by Ванеса ПетковаКратка история с пленяващ дизайн за феновете на horror жанра
The Sorrowvirus първо излиза за PC преди около две години, а в рамките на тази пролет вече можем да я открием и на конзоли. Аз имам щастието да я играя на Nintendo Switch, което за мен лично е най-удобната конзола за такъв тип игри, поради редица причини.
Преди всичко бих искала да започна с едно уточнение, което вероятно се подразбира. Switch-а, макар да предлага редица иновации, е доста ограничен откъм възможности на графиките. Това се усеща ясно в съпоставка с версията на играта за компютър, но по никакъв начин на влияе на цялостното изживяване. Адаптирането на графиките според мен е направено с мярка, въпреки че след известно време конзолата се нуждае от почивка.
Играта разказва историята на млад мъж на име Wyatt Heyll, който е подложен на експериментално лечение от родителите си, в опит да открият лек за редица болести, от които страда. Като част от тяхното проучване, Wyatt е третиран с непозната субстанция, наречена sorrowvirus. Веднъж заразен с нея, човек няма възможност да премине в отвъдното завинаги, а попада в Чистилището, където неговата душа се лекува и връща обратно към света на живите.
Всеки път, когато се върне към нашия свят обаче, Wyatt става все по-болен и заболяванията му се връщат с още по-ужасяващи симптоми. Неговите родители го карат отново да се връща в Чистилището, където се надяват да открият достатъчно информация за този свръхестествен вирус, която да им помогне да открият ефективен лек за техния син.
От историята разбираме, че действието се развива в 90-те години на миналия век, а и можем да го усетим като често срещана препратка в environment дизайна на нивата. Сред играта можем да открием няколко различни кукли от популярни телевизионни предавания в миналото, като те ни навигират и имат ключова роля в историята.
Историята прогресира посредством разгадаване на пъзели, които обикновено се намират в скрити символи и изпълнението на задачки за отключване на следващите етапи. Интересна механика, която използват разработчиците, е смяната на средата, когато не гледаме. С едно извъртане на погледа вече всичко е различно и всъщност в доста от случаите това е единственият начин да прогресираме.
Като човек с предимно слабо сърце, наистина се чудех дали ще се справя с този жанр, но бях примамена от интересния дизайн и интригуващата история. За тези от вас, които имат същите притеснения – играта е предимно спокойна с тук-таме някой малък сърцетуп.
С напредване на играта се забелязва как нещата стават все по-шантави и непредвидими. Колкото повече време прекарваме в Чистилището, толкова повече губим от своя разум и това съответно влияе на историята. В даден момент си даваме сметка, че нашият главен герой минава през неимоверно мъчение заради своите родители и стремежа им да открият лек, и на този етап търси начини как да се отърве от този безкраен цикъл.
Около час навътре в играта, стигнах до край, който се оказва, че е един от четири различни възможни. При стартиране на следващото проиграване, играта помни през какво вече сме минали и историята надгражда върху това.
Смятам да се върна към играта скоро, за да мина и през останалите три възможнoсти.
В заключение, смятам, че играта си заслужава вниманието. Стартира е като страничен проект, който да помогне на разработчиците да разпуснат около големи такива, а всъщност се превръща в история, в която видимо са вложени емоции, усилие и внимание към детайлите.