by PC Mania
Ева стои до гроба на майка си, а лекият дъжд става все по-силен. Тя се взира в паметника й и се опитва да намери нещо, което ще й помогне да открие отговорите на нейните въпроси. Но надписът си е един и същ: „За Джесика, обичаната жена и майка. Боговете не искаха да бъдем заедно…“ 1963-1998. Тогава тя вади малък медальон и го поглежда за момент. Дъждът капе по него. Баща й заминава надалеч, когато майка й почива. Той прекарва цялото си време във фeрмата си във Франция и Ева го вижда веднъж годишно. И в този ден все пак пристига пакет – баща й най-накрая намира време да се свърже с нея. След като го отваря обаче, тя разбира, че става нещо странно. Пакетът съдържа любимия медальон на баща й и писмо.
“Колко ми липсваш, скъпа Ева. Мина много време от последната ни среща. Може би изглежда само като месец, но не съм те виждал от години. Всичко, което искам, е да те видя още един път, преди да потъна в забрава. Вземи този медальон.
Той ще ти помага и ще те пази
Винаги го дръж близо до сърцето си и нека то те води. Вярвам, че ще ме намериш. Не сме толкова отдалечени, ограничава ни една и съща вселена. Ела при мен в моето имение. Имам нужда от теб, моя единствена… Татко.”
Така започва тази странна игра, около която не се шумеше и остана почти незабелязана в геймпресата, но която ме въодушеви и затова реших да ви разкажа за нея. Макар и доста далеч от класиките в жанра, тя има своите достойнства и всеки фен на куестовете трябва да има собствено мнение за нея. Вашият човек (кажете, че ви липсва момиче в главната роля), както обикновено става в подобни игри, е мацка, която този път носи името Ева. Тя е секси, (средно) интелигентна и няма и капчица чувство за хумор.
За да бъде сюжетът на играта интересен и съответно, тя да ви задържи до края пред мониторите, авторите са се постарали да направят увлекателна история, макар и с доста фалове. Бащата е учен-археолог по професия (гади ми се), който живее съвсем сам след смъртта на майката в отдалечена ферма във Франция (вече ми олекна, но не заради Франция 🙂 ). Обаче писмото е доста обезпокоително – Ева усеща намека на стареца, че той смята да сложи край на живота си. Уплашена, тя ще трябва да разбере какво се е случило с татко й и какво се крие зад думите му – още повече, че отдавна не го е виждала.
Играта започва банално – с Ева отивате в семейната къща, влизате в разни стаи и хамбари, обикаляте двора, но доста бързо ще попаднете в причудлив свят, в който живеят трудни за описване същества и персонажи. Пред вас ще се разкрие не просто един мит – легендата за Кристалната долина, но и реалността – паралелно измерение на магията, местни жители, политическа ситуация, фентъзи атмосфера… какво повече искате?
Подобно на
„Алиса в страната на чудесата“
и Ева ще има доста причудливи преживявания в този малък и дори психарски свят (как ли им е хрумнал на разработчиците без Падре Мескалито или поне без Бай Веселин от Пиринско, се питам). Все пак в него има и ирония, и дори хумор, което всъщност отново потвърждава моята хипотеза… В това място Ева ще трябва да извършва не една и две трудни и предизвикателни задачи, срещайки се с малки и – за щастие – незлобливи създания.
Не знам дали това ще ви зарадва, но прави впечатление лекотата при преминаване на геймплея. Това сигурно ще издразни хардкор почитателите, но пък, от друга страна, прави играта неангажиращо виртуално място за релакс и забавление след натоварената работна седмица, когато и морето още не се очертава на хоризонта. Впрочем това сякаш е тенденция – разработчиците не искат да карат геймъра особено да си натоварва мозъка, нито да му предлагат неясно и хипотетично развитие, както беше в куестовете преди. Вярно – има много игри и трябва динамика. Не играем шах все пак. Но пък това е куест, което означава, че предпочитаме шаха пред екшъна, ние… аз и ти, който четеш тази статия. Явно това е и икономическото обяснение на проблема.
Необичайно е решен въпросът с озвучаването на диалозите. Такова просто няма. Искам да кажа, че наистина го няма… За да се информираме в обстановката, трябва да четем предложените ни субтитри на фона на леко чуруликане на птички, заедно с други съпровождащи звуци. Обективно погледнато, от една страна, така разработчиците са решили
супер досадния проблем с монотонното повтаряне на реплики
от рода: „Не мога да направя това сега“, „Мисли, Ева, мисли“ или „Вратата е наистина заключена“, които понякога ви карат да посегнете с ръка към монитора, но понеже сте го купили, четейки статия в любимата рубрика „Джаджи“, намирате сили да се успокоите, преди да го размажете на стената. От друга страна, е наистина тъжно да не можете да чуете гласовете на интересните персонажи от Кристалната долина.
Системата за управление е типичната за жанра – point and click. Впечатляващи са оригиналните загадки, разнообразието от местонахождения и десетките скрити нива, а не на последно място – и множеството герои. Както в повечето куестове, геймърите с по-слаби машини ще могат да се насладят на приключението, но нека съм честен – графиката е далеч от това, което видяхме в последните игри от жанра, които ни зарадваха неотдавна – нарисувани са 2D бекграунди в изцяло 3D среда. Пискелите удрят шамар – тъжно, но факт. Искаше ми се по-добра графика заради интересното стори. Ълговати, нелепи, дори грозни и зле нарисувани фигури изобилстват в това заглавие. Трептящите листа на дърветата под напора на вятъра и бързото бягане на героинята ви заслужават „адмирации“, защото първото просто отсъства, а второто е нещо като леко забързано ходене, което обаче далеч не ви спестява от времето. И все пак визуалните несъвършенства на играта
няма да ме накарат да я оплюя
до степен да ви откажа от нея.
Легендата за Кристалната долина е пример за произведение, родено от голия ентусиазъм на разработчиците. Факт – играта е на разположение за Windows 9x, 2000, XP, Vista, също така за новите ултрамобилни PC платформи (UMPC), Mac OS и Linux x86/x64, BSD, Solaris и други Unix варианти. Знам, че тя няма да е сред фаворитите на типичния PC Mania-к, но съм убеден, че всеки любител на куестовете ще прочете тази статия, дори и да не си е купил заглавието.
Автор: Свилен Енев