by PC Mania
Дано не сте забравили едно от най-откачените суперсемейства, рисувани през последните няколко години. Защото сега те за пореден път се канят да спасят света. Но не от някакъв психопатичен фен на име Синдром, а от проклетия къртицоподобен Подкопачов, живял до момента… под земята, разбира се. Начело на бандата отново е Боб Пар, известен повече като г-н Феноменален. Присвоил умствените и физическите способности на Арнолд Шварценегер, той не би бил нищо без своето любящо семейство: жена, разтягаща се като дъвка; дъщеря с енергиен капацитет, който може да захрани цяла атомна централа, и син, препускащ със скоростта на реактивен самолет.
Но момент! Как можахме да забравим и 70-сантиметровия Джак-Джак?! Това сладко чавенце, което от време на време обича лети и да се превръща в малко злобно горящо гяволче? С него картинката е пълна. И Феноменалните са готови за екшън!
Save the Day!
В тази втора “феноменална” игра обаче ще можем да се подвизаваме единствено с Боб и неговия тъмнокож бест френд Луциъс Бест, известен повече като Мразон (прочее, ако не сте разцъквали първата част, нищо не сте изпуснали, бъдете сигурни). Тя започва точно оттам, където свършва филмът на Pixar – с появата на поредния злодей, страдащ от мания за завладяване на света. И докато съпругата и челядта се оправят с безредиците на повърхността, г-н Феноменален и суперледеното негро ще слязат под земята, за да разкажат играта на този чичко Подкопачов.
Преди да ви отегча до болка с еднотипния геймплей, нека направим едно уточнение – Rise of the Underminer не се основава на някакъв втори бъдещ проект на Pixar. Или поне на мен не ми е известно да има такъв. Това е игра с напълно оригинален сюжет. Макар че ако я превъртите, ще разберете, че “оригинален” в случая е прекалено силна дума.
Феноменална кооперативност?
В първите десетина минутки геймплейят на новата The Incredibles може и да ви се стори интересен – Боб и Луциъс се мотлявят насам-натам и размазват подчинените на къртицата. Имате възможност да превключвате от единия на другия персонаж по всяко време. И това в повечето случаи е препоръчително. Че дори и наложително.
С помощта на Мразон ще се пързаляте във въздуха чрез специалната му дъска. Или ще замразявате роботизираните си противници, а веднага след това, с г-н Феноменален, ще ги запокитвате по някой друг враг, докато все още са приели формата на тлъсти висулки. Може да създавате леден мост над някаква пропаст и да разваляте разни машинарии, което ще ви позволява да преминавате по-нататък в нивото.
Почитателят на Арнолд пък е перфектният танк, ако използваме терминологията на феновете на WoW. 😉 С него става истински екшън от близка дистанция. Той може да отваря с голи ръце здраво залостени стоманени врати, да отскача нависоко и да разбива с гъз чупливи подове като по този начин да създава нестандартни изходи от бедствени ситуации… Но след още десетина-двадесет минути ще започне да ви човърка едно такова особено чувство, че именно това ще ви очаква по време на цялата игра. И още преди да сте се усетили, тя ще свърши.
За добро или лошо Rise of the Underminer е прекалено кратка. Може да я врътнете за не по-вече от два часа. Единствено някои битки с босове вероятно ще ви се опънат. Но само толкоз…
RPG елемент
За всяка гътната гад нашите двама приятели ще получават точки опит – нещо, което отсъстваше в предната игра. За това ще спомага и изпълняването на редовните за всяко ниво второстепенни задачи – да го преминем, без да пукнем и да нанесем необходимото за Феноменален и Мразон количество щети, без което ще ги е срам да се нарекат супергерои. Когато насъберете достатъчно опит, ще може да ъпгрейднете едно от гореспоменатите им умения. Или пък да ги направите по-издръжливи на бой.
Освен всичко останало обаче, тези двамата притежават и по едно специално (йей) умение. Негрото заформя мощна зимна виелица и отвсякъде започват да валят огромни ледени висулки – дори мониторът ви ще се заскрежи, което, честно казано, е готин ефект. А Мистър Мускул започва да бие с юмруци по земята и да образува силни ударни вълни, които разказват играта на всичко около него. В този случай пък екранът леко се напуква. Това са суперполезни способности, но, уви, може да ги използвате едва тогава, когато утрепете специален противник, над чиято кратуна се мъдри светещо кръгче.
Шаренийка
Редно е да отделим и няколко реда за графичното оформление на играта. Няма да си кривя душата – не е нищо особено. Декорите са еднообразни, а текстурите – семпли. Макар и богати на цветове. А на пазара има къде-къде по-добре изглеждащи неща. Вероятно донякъде това се дължи на факта, че основното действие на Rise of the Underminer протича под земята. Но ако бях на мястото на разработчиците, не бих разчитал много-много на това. Що се отнася до саунда – да, като цяло бъзиците, които двамата герои пускат помежду си, са що-годе готини. Ако се опитате да се престорите, че не сте чули тъпите, разбира се.
Супермрънкало
И така – да помрънкам заключително. Напук на невероятно забавните филми, с които Pixar ни радват от Toy Story насам, все още не се е появила нито една достойна за тях геймка. На какво се дължи това, и идея си нямам. И аз, като един верен фен на това анимационно студио, заедно с още няколко стотици милиони души, съм разочарован. Ако си мислите, че Rise of the Underminer е изключение от това правило, ще останете с пръст в уста. Тук си имаме работа с една изключително линейна игра, пълна с тъпи противници, които си нямат и представа какво точно трябва да правят, когато се изправят срещу вас. Подплатена е с еднообразен геймплей и се превърта за отрицателно време.
Все пак не трябва да бъда толкова суров към нея. Защото вероятно играта е предвидена за по-невръстните представители на геймърското общество. Но и не бих се ангажирал с конкретни възрастови граници. Все пак, ако сте луди фенове на “Феноменалните” и наистина, ама наистина, няма какво да правите през тези изключително гадни зимни дни, то тогава може би било относително добра идея да прибегнете към въпросната игра. Ако питате мен обаче, разровете се из старите си дискове и намерете нещо от доброто старо време, което някога ви е доставяло истинско удоволствие, и си го превъртете за n-ти път.
Автор: Владимир Тодоров