The Sims 2: University

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 03 апр. 2005

Първият add-on към втората част на виртуалната епопея The Sims 2, както може да се очаква, изобщо не закъсня. EA и Maxis останаха верни на себе си и не пропуснаха светкавично да издадат продължение на още пресния си изцяло обновен продукт. В предварително изнесените данни, които споделих с вас преди два месеца, щедро ни обещаваха симулативност на разнообразни изживявания, свързани със студентския живот. Дойде времето да разберем доколко играта е успяла да пресъздаде реалността. Едно от генералните нововъведения в The Sims 2 бе наличието на жизнен цикъл, през който последователно преминават вашите виртуални кукли – детство, юношество, зряла възраст и старост. Благодарение на новия сегмент, наречен young adulthood, симсът може да избира дали веднага да премине към монотонното ежедневие на възрастните или да отложи този момент с постъпването си в университет.

И за да не поднасям само суха информация за звук, графика и геймплей, ще ви направя свидетели на

съдбите на двама от героите

с които заедно стигнахме до сюблимния момент – дипломирането. Ричард е аристократ трето поколение и е записал икономика. Живее в пищен дом и има всичко нужно, за да се чувства уютно – спи в легло с балдахин, има последен модел лаптоп, богата библиотека, басейн на двора и множество удобства, които са чужди на обикновените трудови хора. Мона учи приложни изкуства, живее в скромна къщичка и не разполага нито с библиотека, нито с плазмен телевизор. Няма и компютър, нито видео игра. Както се вижда, разликите между двата персонажа са повече от очевидни. Но и двамата са изправени пред нелепостите на студентския живот, които са се опитали да симулират EA и Maxis. Университетското образование включва четири години, като всяка е от два семестъра по 72 симочаса. Между отделните семестри няма почивка, само една изнурителна последователност от писмени работи, текущи задачи и изисквания за повишаване нивото на уменията. Освен това с излизането от дома времето не спира да тече, както бе досега. Адекватно въведение, но, уви, увеличаващо трудността на оцеляването.

Първата година Ричард завърши с пълно 6, като покри всички изисквания. Не излизаше от дома си, нямаше никакви контакти с колегите си, освен с любимия професор. Резултатът, освен 1200 симолеона под формата на стипендия за отличното представяне, бе и тежка форма на депресия от това, че ограничих развлеченията и връзката му с външния свят. Следващият семестър премина в наваксване на пропуснатото с едно неуспешно парти, на което дойдоха само двама от поканените.
Запознатите знаят с каква скорост лети времето в света на The Sims. Прост пример е фактът, че, за да се качи до спалнята на 2-ия етаж, Ричард губи по 1 симочас!

И така, успя момчето да се пооправи, а аз заложих на виртуална форма на комуникация в чата – така и социалния показател, и този за развлечения се държат в границите на допустимото. За да не идва социалният работник преоблечен като заек да му оправя негативизма към живота и оня смешен лекар, който долита като Карлсон и с хипноза му вдъхва вяра, реших да сведа трупането на знания само с посещенията на лекциите и ако Ричард е в настроение, да пише поне домашните си. Текущите сметки бяха покрити със стипендиите, с ограничаване на първоначалния лукс и с разпродаване на част от имуществото. В края на студентството си Ричард се дипломира с посредствената оценка 4, не успя да намери приятели и така и не разбра що е то рок-концерт или първа целувка.

Да видим

как успя да се справи Мона

Поради липсата на каквито и да било условия за подготовка в жилището си, тя прекарваше повече от времето си из кампуса. Уроците учеше в кафето, където виждаше и себеподобни. Компютри и други пособия намери в библиотеката, посещаваше басейна и фитнес залата, за да поддържа форма и се забавлява. Хранеше се в пицарията и успя да си купи някоя нова дрешка като работеше на касата преди лекции. Вкъщи се прибираше, само за да се къпе и да спи. Интензивността на контактите и с други симове покачи показателя за въздействие и тя с лекота успяваше да накара някой да напише курсовата й работа, а пощальонът – да почисти къщата й. Дипломира се момичето с 5.5. Не успя да се добере до тайните общества, но не се и оплакваше.

The Sims 2: University предлага и възможност за живеене в общежитие, но от личен опит знам, че не е много приятно. Затова и си спестих виртуалното изживяване на тази форма на студентство. Така рекламираният бой с възглавници между няколко нахилени девойки все пак го видях, но в една от къщичките, където живееха трима другари. Това е удачна компромисна форма на съжителство, тъй като може да се осигурят прилични условия на живот и в същото време да не се изолират вашите кукли.

Ако мога с една дума да обобщя съдбите, на които станах свидетел, то ще е нелепост. Нелепо е да въведеш такива антихуманни изисквания, за да се покрият изискванията на геймплея. Наистина: кратко е студентството, но с претенциите на The Sims 2 за максимално доближаване до реалността излиза, че това е най-черният период от живота.

Разведряване би следвало да има с новата възможност за въздействие върху други симсове с командата “Inlfuence to”. На нейна база е създаден нов показател – Inlfuence Мeter. Точки за него се трупат след задоволяване на желания от Wants bar-a, оградени в синьо. Освен че носят актив за Aspiration-a, те трупат бонуси, които да ползвате, за да почисти някой къщата, да ви напише домашното или да сервира храната. Но за да се възползвате напълно от новата измишльотина, трябва да имате широк кръг от добри приятели, което ви позволява да минете в по-висок левъл на въздействие. Звучи сложно, но наистина е полезно, ако решите да заложите на стратегия, в която някой друг да учи вместо студентчето ви.
И нещо друго ме доведе до

недоумение

Защо след посещение на лекции симсът ми се връщаше жаден за социални контакти. Че не му е било забавно, е разбираемо, но нереално е да си бил сред себеподобни и да не си разменил с никого една дума. Или на депресивни личности попаднах, или нещо изкуствения интелект на куклите не се е развил. Направих и друг опит. Стартирах един от сценариите с намерението да гледам и единствено да гледам какви ще ги свършат моите питомци. Друг път влагах емоционална ангажираност, а сега заех позицията на удобно настанил се зрител. Гледах комедия на абсурда. И не знаех да плача или да се смея. Всеки от тримата вършеше това, което не му трябва. Гай, който учеше математика, само рисуваше, а двете девойки по цял ден играеха на хек. Едната от тях предизвика пожар поради неумения в готварството и двамата й съквартиранти така и не се сетиха да се обадят на пожарната. Изгоря си момичето, а на оставения от смъртта надгробен камък двете й другарчета само ридаеха и се молеха за възкресението й. Накрая и те умряха. Така че не разчитайте сисмът да се грижи за себе си.

The Sims 2: University ми напомня за първите адони към първата част на поредицата. Бе важно да излизат на няколко месеца, да не би случайно на феновете да им хрумне да сменят формата на задоволяване на липсите в социалния си живот. Почивните дни бяха въведени една във втората част на играта. Ще повторя, че тук отново се наблюдава подобен алогизъм. Но пък има въведени нови елементи в строителството – вече е възможно да има приземия, позволяващи да се пресъздаде по-разчупена архитекура. И нови декоративни елементи има – плъзгащи се врати, мебели и други интериорни дреболии. Уви, старанието ми да комбинирам в подходящи тонове подовата настилка с тази на стените бе напразно. Явно еклектиката в най-кичозната форма е на почит сред американските домакинства.

Electronic Arts, както се вижда, нямат и намерение да се отказват от експлоатацията на идеята The Sims. Питам се какво ли ще има в следващия адон след няколко месеца – преживявания в старчески дом, трафик на жени и търговия с органи или колонизиране на Марс. Макар че извънземните всъщност вече са част от персонажите, населяващи играта. Ако искате зелен отенък на кожата на потомството, заселете се в Strange Town и се оженете за някое извънземно. Няма да коментирам доколко забавно ми се струва това, но нека не забравяме, че масовата аудитория на сагата е главно в САЩ.

Финалът… това е финалът всъщност, където възкликвам без особен патос и задоволство, по-скоро със съжаление за проиграните часове: Да ни е честит новият адон! Да ни е честит The Sims 2: University!

Автор: desi|re