Supreme Commander 2

Стремежът на Gas Powered Games да опростяват игрите си напоследък започва да става все по-натрапчив и дразнещ. Първо Space Siege принизи геймплея на Dungeon Siege до възможно най-елементарното ниво, а сега Supreme Commander 2 смали епичната научнофантастична стратегия до сравнително малки и не особено внушителни пропорции.

Всичко това, разбира се, е с една-единствена цел – да направят култовата си стратегия достъпна за по-широк кръг от геймъри. Да – отново ще поемете управлението на култовия брониран ACU и ще водите луди битки, командвайки армии от роботизирани единици по въздух, земя и вода. Но това не е онзи Supreme Commander, който някога познавахме.

Като за начало –

кажете сбогом на големите, дори бих ги нарекъл епични, карти

от първата част. На тяхно място идват по-компактни бойни полета, които не предоставят прекалено много тактически възможности. Това естествено довежда и до още една промяна – максималният брой на единиците, които ще управлявате, също е ограничен. Ако в първата можехте да имате до 1000, тук броят е намален до 500. За фен на Supreme Commander подобно решение от страна на Gas Powered Games е меко казано разочароващо.

Дори икономиката е сравнително опростена в сравнение с преди – в продължението таван на количеството ресурси, които може да натрупате, реално няма. Ако преди това стимулираше играчите да бъдат постоянно активни, за да не загубят продукцията от сградите, то сега могат да си седят спокойно, докато ресурсите си се трупат, и трупат, и трупат…

Също така вече не може да строите “на кредит”, а само тогава, когато имате всичко необходимо – още една идея в кошчето, която придаваше оригинален привкус на Supreme Commander.

Що се отнася до сингълплейър кампанията

тя е кратка и не особено вдъхновяваща по отношение на сюжета. Единственото нещо, за което евентуално ще ви послужи, е да ви запознае с единиците и на трите раси (Cybran, Illuminate и UEF) и да ви подготви за евентуалните мултиплейър сражения, в които ще вземете участие по-късно.

Има какво да се иска и от изкуствения интелект в играта, който по една или друга причина е леко затъпял в сравнение с първата част. Често ще го хванете във всевъзможни нелепи ситуации. Например да строи транспортьори, без има какво да транспортира, да не зашитава ACU-то си, когато е под атака и т.н., което няма как да не ни наведе на мисълта дали излизането на играта не е били пришпорено.

Всичко това обаче не означава, че Supreme Commander 2 си няма и

своите положителни страни

Промените, направени във връзка с начина, по който получавате достъп до нови технологии, са добре дошли. Преди трябваше да ъпгрейдвате индивидуалните фабрики с натрупаните от вас ресурси, за да достигнете до единици от Tech Level 2 и 3, както и до най-мощните експериментални машини. 

В Supreme Commander 2 всичко това се контролира на макро ниво през едно специално технологично дърво. Вместо да разполагате с единици от различни Tech нива, имате един-единствен основен тип, който се подобрява с помощта на ъпгрейдите, които изучавате в дървото. Стига да имате достатъчно research точки, разбира се, които се трупат или по време на битка, или посредством вид лаборатории. Така например след изучаването на съответния ъпгрейд, цялата ви група от построени Rock Head танкове ще получат по-добра регенерация, ще нанасят повече щети или ще получат щит. Т.е. няма да ви се налага да строите Rock Head от Tech Level 2, за да се възползвате от изучените екстри.

Общо взето съществуват пет основни категории в дървото – земни, въздушни и водни единици, както и сгради и командир. В самото начало е ключово да решите кой ще бъде най-удачният начин за справяне с противниковата армия, тъй като точките, които инвестирате в дървото, са ограничени. Дали ще предпочетете да заложите на атака по въздух? Или пък очаквате огромно нападение по земя, което предполага, че ще трябва да се погрижите и за защитата на базата си? Решението си остава в ръцете на командира.

Елиминирането на отделните Tech нива обаче не означава, че вече няма и

експериментални единици

Напротив – в Supreme Commander 2 техният брой дори е увеличен. Сред новите попълнения откриваме октоподоподобната водна машина Kraken на Cybran, която представлява заплаха почти за всичко, до което се добере – подводници, кораби, летящи единици и дори наземни постройки.

Pulinsmash на Illuminate пък разполага с гигантски “ръце”, които се завъртат, създавайки мощно силово поле, и засмукват какво ли не, включително танкове! В това отношение оплаквания трудно може да има и въображението на Крис Тейлър и екипа му определено се е развихрило с пълна сила.

Стратегическият zoom е все още тук

За щастие! За онези от вас, които никога не са играли на Supreme Commander, става въпрос за следното – с помощта на скрола на мишката във всеки един момент от играта може да отдалечите камерата от бойното поле до такава степен, че реално да го превърнете в мини карта. Оттук насетне може да прецените много по-ясно какъв ще бъде следващият ви тактически ход и дори директно да контролирате своите армии, което в продължението е направено още по-лесно. Както обаче стана дума, картите са толкова малки, че на практика стратегическият zoom не е толкова полезен, колкото преди.

На визуалния фронт оплаквания няма

Нещо повече – играта се държи далеч по-добре по време на по-напечените сражения. Вероятно това се дължи на по-добрата оптимизация на енджина или пък просто на смалените карти и редуцирания максимален брой единици.

В крайна сметка какво излиза – пред нас не стои онзи Supreme Commander, който всички познаваме. Това е просто игра със същото име; с геймплей механика, вкарана в стандартните за RTS жанра правила. Има ли проблем в случая? Само за феновете на поредицата. Онези от вас, които предпочитат заглавия от типа на Command & Conquer, принципно ще останат доволни, защото Supreme Commander 2 е една нелоша и изключително динамична стратегия.

Автор: Владимир Тодоров