by Никола Люцканов
Когато нещо зависи твърде много от носталгията, за да изглежда забавно, това често е знак, че в играта влиза и вашата сантименталност.
The Last Hero Of Nostalgia e цветен пикселизиран свят, преливащ от малки препратки към някои от най-емблематичните игри на всички времена по начин, който успява да остане свеж до края. Това прави играта много по-забавна, отколкото можете да очаквате.
Земята на Носталгия е пъстър гоблен от видеоигри. Различните й региони са изпълнени с герои, които разиграват различните истории, за да поддържат мястото живо. Вашият герой трябва да върне спомените за тях в свят, който ги губи. Това ни води до пътуване до различни точки и убиване на босове, наречени Велики, но има и много естетически решения, които служат за пикантна подправка на тази разпознаваема формула. Тук „огньовете“ на контролните точки се наричат маяци и когато ги запалите, 8-битовите 2D пространства около тях стават напълно текстурирани 3D среди. Същата трансформация се случва и с емблематичното оборудване, което събирате. Това са сцени в играта, които аз никога не пропуках, защото бяха супер интересни.
The Last Hero Of Nostalgia не се различава фундаментално от която и да е екшън игра, която сте разцъквали. В тази игра, както и в много други, е здрава връзката риск/възнаграждение, която има голяма роля в битките ви, защото определя наградата ви в края. Като човек, който е играл много подобни игри, не ми отне много време проучването на процеса и бързо открих, че ми се искаTLHON да промени формулата за печелене на битки и пари по някакъв съществен начин. Това беше желание, което не се изпълни по време на приблизително 10-часовото пътуване.
Голяма част от действието се играе точно като онази методична, базирана на сандбокс игрите с рундове, която бихте очаквали от soulslike, а много от анимациите на оръжията дори са почти идентични с Dark Souls.
Разнообразието от оръжия изглежда много малко в сравнение с мечове, брадви и боздугани, съставляващи по-голямата част от селекцията, докато копия и кинжали допълват офанзивния избор. Въпреки че се предлагат в различни цветни форми, функциите им са до голяма степен еднакви.
Например, оръжията имат отключващи се специални атаки, но много от тях споделят една и съща невзрачна въртяща се черта. Магическите атаки, наречени „източник“, са интересни, с движения като бърз шурикен и лечебна билка, но не прекарах много време с това, тъй като изграждането ми беше до голяма степен беше фокусирано върху физиката на героя.
Чудовищата, с които ще се биете, идват в много форми, които постоянно променят плана ви за игра. От доста прости мошеници с ножове и тромави бронирани рицари до уклончиви малки горски гоблини, които се превръщат в картонени животни, за да се скрият от вас, всяка зона има нов проблем за решаване. С изключение на едно конкретно същество, което приличаше на Жаба, нито едно обикновено чудовище не се чувстваше потискащо по начините, по които някои мини-босове на Souls могат да се чувстват. Босовете, които са много малко, бяха сравнително трудни и изискваха известно време. Те също идват в някои запомнящи се форми и размери, като гигантски мародерски звяр, направен от трупове, или танцуващо създание, подобно на Буда. Всеки регион е пълен със свои собствени тайни ъгли и криволичещи маршрути, които се удвояват, за да разкрият преки пътища.
The Last Hero of Nostalgaia не е много по- различна игра от своите съвременници, което го прави доста лесен за разбиране за един геймър, който играе отдавна като мен. Враговете са разнообразни и креативни, но вашите нападателни възможности са ограничени и до голяма степен обикновени. Вместо това цялата пикантност е във визуалните изображения и изграждането на света. Тази компетентна ролева игра успява да се открои от пакета игри, които се вписват в подобен модел, изпълващ рафтовете на дигиталните магазини. The Last Hero of Nostalgaia получава оценка 5.5 от PcMania и нашето задоволство от играта.