by PC Mania
В случай че се чудите – да, това е игра именно по онзи комикс на Top Cow. И, да, автори са същите онези шведи, отговорни за Enclave и Chronicles of Riddick. През последните години творенията на Starbreeze се превърнаха в синоним на страхотна графика плюс иновативен геймплей.
The Darkness не прави изключение от тази традиция. Енджинът на играта (вероятно подобрена версия на този на Riddick) предлага визия повече от достойна за етикета “нова генерация”, а игралната й механика е в равна степен достъпна и оригинална.
Историята следва, най-общо казано, сюжета на едноименния комикс. Играещият поема ролята на 21-годишният Джаки Естакадо, изпълнител на “мокри поръчки” за една от мафиотските фамилии на Ню Йорк. Животът си върви прекрасно за Джаки, докато една от поверените му “операции” не се прецаква зловещо. В резултат от това не кой да е, а лично неговият чичо Поли изпраща убийци по петите му. И колкото и да е печен Джаки, песента му щеше най-вероятно да бъде изпята, ако в него не се е вселило демонично създание, наречено The Darkness. С негова помощ мистър Естакадо се превръща в хапка, твърде голяма дори за устата на професионалните убийци на мафията.
Бързам да споделя, че бях невероятно приятно изненадан както от оригиналната история на The Darkness, така и от майсторския начин, по който тя се “разплита” в играта. Новото творение на Starbreeze предлага един що-годе отворен за изследване свят с приличен брой странични мисии, но като цяло действието се движи неотменно от точка А в точка Б и така да самия край. Авторите са се постарали играещият да не се двоуми и за секунда на тема “А сега какво?”, с ясни указания върху картата, допълнителни индикации и прочее. И нека уточня само, че казвам всичко това като комплимент.
Нека сега се върнем на жанра. Гледната точка е от първо лице и в тази игра определено ще можете да постреляте на воля, но The Darkness трудно може да мине за шутър. Основният купон определено идва от способностите, които Джаки дължи на своята демонична форма. В началото е малко странно да виждаш на екрана двата змиеподобни израстъка, които не спират да се вият и гърчат сякаш наистина имат свой собствен живот. На практика те са “поникнали” симетрично от две страни на тялото на главния герой и работят като негови допълнителни “ръце”, макар че да ги наречеш просто така би било сериозна несправедливост.
Едно от първите демонични умения, които Джаки придобива, му позволява да “плъзва” под земята и по вентилационните шахти, да речем, единия от своите “израстъци” и така да поразява враговете си от солидно разстояние. Няма да ви развалям удоволствието предварително с пълно описание на някои от най-ефектните демонични екстри, с които ще можете да си поиграете по нататък. Ще кажа само, че те до една са адски забавни (с акцент върху “адски”, в буквалния смисъл на думата) и определено няма да са по вкуса на геймърите със слаби стомаси.
Колкото до мултиплейъра, той е повече от интригуващ, но – уви! – само на хартия. Не успях да го изпробвам лично, но отзивите за него бяха повече от единодушни – “на практика неиграем поради отвратителен лаг (забавяне), както при Xbox, така и при PS3 версията”. Честно казано – на кого му пука?! В сингълплейъра на The Darkness ще намерите повече, отколкото в повечето FPS конзолни игри от ново поколение, излезли до момента, взети заедно.
Автор: Ивелин Иванов