Аз помня по две секунди и името ми е Лилия Стоилова.
Добре дошли в клуба на анонимните monkey-холици.
Чувала съм, че и маймунките помнят по толкова. Надали…
Но ви говорех за себе си. 🙂 Та, странното е, че на фона на осакатената ми по принцип памет, ясно си спомням 1990 г. (да, бе!). Или поне годината, в която играх за пръв път Monkey Island, която и да беше тя… Не помня дати. Помня само ярки събития. Като първия път, когато малкият ни оръфляк Guybrush подаде русата си главица на монитора ми и заяви, че иска да бъде пират. За всички, които помнят това, спомнят си го с умиление, или са били твърде млади, за да го видят на времето, сега идва римейк на The Secret Of Monkey Island, наречен Special Edition.
Melee Island – “Deep in the Caribbean”
С напиращо в гърдите желание за пиратстване, Guybrush Threepwood крачи с миниатюрните си ходила по суровата земя. Досажда на когото свари и се опитва да разбере как да стане пират. Скоро три бурета с грог и пиратска репутация, наливащи се в Scumm Bar, му посочват три задачи, в които може да се докаже като такъв. Трябва да победи най-добрия (или в случая най-добрата) в битките със сабя – Sword Master на острова (в прочутата игра с обиди), да изрови истинско съкровище и да открадне статуя от имението на Илейн Марли – губернатор на острова.
Съсредоточен в задачките – закачки, Guybrush неусетно се влюбва в красивата губернаторка и бързо я запленява с неуменито си да каже нещо смислено в нейно присъствие. Тя обаче е изгора и на мъртвия LeChuck, който й е хвърлил око още приживе. Опасна игра започва нашият младши пират и това е всичко, за което той мечтае. Малко по малко се забърква в едно приключение с една-единствена крайна дестинация: семейно щастие. Целта ви маааалко се измества от първоначалния план за пиратстване, ама съвсем лекичко! Вие де факто пак си пиратствате, просто същевременно спасявате красавицата, за която ще се ожените (или към този момент поне се надявате на нещо в тази насока). Всичко това ви отвежда към прочутия Маймунски остров.
Ето така се заражда легендата, превърналата се в безкрайна битка между доброто и злото – хилавият рус добряк, който винаги е готов да ви покаже триглава маймуна и тантурестия брадат труп, влюбени в една и съща бойна мацка (проследете приключението им и в идните продължения на играта, като нe изпускате и най- новата пета част – Tales Of Monkey Island, която наскоро започна да се точи бавно, бавно на пазара като мед в гърло… но не ме питайте за Grim Fandango :-)).
Минало незабравимо
В моя случай си е сложно да има нещо такова – „незабравимо” (помня по две секунда). И все пак…
Именно за феновете с по-слаба памет можете директно да сравните старата версия с новата. Това си е яко отвсякъде погледнато. 🙂 Освен във визуално отношение, можете да обърнете внимание и на музикалното оформление. Всяка сцена от играта е прерисувана наново, обогатена откъм детайл с всичките му там нови красоти, музиката е прекомпозирана с леки промени.
Лично на мен много ми хареса и това, че добавяйки повече детайл, създателите наблягат солидно на cartoon стила, докато в оригинала това не е така. Играта има визия, по-близка до третата серия – The Curse of Monkey Island, отколкото до някоя от другите части. И като се има предвид, че лично за мен третата част е най-най-най-любима, това ми се услади.
В стила на оригинала и интерфейсът е доста сходен. Играта ви кара да изберете между многото действия, които можете да извършвате за всяко нещо- т.е. Open, Give, Pick Up, Use, Talk, Push, Pull и т. н., и т.н. Важно е да използвате точното действие, защото ако например искате да дадете на Otis дъвка и изберете use за дъвката, Guybrush просто я сдъвква собственоръчно… (сдъвка я собственозъбно?!) абе сдъвква я самият той. 🙂 Начинът на browse-ване между различните действия обаче е променен, можете да ги сменяте на цикличен принцип или да ги избирате от меню, подобно на инвентара ви.
Готино е, че е добавена и hint- система. Тя е тристъпкова и ако не се сетите какво да правите, последната стъпка е просто очевидна – Guybrush си ви казва какво се иска в прав текст. Това е готино, защото можете да го използвате например еднократно, не е като да сте изтеглили walkthrough и да си кажете: „Един път cheat-нах… вече е все едно.” и да претупате играта по куция начин. С тази опция римейкът е и по-friendly за хора, които не са на „ти” с жанра и може да привлече нови фенове.
Интересно е, че са запазени старите бъзици. Например дори и сега можете да питате Cobb за Loom. Добавени са обаче и някои освежаващи фрази тук-таме за изненада на феновете и за цвят.
Да я играя или не – това е въпросът
Играйте я! 🙂 Ако сте фенове на старата игра и сте я превъртали навремето, пак няма да ви е толкова досадно – минали са цели 19 години. А ако сте я играли, шансовете да сте я заобичали клонят към 100%. 🙂 Така че, дори и ако някак си помните всичко, пак ще ви хареса заради освежената визия, диалози и самият факт, че имате ново извинение да я играете отново. Играта не е много дълга и за 1- 2 дена (дори по-скоро 1, има и hint-система, както казах) преспокойно можете да я врътнете. Единственото леко разочарование е, че няма никакви unlockable изненади и екстри. Очаквах някакви невиждани артове и чудеса… Но все пак играта сама по себе си си е чудо и то голямо.
Ако пък не сте я играли навремето, нямате никакви очаквания и т.н., просто си я набавете- задължително е. 🙂 И сами ще разберете защо. И добре дошли в клуба на анонимните monkey-холици.
Автор: Лили Стоилова