Swedish Touring Car Championship

Бръм – бръм! Чува се ревът на двигателите и след броени секунди се озовавате на официалното шведско рали, което е еквивалент на това в Англия (BTCC), Холандия (DTCC) и предстоящото да се състои в Германия – DTM2000. Компанията Digital Illusions си е поставила за цел да пресъздаде максимално точно миналогодишните събития по пистите, като за целта са моделирали и включили точните марки на участвалите автомобили, запазили са имената на състезателите и техните навигатори. От друга страна, трасетата в играта са съвсем реални копия на действително съществуващи местности, от което се предполага поне теоретично, че насреща си имаме една добре замислена и реализирана игра. За съжаление нещата съвсем не стоят така.  Сблъсках се с едно заглавие, което предлага известни добри качества и потенциални заложби да стане хит, но паралелно с това няма никакви художествени проблясъци и свежи идеи. Воден от противоречивите си чувства, реших да разделя статията си на две части – предимствата и недостатъците на Swedish Touring Car Championship (STCC).

Предимствата- малко, но по-добре от никакви.

Както вече споменах, колите са точно тези, които са участвали през 1999 в шампионата. Освен че изглеждат много добре, техните шарки и рекламни надписи са съхранени. Ако трябва да съм напълно точен, в играта ще имате удоволствието да мерите сили срещу спортните модели на Volvo, BMM, Audi, Peugeot, Nissan, Chrysler, Ford, Alfa Romeo, Honda и Opel.
Пистите са прилични, но нищо повече. Броят им е само шест и почти всичките представляват отделни региони от шведския ландшафт. Повече за графиката, можете да прочетете по-долу, защото хубавата част свършва тук. Като визуална екстра се изтъква наличието на car-damage, но аз така и не успях да забележа видими промени по формата на колите, дори след многократни преобръщания след взимането на завой с несъобразена скорост. Поддържа се широко разнообразие от видеокарти и резолюции от нелицеприятния софтуерен режим до привлекателната мечта 1600х1200.

Звуковото оформление не ми направи особено впечатление. Едно е сигурно, няма да ви дразни, но също така не очаквайте импровизирана дискотека като в NFS 3. Необходимо е да се отбележи, че количките си имат свое собствено звучене, не е голямо преимущество, но като си спомня за еднообразието в някои други игри, считам за редно да бъде опоменато.
Геймплеят е на сравнително прилично равнище. За първи път попадам на игра, която толкова съвършено пресъздава чувството за движение с висока скорост. За управлението ви трябват всичко на всичко само четири бутона. Уменията на опонентите се настройват предварително и учудващо озесаема разлика се забелязва. По същия начин стои въпросът с поведението на автомобилите по пътя. Определено има значение дали сте избрали Opel или Alfa Romeo. Идеята е да няма универсални машини за всяко трасе. Едни развиват по-високи скорости, но завиват мудно, други набират скорост бавно, но с лекота изпреварват противниковите състезатели.

Най-силната страна на STCC е играта в мрежа. Дори смея да твърдя, че тя е разработвана предимно за multiplayer. Разбира се, има различни типове игра в single mode (championship, single race), но според мен единичното геймене бързо ще ви писне.

Идва ред на дразнещата част!

Ще започна с оформлението на пистите, защото те са най-неприятната част за гледане. Те са малки, извънредно еднообразни и очевидно правени без грам фантазия. Не мога да разбера защо създателите са се придържали толкова стриктно към идеята да творят прецизни копия на реален релеф. Не съм бил в Швеция, но приемам, че по форма трасетата вероятно са  моделирани точно. Обаче текстурите са отвратителни! Толкова са постни и скучни милите, че ми е гадно само като се сетя за тях. Поне да бяха различни за отделните маршрути, а то какво? Само нюансите на цветовете са пипнати тук-там. Покрай чекпойнтовете ще ви гледат назъбени от умопомрачителното пикселизиране зрители, които освен, че са застанали като статуи, не приличат дори на хора. Ще карате по стотици метри ще си гледате едно и също дърво което е умножено многократно, за да получи гора, а през цялото време над вас ще виси едно и също синьо небе. Повярвайте ми, че ще преритате от радост, ако по някаква случайност се натъкнете на lens flare – единствената връзка с реалността, като изключим автомобилите.

Де да беше само това…

Освен гореизброените недоизпипани елементи бета тестърите май са забравили да пробват играта във всички възможни положения на камерата. Направо се отвратих, когато камерата ме пренесе в управлявания от мен Nissan. Воланът заемаше поне една трета от екрана, а предното стъкло не беше с по-големи размери от очилата на баба ми. За сметка на това по краищата на монитора доволно зееха дупки от липсващи  полигони.

Управлението можеше да бъде  по-добро. Не съм тествал играта с волан или джойпад, но след получените материални щети и леки телесни наранявания смея да заявя, че клавиатурата не е оптималният контролер. Не знам къде им е бил акълът на дизайнерите, но ми трябваха два дни да намеря мястото, където се правят необходимите настройки по звука и графиката. Как може пътят до това важно меню да минава през едно
малко бутонче, скрито в горния ляв ъгъл на рекламна картинка
появяваща се за броени секунди?

Мога да продължавам да бълвам змии и гущери по игричката, но мястото ми взе да привършва, а и не си струва. Няма гаранция, че нещата, които не ми допадат, ще бъдат неприятни и за вас. Макар и малко, достойнствата на Swedish Touring Car Championship не са за пренебрегване. Ако целта на Digital Illusions е била правенето на скучен симулатор за шведските дечица, то значи са си свършили работата перфектно. Но любителите на колорита и търсещите забавление за повече от един час, по-добре да забравят за това заглавие.

Автор: Иван Георгиев