Test Drive Unlimited 2

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 10 фев. 2011

Какво бихте казали, ако готина мацка ви подари червено „Ферари” за рождения ден? Ако смятате, че такива неща се случват само на сън, то сте напълно прави, защото Test Drive Unlimited 2 започва именно по този начин – с един сън. Той обаче бързо отстъпва място на действителността, а тя е че започвате играта като иконом на една глезла, която се явява водеща на автомобилното състезание Solar Crown на средиземноморския остров Ибиса. Оттук насетне от вас се иска само да печелите победи в състезанията, постоянно да разширявате придобивките в гаража си и да разучите всяко едно кътче на острова.

И всичко това докато изглеждате готино

Всеки, който е играл на оригиналната Test Drive Unlimited от 2007 г., веднага ще се почувства у дома в новото творение на Eden Games. Това, което са направили французите е да вземат основата на играта – огромен реалистично пресъздаден остров, пълен с места, които може да посетите – и да разширят кустомизацията и интеграцията на онлайн режима в играта. Акцентът отново е поставен на отворения свят и възможността сами да определяте начина и темпото, с които се развива играта. Ако искате да се състезавате, може да го сторите веднага. Ако предпочитате да се занимавате с несъществени неща като обновяване на гардероба, разполагате с цялото време на света.

Героят ви в TDU 2 се развива в рамките на 60 нива, като напредъкът се определя от постиженията ви в четири отделни категории. Печеленето на точки в Competition е най-лесно – за целта просто трябва да финиширате първи в различните състезания, да се справяте с онлайн предизвикателства или пък да си осигурите сертификати от шофьорските курсове, които се предлагат. Collection е категория, която се определя от различните ви придобивки – купете си нова къща или автомобил или просто подобрете гардероба си и това ще ви даде точки в тази категория. Discovery е малко досадна област, където по принцип повишавате нивото си като откривате нови области по голямата карта. Проблемът там обаче е, че понякога играта просто ви насилва да шофирате безцелно, само и само да подобрите този си показател. Накрая Social е насочена предимно към онлайн общуването с други живи играчи, но точки в тази категория получавате и като си извоювате членство в някой от ексклузивните клубове. Стигнете до 10-то ниво и вече ще може да използвате летището на Ибиса, за да прелетите до Хавайте, където ви очаква Оаху от първата игра.

Животът на богатите

TDU 2 не е вашият стандартен рейсър. Всъщност гледайки десетките иконки, разположени по подробните карти на Ибиса и Оаху, човек лесно би останал с впечатлението, че французите са обърнали много по-голямо внимание на „лайфстайла” (ах тези чуждици!), отколкото на реалното шофиране. Идеята на играта е да ви направи съпричастни към луксозния живот в един от най-големите курортни центрове в света. Освен състезания, на картата ще откриете места от жизненоважно значение за всеки един богаташ – луксозни имения, които може да си купите, бутици с последните модни колекции, скъпи фризьорски салони и ексклузивни клубове. Всички те могат да се посещават и да се използват, за да кустомизирате героя си и жилището, в което живеете.

В началото това наистина е забавно и спокойно може да прекарате болшинството от първите си няколко часа с играта правейки си нова прическа или избирайки дрехи за аватара си. Лошото е, че това омръзва бързо, а колкото и да е лъскава, самата атмосфера изглежда някак си стерилно и изкуствено. За подобряването й не допринасят и персонажите, които срещате, чиито безличен вид и посредствено озвучение определено дразнят. Така например още в началото на играта срещате персонаж на име Маями Харис, една разглезена девойка с миниатюрно кученце и розова състезателна кола, която очевидно е моделирана по Парис Хилтън. Ако обаче създателите на играта си мислят, че подобни личности са начина, по който могат да спечелят сърцата на автомобилните фенове, моите съболезнования. Очевидно TDU 2 се опитва да бъде различна, залагайки твърде много на нещата, които може да правите извън пистата, но те просто не са достатъчно интересни.

Да се върнем към колите

Ако четейки горните редове вече сте се объркали за това какъв жанр е играта, напълно ви разбирам. Все пак TDU 2 е рейсър, колкото и да не ви се вярва. Затова изводът е прост – колкото и да са шарени възможностите за кустомизация, те – а и цялата игра – не струват пет пари, ако шофирането не е забавно.

И тук играта просто издиша.

Не че е безкрайно лоша, но просто не е достатъчно добра. Да вземем например управлението на колата. В най-добрият случай то може да се опише като проблемно. Докато се движите по права линия нещата са що-годе добре, но завиването е тромаво, а превключването на задна скорост направо може да ви скъса нервите. Ако имате нещастието да се ударите в нещо и да се озовете извън шосето, в 90 процента от случаите може да се сбогувате с първото място в състезанието. Маневрирането е бавно и тегаво, а функцията „Return to road”, която на теория трябва да ви върне директно на пътя, се активира бавно, дори невинаги и не е прецизна. Така ако изгубите контрол при някой завой и пропуснете чекпойнта, натискайки копчето колата ще се върне обратно, но не преди, а след въпросния завой, което не ви помага с абсолютно нищо. Механика тип flashbacks, позната ни от сериите Forza и DiRT щеше да работи по-добре.

Самите състезания също не са особено впечатляващи. Имате стандартните варианти като надпревара от точка А до точка Б, чекпойнтове, обиколки, детективски мисии, където трябва да следвате някой автомобил и състезания за поддържане на минимална скорост. Никое от тях обаче няма наистина да качи адреналина ви, а иначе очакваните с интерес офроуд битки като че ли са най-слабото звено в играта. Може да се насочите и към някое от училищата, които предлагат шофьорски курсове. Всяка школа има по няколко изпитания и когато ги преминете успешно получавате достъп до нови модели коли и състезания. Говорейки за колите, разнообразието е голямо, макар и без моторите от първата игра, като за сметка на това този път имаме огромни джипове. Демидж моделът на всички обаче е само козметичен и ударите не влияят на поведението на колите. За щастие полицията на островите е доста толерантна и колкото и да блъскате вашето и чуждите возила, най-вероятно няма да привлечете вниманието на блюстителите на реда до степен, в която да започнат преследване. 

Това, в което не можем да обвиним TDU 2 със сигурност е визията – играта изглежда отлично и дори огромните пейзажи са реализирани по много добър начин. Ако просто отбиете край пътя, за да се насладите на морските вълни, които мият някой плаж, няма да сбъркате.

Като цяло опитът да се „извади”  типичния рейсър от колата и да се смеси с ежедневието на богатите сам по себе си заслужава похвала. Лошото е, че някъде по средата на производствения цикъл хората от Eden Games сякаш са забравили, че все пак правят игра с коли, а не нова версия на The Sims. Ако в рейсинг елемента на играта бяха вложени толкова усилия, колкото в забавната, но не особено смислена кустомизация, Test Drive Unlimited 2 щеше да бъде наистина добра игра. В този си вид обаче това е просто прилично заглавие с доста голям виртуален свят – колко дълго време ще прекарате в него обаче, е съвсем друг въпрос.

Автор: Иво Цеков