Колко пъти съм го псувал тоя Road Runner за това, че нито веднъж не се остави да бъде изяден от бедния койот, че и на всичкото отгоре му погажда такива мръсни номера, които не би заслужил и заловеният в крачка крадец на кокошки. Някой би обвинил сценариста или рекламния отдел на “Warner Bros” за тези нещастия, но аз отстоявам позицията, че Wile. E. Coyote е твърде изобретателен индивид, просто страдащ от много лош късмет. До този извод стигнах след час и половина смях, гледайки приключенията, в които той попада при опитите си да докопа заветната закуска. Наслаждавах се на едно от друго по-гениалните му изобретения и спецаилно подготвени схеми, при вида на които Айнщайн би се комплексирал, но уви! – нито веднъж не му провървя.
Подобна съдба спохожда и стотици други видни cartoon герои, които по цели дни и нощи измислят гениални планове с намерение да заловят, намерят или превземат заветната цел, било тя мишка, птичка или просто целия свят и в крайна сметка винаги неуспешно.
Опитайте се да си представите само колко им е гадно! Явно доста, но за сметка на това пък е забавно. Ето защо още с появата на първата версия на The Incredible Machine (TIM) хиляди любители на алтернативните пъзели откриха ново занимание, причиняващо застрашително състоянието на вманиачаване. Идеята е почти същата като в анимационните филмчета – трябва да комбинирате по абсурден начин обекти от ежедневеито, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си, но предизвикват безумна верижна реакция вследствие на съвсем стандарнтото си поведение.
Да вземем за пример топка за боулинг, топ, фенерче, бързовар и лупа. След няколко минути, прекарани в нестандартни (извратени) размисли, стигаме до извода, че ако една топка за боулинг падне върхо копчето на едно фенерче, което е сложено пред лупа, насочена към фитила на топ, със сигурност фенерчето ще светне, лупата ще концентрира светлината и ще запали фитила. Ако случайно не схващате за какво става дума, пуснете си някоя от по-старите версии на играта, които се намират по CD-то на списанието и се тествайте.
Заглавният екран на Contraptions постъпва подло с играча, замазвайки му очите с 3D графика, която на практика няма нищо общо със самия геймплей. Настроението на старите TIM-ове се запазва и тук заедно с голяма част от стария инструментариум, като изключим набора от огледала и лазери, които ще ви накарат да си припомните физиката от 6-ти клас. Това, което се забелязва с просто око, е, че пъзелите с по-високо ниво на трудност са си наистина гаднички и отнемат много време, а има някои, които са направо невъзможни.
Не мога да си обясня защо “Sierra” не са направили графиката малко по-разчупена и закачлива, но явно играта е насочена към аудитория от по-възрастни играчи, които се интересуват от логическо мислене, а не от шаренията на нивата (макар едното да не пречи на другото). Освен единична игра, можете да срещнете отворените си съседи на блиц-партия, в която всеки играч има право да използва само един обект от инструментариума за даден ход. Отново можете да създавате собствени нива, като тук е приложено и доста добро ръководство как точно да направите това. Явно главното, над което са работили художниците, е прерисуването на старите обекти с 256 цвята. Трябва да се признае, че вече всичко изглежда доста по-добре, но вероятно можеха да се постарят и да вмъкнат някоя 3D щуротия.
В заключение, иконата седи на desktop-а от около седмица до сега и всеки ден поне за час успява да ми хване вниманието с поредната порция TIM пъзели. Предполагам, че до седмица ще съм я изиграл…
Автор: Георги Пенков