by PC Mania
Ако ще и сами да сте сукали сюжетите на турските сапунки, пак няма да се сетите за всички завои, които ще предприеме историята на това приключение. Аз съм голям фен на първата игра и някои очевидни препратки в сюжета ме осениха веднага, както и идеи за това, какви ще са бъдещите обрати. Малко по малко обаче разбрах, че това са привидни открития и докато играта ви подлъгва, че сте се сетили за нещо, то истината е съвсем друга. Тя е многослойна. Сетили сте се за един слой, но със сигурност сте изпуснали нещо друго… Тази игра е истинско предизвикателство.
Леки депресивни тонове на пиано галят ухото още със стартиранрто на Black Mirror 2. Постепенно привидно слънчевият ден преминава в мрачна хаотична феерия. Заедно с дъжда навън в сюжета се разливат и първите кървави пръски, които се пропиват все по- дълбоко като в лист хартия.
Вие сте Дарън. Младеж, пристигнал в САЩ с майка си, който започва работа във фотографско студио. Шефът ви е задник и не пропуска възможност да ви го напомни. Освен всичко друго обаче той е перверзен задник… Малко по малко разбирате, че има нещо скрито-покрито с девойките в градчето… И докато кротичко си врете носа, където не ви е работата,
в очакване на червена точка +18 г.
някой свети маслото на шефа ви. Привклекателната млада девойка, около която се навъртате, е главният заподозрян и веднага е отведена в участъка. Искате да я спасите, за разгадаете какво се случва и да разнищите кой движи конците на натрапчиво появяващият се уж непринудено чужденец, който винаги е на точното място в точния момент и охотно разпитва за вас и девойката. Малко по малко вместо да се разплитат, нешата стават все по завъртяни и зад никой завой не следва развръзка. Винаги има разклонение. 🙂 Докато кашата става пълна, вие вече си врете любопитния и самоунищожителен нос в някои стари, стари истории, в някои стари убийства, в имението Black Mirror. Малко по малко нещата стават все по-интригуващи и все по-плашещи… Говорите с хора, които не са между живите. Имате видения… Има някой или нещо по петите ви и не е много ясно дали вие гоните него или то вас. Докато човек играе, просто не може да се отлепи от стола, защото играта е поглъщаща. Буквално се сраснах с този образ, тази атмосфера. Просто трябваше да видя финални надписи, иначе нямше да се спи…
Това е една от игрите, които обиквате от самото начало и с времето ги обиквате все повече и повече. Ще си призная, че имаше един кратък момент, който беше малко по-скучен. Когато обикаляте сам по едни лабиринти и мислите как да минете от един миризлив канал в следващия. Но след като леко монотонното кривване от уникалността на играта преминава, всичко стремглаво тръгва с още по-голяма сила. А пък и дори в онази част има атмосфера и интересни логически задачи. Това е втората основна част от играта, която има моите пълни адмирации. Всичко в Black Mirror 2 е безкрайно логично и улесняващо играча. Ако искате, дори има режим с hint система, който обаче едва ли ще ви е нужен.
Пъзелите
са уникални, интересни, поглъщаши и логични. Няма опасност да зациклите някъде, вие сте в един уникален интерактивен филм. Действието не стихва. Когато трябва да решите някаква задача, за ваше улеснение не можете да напускате няколкото близки екрана и да се лутате като муха без глава. Всичко тук е на една ръка разстояние. И сте затворени в малки групи от екрани с всичко, което ви е нужно, просто трябва да помислите. За допълнително улеснение, ако нещата не вървят, има и бърз клавиш, който прави видими всички неща, които можете да пипате. А за наиситна завъртяните пъзели Дарън дори обяснява логиката им на ум, тала че ви дава лек hint. Например към края на играта, когато трябва да разгадаете 4 символа и тови ви подсказва, че в една от частите на пъзела цифрите, за които се говори, обозначават букви… Нека обаче изясня нещата – играта е предизвикателство не само като история, но и като пъзели. Те са интересни, и нека не оставям заблудата, че ще ви е твърде лесна. Трудността е точно на нивото, което прави една игра увлекателна, а не досадна поредица от математически задачи. Има и моменти, в които можете да умрете, но там играта ви прави автоматичен save и всичко остава под контрол. Има бързи пъзели за време.
Играта има шест уникални глави, коя от коя по добре пипнати и във визуално отношение, и като цялостна атмосфера и задълбочаваща се история. Просто трябва да я изиграете, защото е сред незаменимите заглавия, които демонстрират защо този жанр си струва да се играе. Мисля, че е толкова добра, че би се харесала и на хора, които принципно препдочитат други жанрове, а за куестаджиите е просто задължителна. Те обаче вероятно и сами знаят това след първото също толкова добро заглавие.
Автор: Лили Стоилова