The Eternal Cylinder

Най-шантавата игра за (миналата) година

(Екипът на PC Mania благодари на ACE Team за предоставеното прес копие на играта!)

Отдавна следя игрите на независимото чилийско студио ACE Team – авангардната поредица 3D beat-em-up игри Zeno Clash, забавната серия Rock of Ages, недооценената Abyss Odyssey. Макар и да не стават хитове, заглавията на чилийците винаги са с уникална атмосфера, визуален стил и геймплей.

Веднага мога да ви кажа, че всичко изброено се отнася и за The Eternal Cylinder – сетингът е уникален, визията – доволно налудничава и извратена, на моменти силно повлияна от творци като Пикасо и Йеронимус Бош – а геймплеят е…странен.

Имало едно време един…тестис

На далечна и много изчанчена планета живеят малките Требуми – любопитни изчадия, които в първоначалната си форма доста силно напомнят за част от мъжката анатомия, с две крачета и хоботче.

Требумите не са бързи, нито силни, далеч не са и особено интелигентни, и живеят в свят, изпълнен с опасности и хищници, които искат да ги включат в менюто си. Това би им дало шансове за оцеляване колкото на демократична партия в съвременен Китай, ако не бяха двете им силни страни. Първо, консумирайки растения, гъби и части от други форми на живот (понякога – изпражненията им), требумите могат да мутират, придобивайки разнообразни нови и полезни способности. И второ – те са много, ама много упорити!

Главната опасност, която стои пред вас обаче (или по-скоро зад вас) е Вечният Цилиндър – огромна огнена конструкция, простираща се от хоризонт до хоризонт, която се върти постоянно и анихилира всичко по пътя си. Независимо дали се биете с останалите обитатели на планетата, развивате своите требуми, решавате пъзели, или просто се любувате на пейзажа, вие постоянно трябва да бягате от цилиндъра и неговите слуги.

Семейни ценности

Имайте предвид че независимо от мутациите си, малките създания си остават сравнително крехки и безпомощни. За щастие, можете да си завъдите цяла армия от тях, правейки смъртта на един или повече требуми неприятно, но преодолимо препятствие.

Разпръснати из играта ще намирате повече от достатъчно яйца, които стига да загреете чрез някакъв източник на топлина, ще се излюпят прибавяйки нов член към племето ви. Освен това ще намирате и гладни или болни требуми, готови да се присъединят към вас, стига да ги излекувате и нахраните. Третият начин да добавите нов герой е да намерите затворен в растителна клетка требум – тези мъници ще се присъединят, ако им заплатите нужната комбинация от храна и мутагени.

Това да имате голям брой създания под ваш контрол не просто ви спестява честата среща с надписа Game Over, но е и практично – количеството мутации, които всеки може да има, е ограничено и така можете да си развиете различни герои за различните ситуации. Имайте предвид че контролирате само едно създание във всеки един момент – останалите просто ви следват, докато не поемете директен контрол над тях.

А всъщност каква игра е това?

Една немалка част от играта е екшън – трябва да бягате от цилиндъра, да бягате от десетките различни хищници, а в по-късен етап и да се биете с тях (когато успеете да докопате някакви офанзивни мутации). Това добре, но The Eternal Cylinder е изпълнена и с пъзели, чието решение често е единственият начин да продължите, или да стигнете до някой рядък мутаген. Те варират от много лесни и с очевидни решения, до наистина сложни главоблъсканици. Добавете към картинката и ресурс мениджмънт, защото трябва да имате план кой от вашите питомци какви мутации ще има и в какви случаи ще го ползвате.

А, и сървайвъл елемент – защото требумите огладняват, дехидратират се и са зависими от елементи на заобикалящия ги свят като студ, жега, влажност, или да речем – отровни изпарения. И само малко RPG откъм ъпдейти и инвентар…

С други думи, не мисля че мога да сложа играта в който и да е жанр, защото създателите са се опитали да сложат от всеки по малко.

Оценка

The Eternal Cylinder би могла да е добра, дори забележителна игра, ако сама не се прострелваше в коляното по няколко начина.

Експерименталното смесване на различни жанрове е интересно, но тук са прекалено много и крайния резултат напомня на мусака с обикновенни вафли. Сървайвъл елементите биха прибавили интересна нотка, ако не бяха толкова досадни. Видите ли, требумите огладняват много много бързо. Храна обаче има в изобилие, така че просто трябва да отделяте една голяма част от времето си в това да ги храните. Което бързо става досадно.

Мутациите също са добра идея, но и тук нещата не са изпипани добре – има прекалено много мутагени и често в течение на играта ми се налагаше отчаяно да се мъча да си спомня коя аджеба гъба (сивата, кафявата, бежовата или червената?) ми дава нужната в момента мутация, докато отчаяно се опитвам да избягам от някоя зъбата гад. Разбира се, в играта си има и енциклопедия, в която се запаметяват всички реакции, които пробвате, но това да паузираш и да ровиш в нея убива екшъна.

Визуално всичко е прекрасно, тук нямам с какво да се заям. Музиката също е добра, от друга страна обаче войс актинга е крайно не-вдъхновяващ и по-скоро приспивен.

В играта има и немалко бъгове, като част от тях са много неприятни – като заклещване тук и там, или пропадане през картата, които обичайно налагат рестарт и лоудване на някой от старите записи.

За пореден път ACE Team са направили игра, която прави заявки да се превърне в хит, но в крайна сметка се пречупва под собствената си тежест и прекалено големи претенции.