by PC Mania
За играта
Разработена от „EastAsiaSoft” и „Renegade Sector Games”- “Thunder KiD II: Null Mission” е забавна и динамична игричка от типа „Low-Poly Run’n’Gun” с класическо Old School излъчване и модерна нотка в съдържанието си.
Сюжета ни потапя в тъмни времена за човечеството, времена в които армия от роботи има за цел да отвлече цялата човешка цивилизация и като сме гледали филми за извънземни, отвличащи хора и знаейки какви неща им причиняват, представяте ли си ако са роботи за какво говорим.. Ние влизаме в ролята на Thinder Kid- един смел индивид решен да се противопостави на цялата тази механична напаст.
Единственото, което имаме като защита е нашият верен бластер.. или може би не. Нашето момче е същински атлет – на практика това, което най-много ви помага и движи през нивата е умението ви да прескачате платформи и избягвате атаки на противници. Всичко това се случва в един доста колоритен свят и многобройни нива с различни атмосфери, където неотлъчно ви следва доста енергична, но някак носталгична музика, характерна за жанра.
Геймплей
Заглавието разполага с доста интуитивни контроли, които реагират идеално, а това е крайно необходимо предвид бързите реакции, необходими през препускането из нея. Камерата следва играча от трето лице, а нивата имат различни маршрути, през които може да се премине- за добро или лошо. Понякога един грешен завой може да ви постави в ненужно напрегната ситуация и ако ви убият и решите за завите наляво (да кажем) следващият път е разходка в парка. Сянката под вас ви позволява да разберете на къде реално трябва да се целите при преминаване през пропасти и прескачане на платформи, което пак е един сериозен плюс и не води до изнервящи повторения на едни и същи сегменти, заради лошо координирани скоци.
Впечатления
Прекарах си изключително добре, преминавайки през нивата на тази игричка, но колкото и пъти да се опитвах да я завърша някак все не успявах. Има моменти които са истинско предизвикателство, а дори не говорим за босовете и както вече казах- да прескачаш пропасти, докато избягваш бараж от снаряди, ДОКАТО се опитваш да обстрелваш противници и се стремиш сам да не се убиеш е нещо, което явно не е за всеки. Много смях и предимно абсурдни ситуации ме караха да започвам отново и отново в стремежа си все пак да преборя играта, уви може би някой ден, но не и на този етап.
Босовете са друга тема, тамън си казваш: „Ето след тази атака следва онази атака“ и сякаш гадината те чува и тотално променя всяка една последователност на действия само и само да ти покаже, че въобще не те харесва.
С ръка на сърцето препоръчвам това заглавие на почитателите на жанра и съм сигурен, че няма да съжалявате за инвестията си.
Това е от мен. Отивам за една бира и пак ще се пробвам.
