The Sims 2

Ето че за почитателите на The Sims големият ден настъпи – най-накрая втората част е вече факт. И най-радостното е, че Maxis удържаха на обещанията си – триизмерна среда, в която да играем с нашите виртуални кукли, наистина много нови взаимодействия с другите членове на общността, развит изкуствен интелект, допълнителни интериорни решения и какво ли още не. И под въздействие на всичко това просто не знам откъде да започна…

Уместно е, предполагам, със

самите герои и възможностите за тяхното моделиране

което може да се прави както при тяхното създаване, така и по време на самата игра. Цвят, дължина и форма на косата, оформяне на лицето с изключителна детайлна настройка на челото, скулите, носа и прочие индивидуални белези. И това не е всичко. Можем да зададем цвят на кожата – негърче или бяло скандинавче да командваме, с добре поддържано тяло ли да е или да страда от затлъстяване, да носи ли очила и да има ли мустаци (в случай че е от мъжки пол). Жалко, че при преминаване от една възрастова група в друга няма възможност да избираме стила на обличане, както е при създаването на вашия персонаж. По подразбиране се наследява облеклото или на майката, или на бащата в зависимост от пола с възможност за минимални корекции, което на фона на първоначалния избор е нелепо.

Но на кого му пука всъщност за дизайна на симсовете, когато Maxis извеждат на преден план грижата не само за познатите от предишната част показатели (hunger, comfort, bladder, energy, fun, social, hygiene и environment ), но и на две нови групи – Wants и Fears. Те усложняват и без това тежката грижа за дечицата ни, тъй като формират т.нар. Aspiration meter, показващ ни доколко симът се придържа към смисъла на жизнения си път. Той пък от своя страна може да бъде пет варианта – романтична натура (любовта е мотивиращата сила), човек на знанието (колкото повече умения, толкова по-добре), семейно ориентиран (грижата за близките и многодетието определят душевното състояние), печалбар (скъпите предмети в дома и заплащането са важни) и бохем (партита, приятели и бурни нощи). И като се комбинират всички тези фактори, вярвайте ми, се изправяте пред наистина сложната задача да направите живота на PC-тамагочитата си песен.

Запознатите с правилата на играта знаят, че уменията определят израстването в кариерата. Новото тук е, че тяхното формиране започва още в ранна детска възраст. От вас зависи да намерите време да научите детето си да говори и да му осигурите пъстри кубчета, с които да играе, защото способностите, които ще развие, ще са му от полза като седне на училищната скамейка. Защото няма нищо по-хубаво от това малкото момченце да носи шестици в къщи и така да радва мама и татко. Те, освен че ходят на работа, за да има с какво да купят последен модел компютър и да го вкарат в частно училище, водят и личен живот. Вечер, като си легнат под завивките, не само сънуват сладки сънища, но се отдават и на

плътски удоволствия

– WooHoo, както се наричат на симския език. Но подробностите остават, уви, само за тях. Играещият чува само фойерверките на финала и ако мама и татко наистина се обичат, се появява нов член на семейството, съчетал по генетичен път особеностите на родителите си. Точно като при истинските хора!

Сходна е ситуацията и с хронологичното преминаване от един жизнен цикъл в друг, познат ни от реалния живот. Пеленачето се превръща в дете, порастващо – в тийнейджър, който се превръща в зрял мъж или жена и след старостта неминуемо един ден се появява The Grim Ripper и отнася в отвъдното душата на виртуалното същество. А на близките оставя надгробен камък, на който да се молят за мир на праха за дядо Педро. Но нали сте Господ Бог в този свят – ето, че имате силата да отложите смъртта с помощта на еликсира на вечната младост.

Чудодейната напитка с пари не се купува, тя е част от новия тип предмети, пряко свързани с нивото на Aspiration. Задоволяването на всяко възникнало желание носи определен брой точки, които се трупат, и с тях осигурявате специалните предмети, наречени aspiration rewards – за мен еликсирът си остана най-полезен, но той е и най-скъпият. Обаче който пие от него, връща времето назад и продължава към висините на кариерата, която е избрал. Ако пък не сте били достатъчно грижовни, сисмчетата ви ще ще изпадат често в депресии и ще имат по-малко дни на този свят.

След положените от разработчиците титанични усилия, действията в The Sims 2 се развиват в напълно триизмерна среда. Откъдето и да ги въртите
виртуалните кукли

са сякаш от плът и кръв

А като се приближите максимално към дадена повърхност, можете да сте повече от сигурни, че именно с мокет е постлан пода и че за закуска има палачинки със шоколад. “Какво ли ще ни предложи третата част след време”, вече се питам, докато навирам нос в цветята, забравила, че нямат аромат – достоверността не само във визуално, но и в симулативно отношение е на ниво, което дори леко плаши. Приликата с нашия свят е наистина поразителна. Може да отделиш месеци от собствения си живот за изграждане на генерации виртуални същества, да станеш свидетел на предаване на белези по  наследство, да разбереш как точно са се появили империите, защото след като първото поколение посвети живота си на материалните придобивки, на следващите им остава да развият собствения си потенциал, без да мислят непрекъснато за насъщния.

Такива мисли ми се въртяха в главата, докато гледах как куклите в спретната къщичка танцуват, смеят се, чатят със себеподобни, играят на електронни игри, медитират, изпитват ревност, любов или омраза. Освен това животът оставя отпечатъци в съзнанието им – те пазят спомена за първата целувка, за това, че са били болни и за мига, в който майка им е предала богу дух. На базата на спомените се формират и страховете им. Уви, все още нямат артикулирана реч, а симският език определено за мен не е от най-благозвучните. Има какво да се желае и от помощния персонал – прислужници, градинари, бавачки и прочие.

Взаимодействията с тях са крайно ограничени и нямате власт да задавате тяхното поведение. И когато хигиенистката търка по два часа аквариума с рибките без да измие чиниите, няма какво да направите освен да я уволните и да се молите следващата да е по-съвестна или да осигурите финансова стабилност, за да може някой от членовете на семейството да се посвети на грижата за къщата.

Та такива ми ти работи

около The Sims 2. Мястото, с което разполагам тук не е достатъчно, за да ви разказвам още за преживелиците си в този изпипан почти до съвършенство симулативен свят. Но за финал ще споделя, че когато един от синовете в семейството – Емилио, за който старателно се грижех, пое по своя път, се почувствах странно. Сякаш част от мене си бе отишла. Не можех да му се обадя – поради недомислие, хората, които напускат къщата, нямат дори мобилен телефон. Можех само да чакам да мине покрай оградата, за да се видим.

Усещате ли, че ви говоря така, сякаш светът на The Sims 2 е част от реалността ми? А нима това не е и предназначението на един истински симулатор на човешко поведение?

Преценете сами…

Автор: Десислава Чаворска