The Mystery Of The Mummy

Известният английски египтолог лорд Монткалф изчезва безследно. Полицията работи по версия за самоубийств. Тя е, убедена, че причината за това вероятно е странното поведение на възрастния човек, който, малко преди да изчезне, сякаш се побърква. Ученият обезумява обсебен от идеята за проклятието, тегнещо на мумията на жрец, която той изравя. Налегнат от параноя той поставя смъртоносни капани из собственото си имение-музей, което е пълно с безценни египетски артефакти.

Елизабет Монткалф е дъщеря на учения. Тя е вдъхновена в професията си от баща си (ухаа!!! – Tomb Raider ;-)). Лордът обаче не одобрява това. Въпреки някои спречквания между тях, Елизабет му се възхищава и отказва да приеме, че той се е самоубил. Тя изпраща писмо на Шерлок Холмс, който е далечен братовчед на бъдещия й съпруг и го моли да разследва случая…

Вратата на имението отваря гостоприемен прислужник с мазна физиономия, който става още по-съмнителна фигура, когато Холмс намира писмо, в което персонала на имението съобщава, че напуска работодателя си. На всичкото отгоре привидно пустото имение се радва и на още един обитател – мистериозна мумия…

The Mystery Of The Mummy ме грабна със своето начало! Самият факт, че Шерлок Холмс е затворен в огромно изоставено имение, пълно с египетски загадки и митични предмети, ме очарова. Уви, това беше само привидно…

Пъзелите,

които са жизнено важна част от всеки куест, са доста недоизпипани. Играта се опитва да впечатли с трудност, но най-осезаемо остава парещото чувство за нелогичност. На моменти създателите направо са прекалили. Дори авторката на walkthrough-то, което понякога бях принудена да изпозвам признава, че сама не знае защо дадени загадки се решават по даден начин. Тя направо казва, че просто случайно е налучкала отговора и няма обяснение за избора, който трябва да направите…

Играта е разделена на 5 нива, в които пъзелите са прогресивно усложнени.

Най-любим ми е случая с една зала, украсена с египетски мотиви. Там  има две кофи, резервоар с вода, място, където можете да я изливате, и един камък. Когато Холмс стъпи на камъка, той казва, че чува нещо зад себе си. Но щом се премести, то изчезва. Когато сложите каквото и да е количество вода в някоя кофа и я поставите там, не се получава нищо, освен ако сложите не точно 4 литра вода. Нямам никаква идея защо толкова. Особено гледайки рисунката с известната митологична сцена, в която Анубис претегля сърцето на мъртвия и преценява дали е грешно или не, съпоставяйки теглото му с Перото на истината. По никакъв начин това не подсказва за 4 кг тегло (вода). Всъщност в този момент в инвентара имате 4 статуетки, но те нямат връзка със случая. А пък и в играта са общо пет, така че не вярвам това да е логиката. Да не говорим за недомислицата, че стъпвайки Холмс задейства пъзела, а той едва ли тежи 4 кила…
Хрумването, че когато решите пъзела, зад вас изниква нещо като шахматна дъска, също е странно…

Определено се забавлявах и над отговора на следната загадка:

По- добро е от Господ,
По- зло от Дявола,
Бедните имат много,
Богатите се нуждаят от него,
( и любимият ми ред, без, който просто нищо нямаше да е същото 🙂
Ако го изядеш, умираш,
Що е то?
!

Досетихте ли се вече?! Ами че то е очевидно – Brahmans! Най- високопоставената индийска каста… Да – имате едно листче, на което пише това онова за кастите, но какво общо има това с безумната загадка, аз така и не разбрах…

Е, за щастие има и някои добри попадения при пъзелите. Например един с въртяща се стая, която се мести в зависимост от вашите движения по пода.
Интересно е и това, че има пъзели, които трябва да минете за време. Например когато попадате в стая, в която не можете да останете задълго, защото не можете да дишате. Времето се удължава, ако използвате парче от близката завеса, за да покриете устата си. Трябва да действате бързо и на един по-ранен етап, когато сте в тъмно помещение със запалена факла и тя бавно изгаря. Можете да си направите и втора факла, обаче времето е предостатъчно…

Лично на мен не ми се нрави и фактът, че по време на играта

не говорите с нито един герой

Може това да е така, защото по принцип съм си приказлива. Но все пак мисля, че някак си не е много приятно да има диалози само във филмчетата. Бих предложила авторите да откупят правата върху Enjoy The Silence на Depeche Mode за заглавна песен.

Но стига глупости. Ако трябва да сме честни, музиката на играта е наистина добра. Много подходяща и атмосферична. Минуси са обаче фактът, че има четири основни мелодии, които се повтарят през цялото време. Има и една джазирана мелодийка, която лично аз не мисля, че е подходяща. Едипетските мотиви в другите песни обаче са доста интересни и приятни.

Визията, в тон с цялостната атмосфера на играта, е древна и супер- пикселизирана. Дори когато се развъртите в менюто и качите детайлността на играта на максимум, резултатите не са блестящи. Идеите, които са пресъздадени, обаче са интересни и на места дори наистина оригинални. Освен самото имение, готина е и идеята, че курсорът ви, който е ръчичка, се превръща в лула (все пак за Холмс говорим), когато не можете да правите някакво действие, а почивате. Фактът, че курсорът ви се променя при възможност за различни действия, е от голяма помощ при намирането на някои по-микроскопични предметчета (може би ръката с лупа щеше да е по- подходяща за тези случаи, но уви тя вече се използва с функция examine :-))

Най-странното при тази игра

обаче не е логиката, която авторите са използвали при създаването на пъзелите, които са включени. Не! Най-странното е, че играта ми хареса, без и аз да знам защо . Е, не преобърна представите ми за куеста, но определено има добра история с интересни обрати и някои добри попадения при загадките. А пък и нелогичните моменти са си забавни – не мога да им го отрека. Просто са толкова абсурдно тъпи, че си заслужава да ги видите! Може би пък авторите просто са искали да направят по-автентична играта, тъй като лорд Монткалф, който е сптавял загадките, все пак е бил считан за луд…

Както и да е. Ще гледам някак си да преживея странностите на тази игра. А вие, ако по принцип не си падате по куестове, наистина не трябва да сез ахващате с това заглавие. Ако, обаче обичате този тип приключения, можете да се заредите с индустриално количество хартия за записване на всички пъзели (ако не ви трябва за решаването им – поне си заслужава да ги увековечите) и търпение. Все пак не всеки ден можете да се вживеете в ролята на Холмс.

Автор: Лили Стоилова