System Shock 2

Появата на System Shock 2 ме накара да се почувствам малко особено. Закоравелите геймъри все още си спомнят с умиление какъв революционен прелом предизвика първата част на тази игра преди около шест години. Легендарната слава на оригиналния System Shock съвсем логично генерира и крайно високи очавания по отношение на продължението.
Може би точно затова бях изключително шокиран от това, което видях на своя монитор след като включих играта за първи път. Нагласата ми беше да се сблъскам с нещо, което ще ме накара да падна по гръб от стола. Вместо това обаче по екрана на компютъра ми започнаха да се мъдрят ръбести човечета, които се мотаеха насам-натам из квадратни помещения, боядисани с не особено оригинално измислени текстури.

За мой ужас System Shock 2 ме сюрпризира с изображение, което може да се сравни набързо скалъпена имитация на графичния еднджин Lithtech (с който бяха направени Shogo и Blood 2), но без повечето специални ефекти. Изображението, което видях на моя екран, може би се доближава най-много до графиката на Dark Forces 2: Jedi Knight, но без отличния дизайн на нивата. Всъщност това е триизмерната платформа Dark Engine, която беше използвана от фирмата Looking Glass при създаването на уникалната Thief: The Dark Project. За жалост, изображението изглежда по-скоро осакатено, въпреки че System Shock 2 е правена доста по-късно и съответно би трябвало да е на по-високо техническо ниво в това отношение. По всичко личи, че създателите на играта са били принудени да оперират с изключително осакатен бюджет и не са могли да си позволят закупуването на енджин от калибъра на Unreal или дори на Half-Life…

След това смазващо начало сигурно вече си мислите, че смятам System Shock 2 за пълен боклук. Вероятно се питате също защо съм сложил толкова висока оценка на тази игра след като смятам да я оплювам. Ами отговорът е прост – въпреки демодираната графика, която смразява кръвта на по-претенциозните геймъри като мене, System Shock 2 е нещо наистина уникално, което непременно трябва да изживеете. Просто сюжетът и атмосферата са изключително завладяващи, а от първата секунда на действието геймърът ще се почувства като безпомощна жертва от някой хорър-филм. Както и оригиналната версия, това е хибрид между ролева приключенска игра и триизмерен екшън, който кара косата на геймъра да настръхне. Звуковите ефекти и музиката пък са нещо наистина уникално, което не може да се опиша, а просто трябва да се чуе…
И все пак наистина ме е яд на дизайнерския екип, който е свършил работата си леко левашки. Просто една качествена графична платформа “а ла Unreal” и един-двама даровити спецове по оформление на нивата биха превърнали System Shock 2 от първокласна игра в абсолютен и всепомитащ хит.

А сега, след като си излях болката по отношение на графичния дизайн, смятам все пак да се върна към сюжета. И понеже голяма част от вас вероятно само са чували за оригиналния System Shock ще започна разказа си от самото начало, тоест от предисторията. Първата част на играта се развива на космическата станция Цитадел, която за зла участ на главния герой се управлява от полуделия изкуствен интелект Шодан. Ситуацията вероятно е заимствана от романа на Артър Кларк “2001: Една одисея е космоса”, където двама астронавти бяха принудени да се борят с безчинствата на побъркания си компютър ХАЛ. В System Shock обаче геймърът трябва да се справя не само с номерата на мислещата машина, но и да се побие с многочислената й армия от механични слуги. На всичко отгоре главният герой страда от тежка форма на амнезия и в хода на играта трябва да разгадае кой всъщност е и какво трябва да направи. В крайна сметка, разбира се, нашият човек успява да разкаже играта на изперкалия Шодан и по този начин да спаси Земята от опустошителна катастрофа.

Действието на втория System Shock започва 42 години след злощастните събития от станцията Цитадел. Гигантският провал с полуделия компютър Шодан изпраща в немилост корпорацията-производител TriOptimum. За около четири десетилетия обаче мегафирмата успява да си върне поне част от загубеното доверие. Тя дори успява да създаде първия космически кораб, който е способен да лети със свръхсветлинна скорост. Звездолетът е кръстен “Фон Браун” – на името на човека, изобретил първите ракети. В съдружие със земното правителство, известно повече с инициалите си UNN, TriOptimum предприема първото междузвездно пътуване. Всъщност функциите на хората от UNN са по-скоро да охраняват експедицията и да защитават интересите на земната администраця, отколкото да си сътрудничи с корпорацията…

И както почти винаги се случва в подобни ситуации,

човечеството бързо забравя своите герои.

Никой вече не си спомня събитията от станцията Цитадел и ролята на главния герой в разрешаването им. Нашият човек попада на Фон Браун като най-обикновен войник. Преди да се качи на борда обаче той трябва да изкара тежък четиригодишен курс на военно обучение и да се превърне в перфектна машина за убиване. Играчът може да избира между три войнски бранша – морска пехота, флотски инженер и OSA. Войниците, които се титулуват с последното тайнствено съкращение, всъщност са специалисти по психоатака. Въпросните бойци могат да използват силата на своя разум, за да мобилизират своите умствени и физически възможности, да манипулират своите врагове и да ги убиват. За целта те трябва да разполагат и със съответното устройство за фокусиране на психоенергията, което се включва към миниатюрна букса на човешката китка. В общи линии психологическите умения на бойците OSA изключително много напомнят джедайските сили от Dark Forces 2…
Всъщност в хода на играта нашият герой може да развива най-различни способности на своя организъм. Те са групирани условно в четири групи – физически параметри, военно обучение, техническа подготовка и психо-възможности. За това обаче ще стане дума малко по-късно. Сега нека пак да се върнем на сюжета на играта.

Нашият новобранец получава своето назначение на борда на
“Фон Браун”, който поема своя път към звездата Тау Сети 5
Героят прекарва по-голямата част от полета замразен в криогенна камера. Когато се събужда от своя дълъг сън обаче, той е принуден да осъзнае два доста неприятни факта – че на кораба цари пълен хаос и че спомените му отново са твърде размътени. Така нашият обречен на амнезия боец отново трябва да разгадава какво всъщност се е случило. Ситуацията, разбира се, е адски объркана. По всичко личи, че Фон Браун е станал жертва на извънземна агресия. Чуждопланетни паразити, наричани обикновено ксеноморфи, обладават част от екипажа и превръщат иначе приветливите ви колеги в агресивни зомбита, жадни за кръв. Освен всичко друго повечето системи на борда изглежда се контролират от някакъв откачалник на име Ксерксис, който, по всичко личи, иска да ви разкара от света на живите. Единственият ви помощник е мистериозна изследователка на име Полито, която отвреме навреме ви дава безценни съвети как да оцелеете по-дълго и ви захранва с изключително ценните кибернетични модули, необходими за развиването на отделните възможности на вашия организъм. Оттук нататък обаче е по-добре сами да откриете за какво става дума в играта. Ще добавя само, че по някое време на сцената ще се появи и вашия стар познайник Шодан, който по някакъв на чин е успял да надживее събитията от първия System Shock.

Структурата на самата игра е сравнително проста и представлява

комбинация от триизмерен екшън и ролева игра

В стандартния режим играчът обикаля насам-натам из помещенията на Фон Браун със стърчащо напред пушкало и раздава правосъдие. Не си мислете обаче, че ще можете да гърмите на воля, както сте го правили в Quake или Unreal. Един от основните проблеми в тази игра е постоянният недостиг на муниции. Играчът трябва да преценява всеки свой изстрел, освен ако не иска да прекара по-голямата част от времето си в спотайване из мрачните кюшета на космическия кораб. Друг интересен момент в играта е, че оръжията на героя постепенно се изхабяват и накрая блокират напълно. Ако иска да ги ползва по-дълго, той трябва да може да поддържа и оправя своя арсенал. За целта обаче той трябва да притежава съответните умения и да ги е развил на нужното ниво, отгоре на всичко играчът не може да ползва всяко оръжие, което намери. Преди това той трябва да е преминал съответния тренировъчен курс или да е използвал събраните кибернетични модули, за да подобри своите показатели. В играта има четири вида оръжия – стандартни, енергийни, тежки и екзотични. Колкото и тъжно да звучи, за всяко от тях нашият герой трябва да се обучава поотделно. За сметка на това, ако притежавате способността да модифицирате оръжията, можете да превърнете и обикновените си пистолети и пушки в наистина мощни средства за убиване.

Освен безразборната стрелба ще се наложи да изпълнявате и някои по-интелектуални занимания. На първо време трябва да си отваряте очите за камерите на охранителната система, които могат да включат алармата и да превърнат живота ви в истински ад. Ще трябва и да преравяте труповете на вашите избити колеги, да събирате различни полезни и безполезни предмети, да хаквате системите на “Фон Браун” и да намирате решението на различни задачи. Някои от предметите ще се окажат енигматични извънземни артефакти, които дори трябва да изследвате (ако имате желание за това и сте развили съответните научни умения).

Отвреме навреме ще получавате малки порции от информация под формата на e-mail-и и дискове с дневниците на загиналите хора от екипажа. Така постепенно ще можете да сглобите цялостната картина на събитията. Преди това обаче ще трябва да избиете десетки и стотици зомбита, полудели протоколни дроиди и роботи от системата за сигурност…

Както е тръгнало, мога да пиша така и до утре. Все пак е най-добре сами да разберете какво точно ви готвят хората от Looking Glass. Лично за мен System Shock 2 беше нещо наистина вълнуващо като изключим, разбира се, непретенциозната графика. Ако обаче сте перфекционист по отношение на изображението, тази игра със сигурност сериозно ще ви пораздразни.

Автор: Момчил Милев