ще намери начин да се прикрие. Тогава перспективата преминава от трето лице и по този начин придобивате далеч по-ясна представа доколко героят ви е защитен и откъде точно би могъл да открие огън максимално ефективно. От тази позиция имате две възможности – или да стреляте на сляпо, като си подадете единствено ръката, държаща оръжието, или, като се надигнете нагоре или надникнете от ляво или отдясно (стига това да е възможно) да се нагласите за по-точен изстрел. Ако не се възползвате от системата за прикритие, бъдете сигурни, че до броени минути ще сте пътници.
Лоугън не може да понесе твърде много поражения, а изкуственият интелект на противниците ви, които този път са далеч повече на брой, е достатъчно гъвкав, че да се възползва на мига от предоставената му ситуация да ви свали на земята.
Промени безкрай
Няма да откриете и абсолютно никакъв показател за здраве. Интерфейсът на играта е максимално изчистен и когато ви ранят тежко, зрението ви ще се замъгли, а екранът ще се обагри в бяло и червено. За да си възстановите кръвта, трябва просто да изчакате малко в някое укритие, подобно на Call of Duty 2, Splinter Cell: Double Agent, Halo 2 и Gears of War, защото прилежно разпръснати навсякъде аптечки няма. Здравето ще се регенерира от само себе си, но имайте предвид, че процесът е бавничък. Благодарение на това нововъведение обаче разполагате със свободата да поемате далеч по-големи рискове от преди. Да надничате, да отвръщате смело на огъня, да намерите най-подходящата за вас позиция, без да се притеснявате излишно за здравословното си състояние и заради опасността да преиграете цялото ниво (или поне от последния чекпойнт, на който Vegas ви е записала). Така че винаги може да застанете на скрито място и да регенерирате, при все че в това няма и капчица реализъм.
За първи път в поредицата ще имате възможност да взимате оръжия от труповете на противниците си. Затова вероятно би било добра идея да опознаете характеристиките на пушкалата предварително, за да може да реагирате максимално бързо на бойното поле. А арсеналът е изключително разнообразен – има най-различни щурмови пушки, пистолети, двуцевки, картечници и прочие, като всички могат да бъдат модифицирани с определени ъпгрейди от типа на заглушител и лазерен прицел. Имайте предвид, че Лоугън не може да се товари като слон и има възможност да носи най-много един пистолет, две по-големи оръжия и два вида гранати (димни, фраг, заслепяващи) или експлозиви от типа на C4. А ако играчът натисне и задържи R, той ще промени начина, по който пушкалото му стреля (стига това да е възможно).
Въображението на един контратерорист
И по отношение на дизайна на нивата Ubisoft Montreal заслужават специални похвали. Пространствата са огромни и детайлни и предоставят възможност да подходите по най-различен начин към врага. Например искате да изтребите няколко противника, скупчили се в една стая. Вариант А: с главата напред през входната врата. Вариант Б: през покрива, като се спуснете с въже по външната страна на сградата надолу с главата, пръснете черепите на онези, които са имали неблагоразумието да се мотаят до прозорците. Междувременно двамата ви съекипници нахлуват през вратата и разпердушинват останалата част от враговете.
Подобни действия стават възможни най-вече благодарение на малката камерка а ла Splinter Cell, с която може да проучвате положението отвъд дадена преграда и така да изготвяте плана си с лекотата с няколко клика, преди да сте влезли. Екстра, особено полезна при разрешаването на ситуации със заложници, в които светкавичните ви реакции са от изключително важно значение, а предварителното набелязване на онези противници, върху които огънят да бъде съсредоточен – основно изискване.
Аленият Вегас
Иначе визуално играта е по-шарена от всякога. Което си е напълно в реда на нещата, предвид факта, че действието протича основно в Лас Вегас. Онези от вас, които са по-чувствителни към червения цвят, да му мислят. Поне постоянно леещата се кръв ще се връзва с багрите на общия пейзаж. Но спокойно, ако нямате карта, поддържаща Shader Mode 3.0, така или иначе няма да успеете да подкарате Vegas, която освен че товари машината ви на макс, изглежда потресаващо добре.
Саундът също кефи максимално, особено началната мелодия в менюто. Въобще – игра на Ubisoft. Какво повече ви трябва да знаете? Полирана е до блясък.
Някои от ветераните на поредицата могат и да останат разочарованите от повечето дизайнерски решения с цел комерсиализация на поредицата, които новите разработчиците са взели. Но предвид ужасно слабия Lockdown на Red Storm, не виждам въобще има ли повод за оплаквания.
Автор: Владимир Тодоров