Tachyon: The Fringe

Когато чуя името на NovaLogic, в съзнанието ми моментално изплува болезненият спомен за безумния им триизмерен енджин Voxel, който не поддържа триизмерни ускорители и принуждава дори най-мощните процесори да се задъхват като пенсионер на опашка за кисело мляко. Слава богу, този път притесненията ми се оказаха абсолютно напразни. Tachyon: The Fringe е една от малкото заглавия на NovaLogic, които нямат нищо общо с гореспоменатата злополучна графична платформа, късала нервите ми не един и два пъти. Дори напротив, това е може би един от най-добре изглеждащите космически симулатори, които са правени до момента…

Първоначално подходих с малко недоверие към тази игра. NovaLogic са известни с това, че техните симулатори са малко повърхностни и твърде много се приближават до стила на чистокръвните аркадни автомати. За мое щастие фирмата ме опровергава със страшна сила. Tachyon: The Fringe е първокачествена игра, изработена в най-добрите традиции на класически заглавия като Wing Commander, Privateer и Tie Fighter. Както изглежда, NovaLogic са изучавали под лупа въпросните мегахитове и са заимствали най-хубавото от тях. По мое мнение, ако Microsoft не бяха пуснали на пазара геймърската суперпродукция Starlancer, играта Tachyon щеше да се окаже

може би най-добрият космически симулатор

на годината. В случая вероятно съм доста пристрастен, тъй като играта удивително много напомня любимия ми фантастичен симулатор Privateer. В Tachyon отново трябва да поемете ролята на космически пилот-наемник, който се ползва с не много добро име, често нарушава закона и обикновено демонстрира нескрито пристрастие към доброто възнаграждение. Името на нашия герой е Джек Логан. Някъде в далечния 26-ти век той изкарва прехраната си с пот на челото като изпълнява рутинни мисии за нуждите на частните корпорации в земната слънчева система.

Първоначално Логан дори минава за нещо като местен герой, тъй като успява да спаси от почти сигурна смърт екипажа на закъсала пътническа совалка. В хода на действието обаче нещата бързо се обръщат срещу нашия човек. Докато съпровожда рутинна пратка с екипировка за медицинска станция, Логан става неволен участник в ужасяваща драма. Оказва се, че на борда на станцията върлува смъртоносна епидемия. Героят получава заповед да “парализира” всеки космически кораб, който се опитва да напусне инсталацията. Докато се занимава с лов на бягащи совалки обаче, собствениците на станцията решават да я взривят и да стоварят цялата вина върху плещите на нашия пилот.

След фаталната мисия

героят е арестуван и осъден

на доживотно заточение извън пределите на слънчевата система. Цялата му собственост – като се започне от супермодерния му космически кораб и се приключи с натрупаните до момента авоари, са конфискувани в полза на земната администрация. Логан е принуден да натовари парцалките си на възможно най-раздрънканата космическа бракма и да търси загубеното си щастие в новосъздадените космически колонии на човечеството.

Съдбата го отвежда звездна система на име Хъб, където могъщата мултинационална корпорация GalSpan се опитва да прогони обитателите на миньорската колония Bora (да не се бърка с представителя на Microsoft у нас Бора Системс ;-)). Първоначално нашият пилот прави малки услуги на всяка от враждуващите страни, разбира се, срещу подобаващо парично възнаграждение. В един момент обаче Логан е принуден да избира дали да се присъедини към справедливата кауза на онеправданите заселници от Bora или безсърдечно да защитава корпоративните интереси на алчните бюрократи от GalSpan, които са щедри само към най-лоялните си и безскрупулни наемници.

GalSpan vs. Bora

Оттук нататък действието на играта тръгва по две коренно противоположни сюжетни линии. В зависимост от своя избор героят е принуден да пилотира кораби с различни възможности и екипировка, както и да изпълнява специални задачи, които почти по нищо не си приличат. Освен в битките от сценария на играта, Логан може (а и трябва) да участва в десетки рутинни мисии, чиято единствена цел е да се натрупат достатъчно средства за по-добър космически кораб и ъпгрейди за него.

И все пак действието в Tachyon е доста по-линейно, отколкото беше в любимия ми Privateer. За жалост тук нашият герой не може да броди безцелно из десетки звездни системи, да търгува със стоки и суровини, да се бие с пирати и отвреме навреме да пренася по малко контрабанда. Създателите на Tachyon са ограничили играта до седем космически сектора, между които дори не винаги може да се пътува свободно. Освен всичко друго допълнителните операции с цел печалба са строго ограничен брой. В един момент просто се оказва, че тези мисии са изконсумирани и тогава трябва да продължите по сценария, независимо от това дали сте натрупали нужните ви пари или не.

Като се абстрахираме от това обаче

геймплеят в Tachyon

е меко казано убийствен. Ако за момент си представите, че масивни и прецизно моделирани звездолети в стил Privateer участват в оригинално направени мисии “а ла TIE Figrter”, вероятно ще придобиете приблизителна представа за това, което се опитвам да ви опиша. В интерес на истината управлението на играта е малко усложнено в сравнение с останалите класически звездни симулатори. Най-досадна е системата за прехвърляне на енергията между лазерите, щитовете, двигателя и свръхтягата. Не е изключено да ви поубият няколко пъти, преди да я овладеете. Справите ли се обаче веднъж с тази задача, играта няма как да не ви хареса.

Специално внимание заслужава и озвучаването на Tachyon. Имам предвид не толкова спецефектите и музиката на играта, а по-скоро гласовете на актьорите, които са наистина на перфектно ниво. На практика почти всички важни събития в играта са обилно дублирани с дикторски текст. В интерес на истината, ако мисиите бяха без говор, те едва ли щяха да бъдат чак толкова увлекателни. По време на действието обаче героите не спират да бъбрят помежду си и изобщо не ви дават възможност да се отегчите.

Можете да бъдете сигурни, че когато играете Tachyon, ще се почувствате така, сякаш сте главен герой в някоя фантастична холивудска суперпродукция. Поне с мен беше така…

Автор: Морган Кроу